Определение № 191 от 15.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2018 г.

Обжалвано е определение № 372/ 03.07.2018 г. по ч.гр.д. № 307/ 2018 г., с което Варненски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 167/ 30.04.2018 г. (неточно именувано „определение“), с което Шуменски окръжен съд е прекратил производството по гр.д. № 122/ 2018 г., образувано по иска на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество от ответника Х. А. Д.. Въззивният съд е приел, че пропускането на срока по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), в който Комисията е следвало да извърши проверката, е погасило правото на иск на държавата по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.). Определението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса (след уточнението му съобразно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС: Преклузивен или инструктивен е срокът по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и допустимо ли е образуване на производство по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) след неговото пропускане? Касаторът твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на ВКС (общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), като се позовава и на очевидна неправилност на обжалвания акт (основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол). По същество се оплаква, че въззивното определение е неправилно. От ответника Х. Д. не е постъпил писмен отговор на частната жалба. С определение № 343/ 09.10.2018 г. по настоящото дело е преценено, че: 1) с определение № 256/ 18.07.2018 г. по гр.д. № 1348/ 2018 г. състав на Четвърто ГО на ВКС е констатирал противоречива практика на състави на ВКС в решения по реда на чл. 290 ГПК и в определение по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по въпроса: „Какво е правното значение на срока за проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКПДИППД, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество?“ и е предложил на председателя на ВКС да образува дело (чл. 292 ГПК); 2) с разпореждане от 25.07.2018 г. председателят на Върховния касационен съд е образувал тълк.д. № 1/ 2018 г. ОСГК на ВКС по повод на определението по чл. 292 ГПК; 3) повдигнатият от касатора въпрос е включен в предмета на тълкувателното дело и 4) делото не е приключило. Поради това с определение № 343/ 09.10.2018 г. настоящото производство е спряно до приключване на тълк. д. № 1/ 2018 г. ОСГК на ВКС (така ТР № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). С ТР № 1/ 04.06.2020 г. по тълк.д. № 1/ 2018 г. ОСГК на ВКС прие, че срокът за проверката по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) е инструктивен и въпреки че Комисията не го е спазила, производството по иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) е допустимо. След тълкувателното решение пречката по чл. 292 ГПК е отпаднала. Съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело подлежи на възобновяване. Повдигнатият от касатора въпрос е включен в предмета на обжалване. Въззивният съд му е отговорил в противоречие с тълкувателното решение. Налице са общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Зачитайки действието на тълкувателно решение по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, настоящият състав е длъжен да приеме, че пропускането на срока по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), в който Комисията е следвало да извърши проверката, не погасява правото на иск на държавата по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.). Възприемайки обратното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение за потвърждаване на разпореждането на първата инстанция по чл. 130 ГПК. Касационният състав е длъжен да отмени обжалвания акт и да върне делото на първата инстанция за извършване на дължимите процесуални действия по разглеждане на допустимия иск. При тези мотиви, съдът