Определение № 2194 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 861/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Атмикс Бетон“ ЕООД, [населено място] и на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, [населено място], срещу решение №706 от 03.12.2024г. по т.д. №584/2024г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено Решение № 546/12.04.2024г. по т.д.№1761/22г. по описа на СГС, с което ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на „ Атмикс бетон“ ЕООД на основание чл.405, ал.1 от КЗ сума в размер на 40 080 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица №0020200202100198/ 06.10.2021г. за обезщетяване на вредите от настъпило на 29.05.2022г. застрахователно събитие - увреждане от мълния на влекач марка „ МАН“, модел TGX с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва върху главницата от 27.09.2022 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1 002 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на 40080 лева, начислено за периода от 30.06.2022г. до 27.09.2022г. и е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 1 002 лв. до пълния предявен размер от 1078, 91 лв. и за периода от 22.06.2022г. до 29.06.2022г. Със същото решение на СГС са отхвърлени предявените от „Атмикс бетон“ ЕООД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД искове както следва: иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на „Атмикс бетон“ ЕООД сума в размер на 3696 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица №0020190202100723/18.10.2021г. за обезщетяване на вредите от настъпило на 29.05.2022г. застрахователно събитие - увреждане от мълния на ремарке марка „ЗАСЛАВ“, модел D 653 А, с рег. [рег.номер на МПС] и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на „Атмикс бетон“ ЕООД сума в размер на 100,61 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на 3 696 лева, начислено за периода от 22.06.2022г. до 27.09.2022г. В касационната жалба на „Атмикс Бетон“ ЕООД, [населено място] се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че в противоречие с разпоредбата на чл.236 ал.1 от ГПК въззивното решение не е мотивирано. Оспорва извода на въззивния съд, че не са налице хипотезите на чл.384 ал.1 от КЗ, като изтъква, че по силата на анекса към сключения от него договор за финансов лизинг застраховката му е била прехвърлена, но дори и факта, че има сключен договор за лизинг и има уведомяване на лизингополучателя за сключения договор за застраховка „Каско“ е достатъчен, за да се приемат за осъществени предпоставките по чл.384 ал.1 и ал.2 от КЗ. Прави оплакване, че въззивният съд не е извършил самостоятелна обоснована преценка на всички представени по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател поставя като обуславящи изхода на спора следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да откаже да признае активната материална легитимация на лизингополучател, когато е налице договор за финансов лизинг и при наличие на частична щета на лизинговото имущество? 2.Следва ли въззивният съд да обсъди всички представени доказателства, включително анексите към договора за лизинг, удостоверяващи съгласието на лизингополучателя със застрахователните условия? 3. Приложима ли е разпоредбата на чл.384 ал.2 т.1 от КЗ в хипотезата на частични вреди върху застраховано имущество, предоставено на лизингополучател? 4. Липсата на предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор, води ли липсата на активна материална легитимация на лизингополучател? 5.Допустимо ли е съдът да приеме липса на активна материална легитимация на лизингополучателя при наличието на доказателства за застрахователно събитие и покрит риск по застраховка „ Каско“? По първите два въпроса поддържа наличието на основанието за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК а за останалите три счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, [населено място], поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Твърди, че липсва обосновка на формулираните въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, както и че са неотносими и неоснователни всички доводи на касатора за неправилност на съдебното решение. Претендира разноски. В касационната жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, [населено място], също се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави оплакване, че въззивният съд едностранчиво е обсъждал доводите на страните и събраните по делото доказателства, като не е обсъдил доводите му относно размера на дължимото обезщетение, както и не е обсъдил доказателствата, установяващи по категоричен начин, че ремонтът на влекача е извършен с части втора употреба. Счита, че след като е установено, че в ремонта са вложени части втора употреба, съдът не може своеволно да приема изчислението на вещото лице за изплащане на обезщетение за нови части, което води до неоснователно обогатяване на ищеца. Поддържа, че в случаите, когато самият застрахован е отстранил щетите, то за застрахователя възниква задължението да заплати тези направени разходи, които по същество представляват действително претърпените вреди към датата на събитието. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател поставя като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси: 1.Длъжен ли e въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения кои от тях кредитира и кои не кредитира? 2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички наведени от страните възражения относими към спора и да ги обоснове? 3. При доказаност на действително претърпени вреди в хода на съдебното производство съдът може ли да постанови краен съдебен акт, с който да определи изплащане на застрахователно обезщетение, от което следва неоснователно обогатяване на страната? 4. Следва ли при приети по делото доказателства, установяващи размера на вредата / в конкретния случай, чрез прихващане/, следва ли съдът сам да определя размера на застрахователното обезщетение? 5.Непроизнасянето по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, представлява ли съществено процесуално нарушение при постановяването на въззивното решение и подлежи ли на ново преразглеждане? Поддържа, че по първи, втори и пети въпрос въззивният съд е допуснал отклонение от практиката, обективирана в решение №50093 от 07.08.2023г. по гр.д.№2529/2022г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №22 от 24.02.2015г. по гр.д.№4581/2014г. на ВКС, ГК, а по трети и четвърти въпрос се е произнесъл в противоречие с решение №37/23.04.2009г. по т. д. №667/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №79/02.07.2009г. по т. д. №156/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №22/26.02.2015г. по т. д. №463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №209/30.01.2012г. по т. д. №1/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №235/27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. По отношение на всички въпроси сочи и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касация „Атмикс Бетон“ ЕООД, [населено място] поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Твърди, че предявената касационна жалба е изцяло неоснователна, а също че въззивният съд правилно и обосновано е мотивирал своето решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е установил в условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.405, ал.1 от КЗ: наличие на валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка "Каско“; настъпване на застрахователно събитие; вида и размера на причинените вреди и причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, само по отношение на застрахованото по риска „Каско“ имущество - влекач марка „ МАН“, но не и по отношение на второто МПС - ремарке марка „ ЗАСЛАВ“. Счел е за неоснователни релевираните възражения на ответника за наличието на основания за освобождаването му от отговорност да заплати претендираното застрахователно обезщетение за увредения от застрахователното събитие влекач марка „МАН“, но е приел за основателно възражението му за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца по предявения иск по чл.405, ал.1 от КЗ относно претендираното застрахователно обезщетение за ремарке марка „ ЗАСЛАВ“. За безспорно между страните съдът е счел обстоятелството, че между ЗАД "ОЗК – Застраховане" АД като застраховател и „Атмикс Бетон“ ЕООД, като застрахован, е сключен застрахователен договор за застраховка „ Каско“ на сухопътно превозно средство /без релсови превозни средства/ по полица с № 0020200202100198 за влекач, марка „ МАН“, модел „ TGX“ с рег.№ СВ 6102, като договорът е бил със срок на действие от 00:00 часа на 07.10.2021г. до 24.00ч. на 06.10.2022г. Приел е за доказано от събраните по делото доказателства настъпването около 04.00ч на 29.05.2022г. на магистрала „С.“, между [населено място] и [населено място] /посока Перник/ застрахователно събитие - удар от гръм върху композиция, състояща се от товарен автомобил –влекач, модел „ Ман“ и ремарке към него, довел до загасване и блокиране на автомобила, който в последствие бил придвижен от мястото с пътна помощ. За да направи този извод, съдът се е позовал на две писма на Националния институт по метеорология, от които се установява, че на 29.05.2022г., в часовия диапазон от 0ч. до 06ч. и в района на АМ „ С.“, [населено място], е преминала облачна система с вертикално развитие и има вероятност да е имало гръмотевична дейност с разряд на мълнии от типа „ облак-земя“, както и на показанията на разпитания свидетел Б. Л. относно това, че в горепосочения ден и времеви диапазон, в близост до управлявания от него процесен товарен автомобил, е светнала светкавица, която била придружена със силен гръм. За неоснователни са приети доводите на въззивника ответник, че по делото не било доказано, че щетите по процесния влекач са в резултат на удар от мълния. Посочил е, че твърдяната от ищеца причинно –следствена връзка се установява по категоричен начин от констатациите на изготвените в първоинстанционното производство основна съдебно- автотехническа експертиза, експертното становище към нея на вещото лице К., както и от констатациите на допълнително изготвената съдебнотехническа експертиза. Изтъкнал е, че в съдебно- автотехническата експертиза са описани нанесените върху процесния влекач вреди и е заключено, че те могат да се получат от настъпилото на 29.05.2022г. произшествие в района на [населено място], обл. Перник. Позовал се е на идентичните становища на вещите лица, според които независимо от това дали мълнията пада директно върху камиона или в близост до него, тя може да нанесе поражения върху електрониката и да предизвика авария в управлението на автомобила. Също за неоснователни са счетени оплакванията на въззивника ответник по отношение на определения от първоинстанционния съд размер на застрахователното обезщетение за увредения от мълнията влекач. Съдът е приел, че е съобразена нормата на чл.400, ал.2 от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка. С оглед гореизложеното и при съобразяване на експертното заключение на вещото лице Й., депозирано на 06.06.2023г. и обясненията му, дадени в о. с. з. на 14.06.2023г., съставът на САС е приел, че необходимата за възстановяване на влекача стойност е 67 979.94 лв., доколкото същата е определена по средни пазарни цени на частите в магазинната мрежа и в сервизи. По касационната жалба на „Атмикс Бетон“ ЕООД: Касационната жалба срещу решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Атмикс бетон“ ЕООД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на „Атмикс бетон“ ЕООД сума в размер на 3696 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица №0020190202100723/18.10.2021г. за обезщетяване на вредите от настъпило на 29.05.2022г. застрахователно събитие - увреждане от мълния на ремарке марка „ЗАСЛАВ“, модел D 653 А, с рег. [рег.номер на МПС], както и акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на „Атмикс бетон“ ЕООД сума в размер на 100,61 лева, е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК / ред.ДВ бр.86/2017г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В настоящия случай в производството са предявени претенции за заплащане на застрахователно обезщетение по два отделни застрахователни договора, с които са застраховани съответно увредените при процесното ПТП влекач и ремарке. В обжалваната от касатора „Атмикс бетон“ ЕООД част от решението, съдът се е произнесъл по претенция за изпълнение на абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ, като размерът на отхвърлената претенция за застрахователно обезщетение е 3696 лева, а на претенцията за лихва 100,61 лева, съответно не надхвърлят установеното в чл.280, ал.3, т.1 от ГПК ограничение на касационната обжалваемост по търговски дела. Поради това въззивното решение в частта по тези искове не подлежи на обжалване, съответно подадената срещу него касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. По касационната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Първитe два въпроса и последният поставен в изложението въпрос касаят задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК да е от значение за изхода на делото. Не е налице обаче въведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по въведените релевантни процесуални въпроси. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл.290 ГПК решения – решение №388 от 17.10.2011г. по гр. д. №1975/2010г. на ВКС, IV г. о., решение №94 от 28.03.2014г. по гр. д. №2623/2013г. на ВКС, IV г. о., решение №55 от 3.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение №63 от 17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, II т. о., решение №111 от 3.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, II т. о., решение №89 от 27.03.2025г. по т. д. №1624/2023г. на ВКС, I т. о., решение №106 от 19.06.2019г. по гр. д. №1463/2018г. на ВКС, IV г. о. и др. непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал. 2 от ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263, ал.1 от ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, в контекста на които са поставени процесуалните му въпроси, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото, установяващи, че ремонтът на процесния камион е извършен с авточасти втора употреба, както и не е изразил становище по доводите на застрахователя, че застрахователното обезщетение следва да се определи именно с оглед цените на вложените части. Въззивният съд е обсъдил това възражение, като е изложил съображения, че в конкретния случай е съобразена нормата на чл. 400, ал.2 от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка. Посочил е, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице. За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. Изтъкнал е, че горната методика за определяне на застрахователното обезщетение е приложима и в конкретния случай, доколкото по делото са налице данни за извършен реален ремонт на влекача, но липсват доказателства за заплатените средства за неговото извършване. Макар да не е обсъдил изрично факта, че ремонтът е извършен с части втора употреба, съдът е изложил мотиви, че обезщетението при липса на данни за цената на вложените при ремонта части, следва да се извърши по средни пазарни цени на нови оригинални или алтернативни части по средни пазарни цени на частите в пазарната мрежа. Произнасяйки се по възражението на въззивния жалбоподател, въззивният съд не е допуснал отклонение от практиката на ВКС по поставените процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивната инстанция. Третият формулиран от касатора въпрос е свързан с оплакването му в касационната жалба, че след като по делото е установени, че в извършения ремонт на камиона са вложени стари части, съдът неправилно и произволно е определил обезщетението по пазарни цени за нови части. В представените от касатора решения по чл.290 от ГПК, както и в служебно известните на настоящия състав решение №6/02.02.2011г. по т. д. №293/2011г. на ВКС, І т. о., решение №206/03.09.2013г. по т.д.№107/2011г. на ВКС, ІІ т. о., решение №115/09.07.2009г. по т. д. №627/2008г. на ВКС, ІІ т. о., е обективирана практика на ВКС, актуална и при действащия Кодекс за застраховането с оглед аналогичните разпоредби на чл.386 и чл.400 от КЗ, според която застрахователното обезщетение при имуществена застраховка се определя в рамките на застрахователната сума, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, изчислена по пазарната му стойност. В решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №156/2009г. на І т. о., е посочено, че при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В HYPERLINK "apis://Base=CORT&DocCode=339174&Type=201" решение №206/03.09.2013г. по т. д. №107/2011г. на ІІ т. о., е прието за правилно разрешението, че застрахователното обезщетение при частично унищожаване на имущество се съизмерява със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване. В мотивите към въззивното решение, обосновавайки преценката си да кредитира основното заключение на вещото лице, в което са дадени средни пазарни цени за нови части, съставът на Софийски апелативен съд е посочил, че определеното от него обезщетение е съобразено с чл.400 ал.2 от КЗ - равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, респ. да съответства на сумата, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Даденото правно разрешение кореспондира с посочената от касатора практика на ВКС. Не е налице противоречие и с цитираното от касатора решение № 209/30.01.2012г. по т. д. №1069/2010г. на ІІ т. о., в което се приема, че ако застрахованият по застраховка “Каско на МПС” представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 от КЗ. В случая по делото са представени доказателства за извършен ремонт, но не и за неговата стойност, поради което съдът е назначил експертиза за установяване на пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Четвъртият поставен в изложението въпрос не съответства на мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд не е установил, че по делото са налице доказателства, установяващи размера на вредите, поради което е назначил съдебно автотехническа експертиза, заключението на която е възприел при определянето на дължимия размер на обезщетението. С оглед на това въпросът не се явява обуславящ за изхода на производството и по отношение на него не следва да се преценява наличието на сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Касационният жалбоподател обосновава твърдението си за очевидна неправилност с твърдения за явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото не е налице в мотивите на въззивното решение. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд