Определение № 2052 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1736/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 264692 от 23.02.2024 г., подадена от П. Ч. – гражданин на Италия, чрез адвокат А. Р. от САК, срещу въззивно Решение № 261368 от 14.12.2023 г. по в.гр.д.№ 6594/2020 г. на Софийски градски съд, ІV „а“ възз.гр.състав, с което е потвърдено Решение № 71934 от 13.04.2020 г. по гр.д.№ 15784/2018 г. на Софийски районен съд, 70 гр.състав в обжалваната част, с която П. Ч. е осъден да заплати на Ц. Л. М. сумата 62 080,55 лева за уравнение на дела й в прекратената съсобственост.

Ответницата по касация Ц. Л. М. е подала отговор на жалбата чрез адвокат В. Б. от САК. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Производството е за делба във фаза по извършване. Съгласно влязлото в сила Решение № 29887 от 04.02.2019 г. по гр.д.№ 15784/2018 г. на Софийски районен съд, 70 гр.състав страните по делото са съсобственици по силата на наследяване от Т. М. Ц. – съпруга на касатора (ищец) и дъщеря на ответницата, с признати права съответно 2/3 ид.части за ищеца и 1/3 ид.част за ответницата по отношение на (1) СОС *** – жилище с площ 44,82 кв.м. в [населено място], [жк], [жилищен адрес] (2) СОС *** – жилище с площ 149,22 кв.м. в [населено място], [жк], [жилищен адрес]0.01 и (3) л.а. марка „Смарт“, модел „Форту“, както и с признати права съответно 1/9 ид.част за ищеца и 8/9 ид.части за ответницата по отношение на (4) УПИ *-*, кв. 116 по действащия план на [населено място], обл. Л. и (5) л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“.

Постановеното във втората фаза на делбата първоинстанционно Решение № 71934 от 13.04.2020 г. по гр.д.№ 15784/2018 г. на Софийски районен съд, 70 гр.състав не е обжалвано и на 05.06.2020 г. е влязло в сила в частта, с която при условията на чл. 353 ГПК в дял на П. Ч. са поставени апартамент № 10.01 и л.а.№ „Смарт“, а в дял на ответницата – останалите два имота и л.а. „Шкода“. Спорът е останал висящ в частта, с която размерът на дължимото уравнение е определен в размер на сумата 62 080,55 лв., платими от ищеца на ответницата. Сезиран с въззивна жалба от ищеца със заявени от него оплаквания, че оценката на апартамент № 10.01 е завишена, а оценката на апартамент № 8 е занижена, наред с което от стойността на последната не следва да се приспада стойността на правото на ползване, запазено за съделителката Ц. Л. М. с н.а.№ 66/2001 г., въззивният съд е допуснал изслушването на нови заключения на тройни СТЕ, които е обсъдил наред с останалите събрани по делото доказателства, включително изслушаните в производството пред СРС еднолична и тройни СТЕ. Изложено е, че според първоначалната еднолична СТЕ на в. л. Н. М. от 07.06.2019 г., средната пазарна цена на апартамент № 10.01, възложен на ищеца е 350 000 лв., а на апартамент № 8, възложен на ответницата, е 78 000 лв. В тройната СТЕ от 12.11.2019 г., стойността на апартамент № 8 е определена на общо 102 190 лв., от които 22 070 лв. за ограниченото вещно право; мнозинството от вещите лица оценява апартамент № 10.01 за 307 230 лв. В особеното си мнение от 13.11.2019 г. и в допълнителна СТЕ от 05.02.2020 г. вещото лице Н. М. поддържа определената в първоначалната СТЕ цена, която счита, че даже се е увеличила предвид пазарните тенденции и при включване на общите части от сградата. В тройна СТЕ от 12.02.2020 г., при позоваване на действащата нормативна уредба, апартамент № 10.01 е оценен за 344 695 лв. Приетата във въззивното производство тройна СТЕ от 17.10.2022 г. определя за апартамент № 10.01 цена от 315 450 лв. към датата на експертизата. Използван е методът на пазарните аналози и корекция на офертните цени спрямо качествата на делбения имот. В допълнителна тройна СТЕ на същите вещи лица от 18.04.2023 г., последните определят за апартамент № 8 пазарна цена от 130 500 лв., при сравнение с актуални към момента оферти поради липса на такива към м. 06.2020 г., като се използва корекционен коефициент с оглед пазарната конюнктура към миналия момент по съображения, че не разполагат с офертни данни за м. 06.2020 г. Тройната СТЕ от 09.11.2023 г., също предвид невъзможност да се открият оферти от 2020 г., ползва актуални офертни аналози, а за оценката към 2020 г. ползва корекционен коефициент съобразно инфлацията според данни от НСИ. Към м. 06.2020 г., се предлагат два варианта за оценяване. По първи вариант, с включена пълна площ в квадратурата, ведно с терасата, апартамент № 10.01 е на стойност 336 000 лв. По втори вариант, с включена редуцирана площ на терасата, съобразно метод за оценяване по чл. 124, ал. 1 ППЗДС (отм.), за първите 10 кв.м. – 100 %, за от 10 кв.м. до 20 кв.м. – 50 % и над 20 кв.м. - 25 %, стойността възлиза на 285 000 лв., при тераса с площ около 72 кв.м. (71,98 кв.м.). Въззивният съд не е ценил втория вариант от заключението предвид използването на оценителен метод по чл. 124, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост, обн. 1996 г., отменен 2006 г. Този нормативен акт не е част от действащото право към момента на оценяването и е бил приложим за имоти държавна собственост, каквато не е настоящата хипотеза. В приетата пред първа инстанция тройна СТЕ от 12.11.2019 г., както и в приетите пред въззивния съд тройни СТЕ от 17.10.2022 г., 18.04.2023 г. и 09.11.2023 г. са описани и съобразени много повече характеристики на апартаментите, които влияят върху формирането на пазарната стойност, но същите не са така задълбочено обсъдени или въобще не са отчетени в останалите единични СТЕ и особеното мнение. Касае се за допълнително и подробно обсъдени в тройните СТЕ елементи от цялостната сградна конструкция, вид и състояние на апартаментите, на отделните помещения, местоположение и инфраструктура. Конкретно за апартамент № 10.01 е обсъдено луксозното състояние на сградата - ново монолитно строителство от 2010 г., намираща се в нов затворен комплекс с пропускателен режим, детски площадки, алеи и озеленяване, добро изложение юг, запад, изток на апартамента, панорамна гледка към всички посоки на града, простор спрямо заобикалящите сгради, лице към тиха улица, подробно описание за вида на помещенията: под от ламинат и гранитогрес, много добро състояние на санитарен възел, стени покрити с латекс, ПВЦ дограми на големи френски прозорци, голяма тераса, покрита с плочки, частично отлепени на места и оградена с парапет, отопление от ТЕЦ, изградена инфраструктура, удобен обществен транспорт, в близост са разположени здравно заведение, магазини и обществена градина. За апартамент № 8 е отчетена старата монолитна конструкция на сградата с тухлени стени, от керемидения покрив има течове, блокът не е поддържан, заобиколена от стари блокове с озеленяване между тях, подът на апартамента е покрит с ламинат, тераса с мозайка, стени с тапети и латекс, сменена ПВЦ дограма, централно отопление с ТЕЦ, югозападно изложение, извършван е нелуксозен ремонт. Тройните експертизи са изготвени при използван сравнителен метод на пазарните аналози на база конкретно цитирани в тях публикувани офертни цени за продажби на сходни имоти през период, близък до момента на влизане в сила на необжалваната част от първоинстанционното решение през м. 06.2020 г., с корекция според обсъдените качества на апартаментите. В приетите пред въззивната инстанция допълнителна тройна СТЕ от 18.04.2023 г. и тройна СТЕ от 09.11.2023 г. вещите лица, поради невъзможност да открият оферти към релевантния момент, са работили с такива към момента на изготвяне на заключенията, като са използвали корекционен коефициент съобразно инфлацията. В приетата пред първа инстанция тройна СТЕ от 12.11.2019 г. са съобразени изцяло само актуални за тогава множество пазарни оферти с характеристики на продаваните имоти, максимално доближаващи се до процесните.

Предвид възприетите в трите заключения сравнително близки по размер средни пазарни стойности, въззивният съд е кредитирал като най-точни, определените в тройната СТЕ от 12.11.2019 г. Според нея, поставеният в дял на ищеца Ч. апартамент № 10.01 възлиза на 344 645 лв., а поставеният в дял на ответницата М. апартамент № 8 е на стойност 80 120 лв. за голата собственост, след приспадане от глобалната цена от 102 190 лв. на запазеното в полза на същата съделителка вещно право на ползване върху целия имот, оценено за 22 070 лв. Прието е, че стойността на апартамент № 8 следва да се определи при съобразяване на ограниченото вещно право, разпростиращо се върху целия имот. По силата на наследствено правоприемство ищецът Ч. е придобил 2/3 ид.части от собствеността върху делбените апартаменти, а ответницата М. – 1/3 ид.част, като от преди това притежава качеството вещен ползвател на целия имот. При съобразяване на възприетите от въззивния съд цени на апартаментите и на съдебно признатите с влязлата в сила част от първоинстанционното решение цени за автомобилите и имота в [населено място], както и квотите на съделителите, прието е, че общата стойност на всички недвижими и движими делбени вещи възлиза на 447 055 лв. Поставените в дял на ищеца Ч. вещи са на стойност 351 595 лв., при квота спрямо всички делбени вещи от 289 514.44 лв. Поставените в дял на ответницата М. вещи възлизат на 95 460 лв., при квота върху всички делбени вещи от 157 540.55 лв. Така сумата по чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН е определена в размер на 62 080,55 лв. с произтичащото от това потвърждаване на решението на СРС.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Погасява ли се частично учреденото в полза на едно лице вещно право на ползване върху целия чужд имот, ако то придобие по наследство идеална част от този имот;

2. Погасява ли се напълно учреденото в полза на едно лице вещно право на ползване върху чужд имот, ако то придобие целия имот, по силата на съдебно решение за извършване на делба, с което му е възложен в дял и изключителна собственост този имот;

3. При определяне пазарната стойност на имот, в хода на въззивното производство с предмет уравняване на дяловете на съделителите, следва ли тази пазарна стойност да се намалява със стойността на оцененото право на ползване в първата инстанция, когато този имот, с влязлото в сила първоинстанционно решение е бил възложен в дял и изключителна собственост на съделител, който е притежавал право на ползване върху идеална част от този имот, преди възлагането му от първоинстанционния съд, или върху целия имот, след възлагането му с влязло в сила решение на същия съд;

4. Към кой момент следва да бъде определена (действителната) пазарна стойност на делбеното имущество, ако първоинстанционното решение по извършване на делбата е обжалвано само в частта относно паричното уравнение на дяловете на основание неправилна оценка на (действителната) пазарна стойност на определени обекти от това имущество, а в останалата част решението е влязло в сила.

Касаторът твърди, че по цитираните въпроси въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 67 от 24.03.2016 г. по гр.д.№ 5264/2015 г. на ВКС, І г.о., Определение № 152 от 08.04.2020 г. по гр.д.№ 4905/2019 г. на ВКС, І г.о., Решение № 50085 от 13.02.2024 г. по гр.д.№ 2156/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 65 от 28.07.2021 г. по гр.д.№ 3099/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 120 от 11.10.2019 г. по гр.д.№ 2763/2018 г. на ВКС, І г.о., Решение № 266 от 17.10.2024 г. по гр.д.№ 3333/2014 г. на ВКС, І г.о., Решение № 1199 от 03.11.2008 г. по гр.д.№ 3447/2007 г. на ВКС, ІV г.о. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения, че неправилно от оценката на ап.№ 8 е приспадната стойността на погасеното право на ползване, уредено в полза на ответницата.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първите два въпроса от изложението не са предмет на обсъждане в обжалвания акт и по тази причина нямат обуславящо значение по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Наред с това следва да се подчертае, че въззивният съд не е приел нещо различно от установеното в закона и в съдебната практика, съобразно които правото на ползване върху чужд имот се прекратява със смъртта на ползвател - физическо лице или с прекратяването на ползвател - юридическо лице, респ. - с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на собственик. Наред с това изводът на въззивния съд, че пазарната стойност на апартамент № 8 следва да бъде намалена със стойността на оцененото право на ползване, не почива на разбирането, че правото на ползване продължава да съществува, а поради съобразяване на конкретно установения факт, че то е учредено преди възникване на прекратяваната съсобственост и не се придобива от ответницата по силата на решението за извършване на делбата. Третият въпрос от изложението също не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Няма колебание в практиката на ВКС, че съществуването на ограничено вещно право на ползване върху делбен имот в полза на съделител следва да бъде отчетено при извършване на делбата, като същото е от значение за избора на способ за извършването й. При липса на спор относно съществуването на правото на ползване или когато носител на правото е трето лице, съобразяването на правото на ползване и неговата оценка са от значение при определяне стойността на дяловете във втората фаза на делбеното производство (Решение № 50079 от 03.11.2022 г. по гр.д.№ 946/2020 г. на ВКС, ІІ г.о.). В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика – съобразил е извършването на делбата чрез разпределение по чл. 353 ГПК и поставянето в дял на съделителя Ц. М. на апартамента, върху който на същата е било учредено ограничено вещно право на ползване. При определяне на действителната пазарна цена на имотите и цената, въз основа на която е определено дължимото парично уравнение, въззивният съд е съобразил, че стойността на получения от съделителя Ц. М. дял при делбата включва единствено и само голата собственост върху процесния апартамент № 8, без ограниченото вещно право на ползване, на което същата е титуляр на друго основание. Не е налице увеличаване на нейния дял с правото на ползване, доколкото същата получава единствено правата в съсобствеността на другия съделител П. Ч., съответно оценката на имота и стойността на този дял законосъобразно са определени след приспадане стойността на правото на ползване. Четвъртият въпрос от изложението не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава касатора, и по него също не може да се допусне касационно обжалване. В посочените по-горе решения е прието, че ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата и са наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази настъпилата в хода на делото промяна в пазарните цени на делбените имоти, да събере и цени доказателствата за тази промяна, тъй като тази промяна представлява обективно настъпил в хода на производството факт от значение за спорното право, който съдът съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), съответно чл. 235, ал. 3 от действащия ГПК, е длъжен да вземе предвид. Ако първоинстанционното решение е обжалвано само в частта за дължимото парично уравнение, въззивната инстанция следва да допусне експертиза за установяване на действителната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата, ако от датата на определяне на цената до датата на влизане в сила на първоинстанционното решение по извършване на делбата е изминал значителен период от време. Въззивният съд е действал в съответствие с тази практика. Отделно от това по делата, приключили с посочените от жалбоподателя решения на ВКС, действително е изминал един по-дълъг срок между приетата оценка и извършването на делбата – от година и половина по Решение № 67 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 5264/2015 г. на ВКС, I г.о., до 5 години по Решение № 120 от 11.10.2019 г. по гр.д.№ 2763/2018 г. на ВКС, І г.о. В настоящия случай са изминали само 8 месеца, което не съставлява значителен период от време.

С оглед настоящото произнасяне касаторът дължи да заплати на ответницата по касация разноските, които е направила за защитата пред ВКС, които в случая възлизат на сумата 5 600 лв. – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС № 910033 от 01.04.2024 г. (л. 53).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия