Определение № 308 от 23.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 149/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. В. А. Г., представлявана от адвокат Ж. А. е подала касационна жалба срещу решение № 152 от 10.11.2010 г. по гр.д. № 317 от 2010 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № 330 от 18.06.2010 г. постановено по гр.д. № 2283 от 2009 г. на Ямболския районен съд в частта при която са определени квотите от недвижимия имот за двамата съделители – бивши съпрузи.С касационната жалба се атакува и решението в частта, с която е не допусната делба на част от движимите вещи поради това, че не е установено тяхното местонахождение. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, необоснованост, както и неправилно приложение на материалния закон. В представеното изложение касаторката са е позовала на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. В обстоятелствената част на същото обаче не е формулиран въпрос по който счита, че следва да се допусне касационно обжалване. В изложението отново са преповторени оплакванията по чл.281, т.3 ГПК. Посочва се, че следва да се осъвремени практиката по чл.23 от Семейния кодекс и че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона – за тежестта и начина на доказване на трансформация на лични средства в имущество, придобито по време на брака. Въпрос обаче не е поставен. Касационна жалба е подадена и от И. Л. К. само в частта, с която е допусната делба на апартамента. К. намира, че апартамента макар и придобит през време на брака е негова лична собственост, тъй като за закупуването му са вложени лични средства и е налице пълна трансформация. Представено е и изложение, в което се поставя въпроса: “при достатъчно парични средства по жилищноспестовен влог за покриване на цялата стойност на жилището, независимо от тегленето на определена сума, допустимо ли е на съпругата да се отрежда част от този имот. Срещу касационната жалба, подадена от И. Л. К., е постъпил отговор от страна на В. А. Г., която развива аргументи отнасящи се до липса на пълна трансформация. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. А. Г. и тази на И. Л. К. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК и липсва поставен въпрос за произнасяне в жалбата на В.. Ямболският окръжен съд е постановил решение по допускане на делба за апартамент и движими вещи, които са придобити през време на брака на страните, който е прекратен с решение № 319 от 1.06.2009 г. по гр.д. № 374 от 2009 г. по описа на Ямболския районен съд. Брака е бил сключен на 14.02.1986 г. Със заповед № ..... от ...... г. е извършено отчуждаване на имот, собственост на съпруга И. Л. К., сестра му С. Л. Е. и техния баща Л. И. К.. Стойността на съсобствените части от този имот са както следва: И. Л. К.- 3 607,33 лв., за С. Л. Е.- 3 607,33 лв. и за Л. И. К. 4 161, 33 лв. Сумите, предназначени за обезщетяване на бащата и на сина са внесени на обща сметка в Д.- жилищно кредитиране, тъй като двамата са заявили искане за предоставяне на тристайно жилище в съсобственост. Сестрата също е поискала самостоятелно тристайно жилище. Л. К. е починал на 21.04.1990 г. и С. Е. е направила отказ от наследство, който е вписан с у-ние № ...... от ...... г. и сумата, която й е била предоставена в обезщетение за жилището е била препратена по сметката на И. К.. Със заповед № ...... от ....... г. на И. К. е било предоставено в обезщетение за отчужденият имот процесното жилище, чиято стойност е определена на сумата 19 602 лв. Правилен е извода на съда, че апартамента е придобит през време на брака и стойността му е покрита частично с лични средства като стойността им не е незначителна. В тази насока основателно е прието, че е налице частична трансформация като квотите се определени в зависимост от стойността на личните средства, отнесени към цената на жилището. Механизма и начина на определяне на квотите е правилен и съобразен с трайната съдебна практика. Неоснователно е възражението на В. Г., че отказа от наследство на сестрата на К. е нищожен. Тя е притежавала лична квота от отчужденото имущество, която се е равнявала на около 3 607, 33 лв. Тази сума е била преведена по сметка на К.. Токата, че изплащането от страна на съпрузите на 3 000 лв. съгласно показанията на св. С. е равностойността на нейния дял от отчужденият апартамент, а не от деля на нейния баща. Отказа би бил недействителен ако С. Е. е получила някаква част от наследственото имущество, а не ако е получила сумата, която е била отредена за нейната идеална част от имота. Макар и да е налице грешка в мотивите по този въпрос, то тя не се е отразила на крайният извод в решението. Решението не следва да се допусне до касационно обжалване и по отношение на движимите вещи, за които е доказано, че са придобити през време на брака, но не може да се установи тяхното държане. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Този въпрос следва да бъде поставен в изложението, което със жалбата на В. Г. не е сторено. В изложението на К. е поставен въпрос, които обаче е разгледан в съответствие с трайната съдебна практика което обуславя и извода, че касационна проверка на решението не следва да бъде допусната. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,