Определение № 210 от 26.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2018 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. В. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 10 от 29.12.2017г. по в.гр.д. № 696 по описа за 2017г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено в обжалваната част решение № 239 от 15.06.2017г. по гр.д.№ 2099/2016г. на Районен съд Горна Оряховица и вместо това е постановено друго, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. М. В., [дата на раждане] на майката К. Г. Х., определено е местоживеенето на детето при майката, определен е за бащата режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч.в събота до 18.00ч.в неделя, като вземането и връщането на детето Н. следва да се извършва от и в дома, където тя живее, както и тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, осъден е бащата да заплаща на детето Н., чрез неговата майка и законен представител сумата от 150лв., ежемесечна издръжка, считано от 7.07.2016г.до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане и са определени следващите се такси и разноски В изложението си касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по чл.280 ал.2 ГПК, по следните два въпроса: 1. При решаване на въпроса на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, следва ли съдът да изходи от интереса на детето и да прецени всички установени конкретни обстоятелства по делото, неизчерпателно посочени в ППВС № 1/1974г. на ОСГК на ВС или е достатъчно да обсъди само част от тях? и 2. Следва ли съдът да възприема и обосновава решаващите си мотиви с обясненията на страната, които тя е дала във връзка с изгодни й факти и обстоятелства?. Позовава се на противоречие на възизвиня акт с постановеното в решения № 152 от 18.06.2012г. по гр.д.№ 1066/2011г. на ІІІ г.о. и № 470 от 9.11.2012г. по гр.д.№ 1156/2011г. на ІV г.о. Счита, че доколкото не е съобразен с интереса на детето, въззивният акт е очевидно неправилен /защото е постановен в противоречие с установената съдебна практика и без обективна преценка на всички установени по делото факти/. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, намира че не може да се произнесе по допустимостта й преди постановяване на решение по образуваното к.д.№ 10/2018г. на Конституционния съд поради следното: Едно от посочените от касатора основания, въз основа на което се иска да бъде допуснато касационно обжалване е поради „очевидна неправилност” на постановения въззивен акт. За да бъде разгледано същото, цитираното понятие следва да бъде тълкувано по единен начин. В закона липсва легална дефиниция и не е възможно да бъде изяснено съдържанието му по тълкувателен път, по начин, който да предвижда универсално правило за поведение на ВКС при упражняването на неговата дейност по селекция на касационните жалби. По тази причина, състав на съда отправи искане до К. съд, въз основа на което беше образувано т.д.№10/2018г. С определение от 4.06.2018г., то е допуснато до разглеждане по същество и предстои произнасяне по искането за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) в частта: „...както и при очевидна неправилност.“ Съгласно чл.229 ал.1 т.6 ГПК, когато К. съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционносъобразността на приложим по делото закон, съдът е длъжен да спре производството по делото. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд