Определение № 361 от 04.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 537/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. първо вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Мегатранс Ауто“ ЕООД против определение № 1641/05.02.2024г. по гр.д.№ 10715/2022г. на Софийски градски съд, с което е върната като недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, подадената от страната касационна жалба срещу въззивното решение № 6231/06.12.2023г. по същото дело. Обстоятелствената част на жалбата не съдържа доводи, относими към преценката на въззивния съд, за допустимост на касационното обжалване, но е с изричен петитум за отмяна на определението за връщане на касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ инстанционния контрол на въззивното решение, съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Предмет на спора е предявен от „ Мегатранс Ауто „ ЕООД против „ ДЗИ – Общо застраховане „ЕАД иск, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, в причинност с ПТП, настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, автомобил, в размер на 2 738,70 лева. Цената на иска е под минималния законодателен праг за касационна обжалваемост както по търговски, така и по граждански дела, поради което по начало е ирелевантно квалифицирането на делото като търговско или гражданско. Независимо от това, като основано на абсолютна търговска сделка, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ - по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, досежно отговорността на застрахователното дружество по предявения пряк иск, делото се явява търговско. Касационна обжалваемост по търговски дела е допустима при цена на иска над 20 000 лева, освен в хипотезата на страна - потребител, по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗЗП, каквато ищецът не е. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение