Определение № 50069 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3242/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от С. С. Х. чрез адвокат М. Д. от АК-Благоевград срещу решение № 219 от 09.06.2021 г. по в.гр.д.№ 1213/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се отменя решение № 6203/28.07.2020 г. по гр.д.№ 3182/2019 г. на Районен съд Благоевград и е отхвърлен иска на С. С. Х. против „ЕОС МАТРИКС“ ООД, на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 26.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 142/2013 г. на РС Благоевград, съответно: 16 990 лева - главница по договор за потребителски кредит от 29.08.2011 г.; 777,36 лева – договорна лихва, за периода 29.09.2011 г. до 15.12.2012 г., наказателна лихва от 20,59 лева, за периода от 29.08.2012 г. до 15.12.2012 г., както и разноските в заповедното производство. От „ЕОС МАТРИКС“ ООД е постъпил писмен отговор, в който поддържа недопустимост на жалбата, като счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендира юрисконсултско възнаграждение. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд е приел, че преценката за допустимост на решението се предпоставя от въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“, с оглед на което е постановил спиране на производството до произнасяне по тълк.дело № 3/2020 г., което е приключило с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г., ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение