Определение № 1534 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1479/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Напоителни системи” ЕАД [населено място], с ЕИК[ЕИК], чрез чрез юрисконсулт А. П., против въззивно решение № 242/16.01.2023 г., постановено по в.гр.д. № 45/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 5505/30.05.2022 г. по гр.д. № 5095/2022 г. по описа на Софийски районен съд, и като краен резултат е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, уволнението на И. Н. К., извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ със Заповед № РД11-278/20.12.2021 г. на Изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД; възстановен е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, И. Н. К. на длъжността "Специалист вътрешен контрол- старши звено" при „Напоителни системи“ЕАД; и е осъден касатора да заплати на К., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, сумата от 9435,60 лв. обезщетение за времето от 20.12.2021 г. до 20.06.2022 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалният и процесуален закон и необоснованост, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. „С оглед на така посочената факктическа обстановка и решението на съда, то в какъв размер би следвало да бъде определено обезщетението съпоставено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД- пo справедливост?“; 2. „Налице ли е нормативно определено изискване за притежаване на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ за длъжността „специалист“, респективно „Старши специалист в звено „Вътрешен контрол“?“; 3. Какъв е обхвата на трудовите функции на длъжностите вътрешен контрол и вътрешен одитор съгласно ЗВОПС и съответните длъжностни характеристики ?“; 4. „Каква е разликата между длъжностите вътрешен контрол и финансов контрольор, съгласно представената документация по делото и постановеното решение на СТС?“; и 5. „С оглед на естеството на трудовото дело Закон за вътрешния одит в публичния сектор /ЗВОПС/ или Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ е относим и съответно, в конкретния случай не е ли налице застъпване на функциите на въззиваемия. както по отношение на единия закон, така и по отношение на другия закон?“. По отношение на поставените въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба И. Н. К., е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че съгласно протокол от заседание на Съвета на директорите на „Напоителни системи“ЕАД, по предложение на Изпълнителния директор е било утвърден нов проект на длъжностно разписание, в което е създадено звено „Вътрешен контрол“. Мотивите изложени от Изпълнителния директор били обосновавани, с обхвата на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, който се простирал върху търговските дружества с държавно участие. Със Заповед №ЧР 12-54/31.03.2017 г. било изменено действащото щатно разписание при ответника, като от 01.04.2017 г. е създадено звено „Вътрешен контрол“, като липсвало звено „Вътрешен одит“. Звено „Вътрешен одит“ било създадено впоследствие- щатно разписание от 26.04.2021 г., от което било видно, че кодът по НКПД за длъжността „Вътрешен одитор“ и за длъжността „Вътрешен контрол“ съвпадат. Посочено е, че страните са били в трудово правоотношение, като ищеца, съгласно трудов договор № РД13-25/03.04.2017 г. първоначално е бил назначен е на длъжност: “Специалист Вътрешен контрол", Код по НКПД 24116010. В договора като изискване за заемане на длъжността било посочено притежаване на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ – на основание чл.19, ал.2, т.4 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Към трудовия договор била приложена и длъжностна характеристика за длъжността, утвърдена на 31.03.2017 г. и връчена на ищеца на 03.04.2017 г. Не било спорно между страните, че ищецът не притежава сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“, както и че трудовото правоотношение между страните е било изменяно, както следва: 1. с допълнително споразумение № 13-68/04.05.2017г„ ищецът преминал от длъжност „Специалист Вътрешен контрол“ на длъжност „Стажант вътрешен контрол“, със същия код по НКПД и се променя мястото му на работа в „Напоителни системи" ЕАД, клон Черно море; 2. на 07.10.2019 г. с допълнително споразумение № РД 13-25/07.10.2019 г. ищецът преминал от длъжност „Стажант вътрешен контрол“ на длъжност „Специалист вътрешен контрол“; и 3. на 14.05.2020 г., с допълнително споразумение № 13-20/14.05.2020 г., ищецът преминал на длъжност „Специалист Вътрешен контрол - Старши звено", като му е била връчена длъжностна характеристика за новата длъжност. Със заповед Заповед № РД-11-278/20.12.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Съдът е приел, че заповедта е мотивирана, доколкото в нея ясно, била посочена причината за уволнението, а именно - че служителят не притежава сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“ съгласно нормативно установените изисквания в чл.19, ал.2, т.3 и 4 от ЗВОПС. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на страните е било известно обстоятелството, че ищецът нито е притежавал, нито се е сдобил в последствие със посочения сертификат, поради което е бил преназначаван и на длъжността „стажант Вътрешен контрол“. Посочено е, че независимо от обстоятелството, че ищецът не е представил процесния сертификат, е бил преназначен отново на длъжността „Специалист вътрешен контрол“ от която длъжност е бил уволнен. Според приетото от въззивния съд, разпоредбата на чл.19 ЗВОПС касае лица заемащи длъжността „Вътрешен одитор“, като е без значение наименованието на длъжността, а естеството на правата, задълженията и работата, която изпълнява служителят, и обстоятелството, дали длъжността се нарича „Специалист вътрешен контрол“ или „Вътрешен одит“ е без значение. Прието е също, че по отношение на ответното дружество е приложим Закона за вътрешния одит в публичния сектор, действал и към момента на възникване на трудовото правоотношение и ищеца, както и че в длъжностната характеристика на последния е било вписано изискване за притежаване на посочения сертификат. На спорния между страните въпрос, дали е било налице нормативно определено изискване за притежаване на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“ за лица заемащи длъжност „Специалист“, респ. „Старши специалист в звено „Вътрешен контрол“ в ответното дружество, с възззивното решение е даден отрицателен отговор. Прието е, че вътрешният контрол се отнася до методите и процедурите, прилагани от ръководството за контрол на операциите, за да подпомогне постигането на бизнес целите. Вътрешният одит се позовавал на програмата за одит, приета от фирмата, за преглед на финансовата и оперативната му дейност от страна на одитора. Контролът се осъществявал в хода на извършване на съответната дейност, а одитът се извършвал след приключването й. Целта на контрола била да осигури съответствие на работата със заложените цели и политики на работата, а целта на одитната дейност - да се извърши проверка на вече изпълненото за грешки и несъответствия. Обичайно било дейностите по вътрешен контрол и вътрешен одит да се използват взаимнозаменяемо, но съотношението им било като общо към частно и имали съществени различия. Обхватът на вътрешния контрол бил по-широк от обхвата на вътрешния одит, тъй като първият включва последния, като въззивния съд е приел, че няма пречка за изпълняване на длъжността „Специалист вътрешен контрол“ работодателят да въведе изискване за притежаване на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“, но за заемането на такава длъжност не били налице нормативни изисквания. В случая работодателят се съгласил изначално да назначи на длъжността лице без такъв сертификат, като и да променя трудовото правоотношение с него, с ясното съзнание, че лицето не отговаря на всички заложени изисквания за заемане на длъжността, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на соченото в заповедта основание било незаконосъобразно. Основателността на главния иск, обуславяла и основателност на акцесорните искове: по чл.344, ал.1, т.2 от КТ- за възстановяване на служителя на заеманата до уволнението му длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ- за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния уточнен и конкретизиран от съда материалноправен въпрос /обобщен от поставените в касационната жалба въпроси с №№ 2 и 5/, от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, а именно: „за приложното поле на изискването на чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закон за вътрешния одит в публичния сектор“. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Първия и четвъртия въпроси не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Те не са обуславящи изхода на делото и не е изводими от дадените от въззивния съд правни разрешения. При обосноваване на изводите си за основателност на предявените искове, съдът нито е излагал аргументи за разликата между длъжностите вътрешен контрол и финансов контрольор, нито се е позовавал на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото по делото обезщетение, по предявения иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Формулираният трети въпрос е фактически, а не правен, и се отнася до обосноваността на изводите на съда: същият цели преценка на определени релевантни за спора факти, а не изясняване смисъла на съдържанието на правни разпоредби. Като такъв въпросът не попада в обхвата по чл.280 ал.1 ГПК Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 268,71 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение