Определение № 42 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 515/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение №V-17 от 08.02.2012 г. на Бургаския окръжен съд по гр. дело №2161/2011 г., с което е потвърдено решение №69 от 29.09.2011 г. на Районен съд – Средец по гр. дело №183/2011 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Я. С. Ч. срещу „Д. г. с. С.” ** на „Ю. д. п.” ДП - С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че новият Закон за горите е преуредил изцяло обществените отношения, във връзка със стопанския отрасъл. Съобразно разпоредбата на §12 ПЗР директорите на Д. преминават на работа към съответното ТП на ДП и сключват договор за управление с директора на ДП. В 6 – месечен срок от приемане на Наредбата по чл.175 ЗГ, директорите на ТП следва да утвърдят поименни щатни разписания (§15 ПЗР), като се съобразят с новите разпоредби на закона, в т.ч. чл.190 ЗГ – да поставят изисквания към длъжностите, осъществяващи функции по опазване на горските територии относно необходимото образование. Привеждането в изпълнение на новоприетия ЗГ е сложен процес от правни и фактически действия, които следва да се извършат в определени срокове и последователност, започващ с учредяването на органа, осъществяващ държавната политика и приключващ със съставянето на щатно разписание за длъжностите в ТП. За да се достигне до възможността да бъдат прекратени по реда на чл.328, ал. 1, т.6 КТ Т. с работници и служители, които не отговарят на новите изисквания, следва да се реализират всички етапи на реформата, в т.ч. и директорът на новото ТП да сключи договор за управление с директора на ДП. В случая ищецът е постъпил на работа на 06.04.2011 г. – при действието на стария ЗГ. Новият закон е влязъл в сила на 09.04.11г. и от тази дата насетне е следвало да се осъществят всички етапи на реформата (за които и понастоящем законовите срокове не са приключили) преди да се стигне до възможността Т. на ищеца да бъде преразгледано. Въпреки това, то е прекратено още на 28.04.11г. – на практика ответникът е стартирал реформата с последния и етап, въпреки че (и към настоящия момент, видно от признанието за фактите, направено от процесуалния представител на въззивника в с.з. на 26.01.12г. пред БОС) все още не е съставено новото поименно щатно разписание, което трябва да предхожда, а не да следва сключването/прекратяването на трудовите правоотношения.

Недоволен от решението е останал ответникът „Д. г. с. С.” ТП на „Ю. д. п.” ** - С.. Според него въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за това какъв е фактическият състав на основанието за уволнение по чл.328, ал. 1, т.6 КТ и дали е необходимо да се приведат в изпълнение всички етапи на реформата, предвидени в ЗГ, и едва след това да се пристъпи към уволнение на работници или служители на това основание. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по жалбата Я. С. Ч., [населено място], оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повдигнатите въпроси, тъй като те са обусловили крайното решение на съда и са са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125.54 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.