Определение № 254 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 161/2019 г.

Производството е по чл.274 ал. 2 ГПК, във вр.чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Кооперация Възраждане – София“ със седалище [населено място] против разпореждане на Софийския апелативен съд от 9.11.2018г. за връщане на касационна жалба срещу решението му по в.т.д.№ 6439/2017 г. с вх. № 15740/10.09.2018 г. В частната жалба се поддържа, че решението е обжалваемо в частта за неустойка 7000 ЕВРО – вземане по договор за заем, който не е търговска сделка. Претендира се отмяната на разпореждането за връщане на касационната жалба, постановено на основание чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК, като неправилно. В срока за отговор на частната жалба К. А. И. и Г. А. И. изразяват становище, че същата е неоснователна. При проверка на допустимостта на жалбата Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., констатира следното: Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу разпореждане на Софийския апелативен съд от вида на преграждащите развитието на делото и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жабата е неоснователна. Предмет на делото са правоотношения, произтичащи от търговска сделка, сключена от кооперацията-търговец по смисъла на чл.1 ал.2 т. 2 ТЗ, свързана с упражняваното от него занятие. Предметът на дейност на кооперацията-жалбоподател, вписан в търговския регистър по партидата на Кооперация „Възраждане-София“, включва и предоставяне на заеми на член-кооператори за сметка на направени от тях и на техен риск вноски в образуваната по решение на Общото събрание взаимоспомагателна каса съгласно разпоредбите на чл.36 ал.1 и ал.2 ЗК и чл.4 т. 3 ЗКИ. Предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове срещу праводателите на К. и Г. И. се основават на договор за заем, сключен от търговец, свързан с упражняване на занятието му. Предмет на обжалване е въззивно решение по търговско дело в частта му по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД с цена 7000 ЕВРО, т.е. иск за вземане по търговска сделка. Спорът за вземането попада сред изрично изброените в чл.365 т.1 ГПК търговски спорове, а всички те представляват търговски дела по смисъла на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Цената на предявения в обективно съединени облигационен иск е до 20000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в описаната част за неустойка. Връщането на касационната жалба е от компетентност на въззивния съд, постановил решението, съгласно чл.286, ал.1,т. 3 ГПК. По изложените съображения разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.