Определение № 693 от 03.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3269/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от Г. В. Г. от [населено място] срещу определение № 191 от 24.06.2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 3 253/2014 г. Със същото се оставят без разглеждане касационните жалби на Г. срещу решение № 571/21.03.2014 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 3 930/2014 г. и срещу допълнително постановеното решение № 1 144/17.06.2014 г. по същото дело и се прекратява производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението на ВКС е неправилно, по изложените в жалбата съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба - [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на подадената частна жалба. Направено е и искане за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. Приложен е договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане от 22.10.2015 г., от които е видно изплащането на адвокатското възнаграждение, но подаденият отговор не подписан от адв. Г.. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С обжалваното определение ВКС, ТК, първо отделение е оставил без разглеждане касационната жалба на Г. В. Г. от [населено място], с която се атакува въззивно решение по предявени обективно съединени искове, с цена на всеки един от тях под 10 000 лв. като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. По отношение на касационата жалба срещу допълнителното постановеното решение от ПвОС са изложени доводи, че нейната недопустимост произтича от чл. 247, ал. 3 ГПК и чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно съединени искове от Г. В. Г. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл. 124 ГПК /няколко претенции с цена на всяка една от тях под 100 лв.) и чл. 49 ЗЗД (5 001 лв. – обезщетение за неимуществени вреди). Пловдивският районен съд е уважил частично претенциите на ищеца. С решение № 571/21.03.2014 г. по в. гр. д. № 40/2014 г. ОС [населено място] е потвърдил изцяло постановеното решение. С допълнително постановеното решение № 1 144/17.06.2014 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на Г. за отвод на съдебния състав, допуснал е поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнил постановеното от него решение в частта за разноските. Срещу решенията на ПОС са подадени касационни жалби пред ВКС от Г. В. Г.. С обжалваното определение e оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивно решение, с което ПОС се е произнесъл по обективно съединението искове на ищеца, с цена на всеки един от тях под 10 000 лв. Със същото е оставена без разглеждане и касационната жалба, подадена срещу допълнително постановеното решение по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол. С разпоредбите на чл. 247, ал. 3 ГПК и чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК законодателят изрично е регламентирал обжалваемостта на допълнително постановеното решение, което подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване основното решение, което обуславя недопустимостта и на касационната жалба, подадена срещу решение № 1 144/17.06.2014 г. При тези фактически данни, определение № 191 от 24.06.2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 3 253/2014 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед обстоятелството, че подаденият отговор на частната жалба не е подписан от адв. Г., не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение