Определение № 2444 от 31.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 497/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Перфект софтуер“ ЕООД със седалище в [населено място], подадена чрез управителя З. Г. и приподписана от адв. И. Б., срещу решение № 117 от 30.10.2024 г., постановено по в. т. д. № 129/2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С посоченото решение е потвърдено решение № 35 от 25.03.2024 г. по т. д. № 36/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която по предявен от Г. В. Г. против „Перфект софтуер“ ЕООД евентуален иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е признато за установено несъществуването на следните обстоятелства, вписани с акт № 20230307130804 въз основа на заявление вх. № 4857/30.12.2005 г.: Заличаване на Г. В. Г. като съдружник и управител, промяна на правната форма на дружеството в ЕООД, вписване на З. В. Г. като едноличен собственик на капитала и единствен управител на дружеството, обявяване на нов учредителен акт. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е нищожен съдебен акт, тъй като „предписва извършване на явно престъпление поради явна незаконосъобразност и създава предпоставки за връщане на напълно законно изключения съдружник Г. В. Г. в „Перфект софтуер“ ЕООД“. Излагат се и оплаквания за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата недопустимост и неправилност. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално - разглеждане на делото в открито заседание пред Върховния касационен съд. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение. Наведени са и доводи, че с решението е разгледан недопустим иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, предявен при липса на заявени от ищеца твърдения за наличие на правен интерес от установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, конкретно - заличаването му като управител на „Перфект софтуер“ ЕООД. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Г. В. Г. от [населено място] - чрез адв. З. М., в който е изразено становище за недопустимост на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, за отсъствие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Възражението на ответника по касация за недопустимост на жалбата е неоснователно, тъй като разгледаният с обжалваното решение установителен иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е неоценяем и за решението са неприложими правилата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване по търговски дела. При постановяване на обжалваното решение Апелативен съд - Велико Търново е констатирал, че ищецът Г. В. Г. е предявил против „Перфект софтуер“ ЕООД иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства по заявление от 30.12.2005 г. - заличаване на Г. В. Г. като съдружник и управител на дружеството, промяна на правната форма на дружеството от ООД в ЕООД, поемане на всички дялове в дружеството от едноличен собственик на капитала З. В. Г. и избор на последния за единствен управител на дружеството, обявяване на нов учредителен акт. Искането за признаване на обстоятелствата за несъществуващи е основано на твърдения, че вписването е извършено въз основа на решения на общото събрание на „Перфект софтуер“ ООД от 30.12.2005 г., които преди това са били отменени с влязло в сила решение на Окръжен съд - Велико Търново по т. д. № 35/2006 г., но не са представени в регистърното производство. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че „Перфект софтуер“ ООД е вписано в търговския регистър с решение от 04.02.1997 г. по ф. д. № 114/97 г. на Окръжен съд - Велико Търново със съдружници Г. В. Г. и З. В. Г.. На 30.12.2005 г. по фирменото дело е постъпило заявление с вх. № 4857/30.12.2005 г. от З. Г. за вписване на промени в обстоятелствата по регистрация на дружеството, съгласно взети от общото събрание на 30.12.2005 г. решения: Изключване на Г. В. Г. като съдружник, вписване на дружеството с фирма „Перфект софтуер“ ЕООД и на управител - едноличният собственик на капитала З. В. Г.. С определение от 03.01.2006 г. по ф. д. № 114/97 г. производството по заявлението за вписване е спряно по искане на изключения съдружник Г. В. Г. до приключване на гр. д. № 1189/2005 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново. Посоченото дело е образувано по предявен от Г. Г. против „Перфект софтуер“ ЕООД иск с правно основание чл.71 ТЗ „за защита на нарушени членствени права на съдружника - правата за участие в дейността на дружеството, за осведомяване за дружествените дела и за участие в разпределението на печалбата на дружеството“ и е приключило с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен. На 08.10.2022 г. е постъпило заявление от „Перфект софтуер“ ЕООД, представлявано от управителя З. Г., с искане да бъде извършено вписване на промени в обстоятелствата по регистрация на дружеството съгласно заявлението от 30.12.2005 г., към което е приложено влязлото в сила решение по т. д. № 1189/2005 г. на Окръжен съд - Велико Търново. По повод на заявлението е постановен отказ, който е отменен с решение от 02.03.2023 г. по в. т. д. № 20/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново и е указано да се впишат в търговския регистър по партидата на „Перфект софтуер“ ЕООД заявените със заявление вх. № 4857/30.12.2005 г. обстоятелства, съгласно решенията на общото събрание на съдружниците от 30.12.2005 г., относно фирмата, съдружниците, управлението и представителството на дружеството, както и да се обяви приетият от събранието нов учредителен акт. Въззивният съд е приел за доказано, че решенията на общото събрание от 30.12.2005 г. са оспорени от изключения съдружник Г. Г. чрез иск по чл.74 ТЗ и са отменени с решение от 26.07.2006 г. по т. д. № 35/2006 г. на Окръжен съд - Велико Търново, което е оставено в сила с влязло в сила решение от 28.12.2006 г. по в. гр. д. № 541/2006 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Посочените решения не са представени в регистърното производство, в хода на което е постановено решението с указания за вписване на обстоятелствата по заявлението от 08.10.2022 г. След преценка на установените по делото факти въззивният съд е направил извод, че предявеният от Г. В. Г. иск с правна квалификация чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписаните в търговския регистър обстоятелства по партидата на „Перфект софтуер“ ЕООД, съгласно решенията на общото събрание от 30.12.2005 г., е основателен, тъй като е налице втората хипотеза на вписване на несъществуващо обстоятелство, разгледана в т.3 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС - вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена неговата незаконосъобразност. Според въззивния съд, след като решенията на общото събрание са вписани в търговския регистър, но с влязло в сила решение са отменени като незаконосъобразни по предявен от съдружник иск с правно основание чл.74 ТЗ, те (решенията) са несъществуващи по смисъла на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и на цитираното тълкувателно решение. Въззивният съд е отбелязал, че поради неприлагане към заявлението от 08.10.2022 г. на препис от влязлото в сила решение по т. д. № 35/2006 г., с което е уважен искът по чл.74 ТЗ, отмяната на решенията от 30.12.2005 г. не е могла да бъде съобразена в регистърното производство, „която означава, че вписаните обстоятелства не са възникнали валидно, съответно - че същите са несъществуващи“. В мотивите към решението въззивният съд е посочил, че с оглед обхвата на проверката в производството по иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е недопустимо да се ревизира влязлото в сила решение, постановено по иска с правно основание чл.74 ТЗ. Поради това е преценил, че всички твърдения и доводи на дружеството - жалбоподател във връзка с отношенията между съдружниците, както и представените с жалбата доказателства в тяхна подкрепа, не следва да се обсъждат поради неотносимостта им към предмета на спора. Оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на правилата за призоваване и връчване на съдебни книжа са приети от въззивния съд за неоснователни с мотив, че призоваването и връчването на съдебни книжа е извършено съгласно изискванията на чл.50, ал.1 ГПК - на вписания в търговския регистър адрес на управление на „Перфект софтуер“ ЕООД, като е приложена процедурата по чл.50, ал.4 ГПК, а промяната на седалището и адреса на управление на дружеството от [населено място] в [населено място] е вписана в търговския регистър на 19.04.2024 г. - след постановяване на първоинстанционното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Извън хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК касационно обжалване се допуска и на основанията по чл.280, ал.2 ГПК, когато при осъществяване на правомощията си за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд констатира, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо или че решението е очевидно неправилно. За валидността и за допустимостта на решението Върховният касационен съд е задължен да следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК. В касационната жалба касаторът се е позовал на нищожност на обжалваното решение, но доводите, с които е обоснована същата, както и данните по делото, не пораждат предположение за нищожност на решението съобразно критериите, изведени от правната теория и възприети в практиката на ВКС. Решението е обективирано в писмена форма и е подписано от всички членове на съдебния състав, който е разгледал делото в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, няма данни да е постановено от незаконен съдебен състав или извън пределите на правораздавателна власт на съда, изразената в съдържанието му воля за разрешаване на правния спор, предмет на иска по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, е ясна и разбираема. Субективната преценка на касатора, че решението е нищожно, защото „предписва извършване на явно престъпление поради материална незаконосъобразност“, и несъгласието с произтичащите от решението правни последици („връщане на напълно законно изключения съдружник Г. Г. в дружеството“) не могат да предпоставят допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.2, предл.1 ГПК. При изпълнение на задължението да следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение съставът на ВКС не констатира вероятност постановеното от Апелативен съд - Велико Търново решение да е недопустимо, включително поради релевираната от касатора липса на правен интерес от водене на иска по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Искът по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е предявен с цел защита срещу вписването в търговския регистър на обстоятелства, възникнали като последица от решения на общото събрание на съдружниците в „Перфект софтуер“ ООД, които са отменени като незаконосъобразни с влязло в сила съдебно решение. Отмяната е постановена по повод на предявен иск по чл.74 ТЗ, с която ищецът в производството по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, защитавайки членствените си права на съдружник в „Перфект софтуер“ ООД, е оспорил пред съда решенията на общото събрание за изключването му като съдружник, за освобождаването му като управител, за промяна в правноорганизационната форма на дружеството и за приемане на нов учредителен акт. Съгласно чл.30, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ при отмяна по исков ред на акт на орган на търговец (в т. ч. решение на общо събрание на търговско дружество), въз основа на който е извършено вписване, заличаването на вписаните обстоятелства се извършва по силата на съдебното решение за отмяна на акта, но в случая редът за заличаване по чл.30, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ е неприложим. Вписването на обстоятелствата, възникнали от решенията на общото събрание на „Перфект софтуер“ ООД от 30.12.2005 г., следва по време влизането в сила на съдебното решение за отмяна на същите решения по реда на чл.74 ТЗ, което решение - както е посочил ищецът в исковата молба, не е било приложено към заявлението за вписване и не е взето предвид в регистърното производство, т. е. произтеклите от решението по чл.74 ТЗ правни последици не са отразени в търговския регистър съгласно изискването на чл.30, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Предвид така създалата се ситуация защитата на ищеца срещу вписването на обстоятелствата, които след отмяната на решенията на общото събрание са несъществуващи, е реализирана чрез предявяване на иска по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, чиято цел е да се признаят обстоятелства за несъществуващи с влязло в сила съдебно решение и по силата на решението да бъдат заличени от търговския регистър - чл.30, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Поради особеностите в развитието на регистърното производство няма причина да се отрече наличието на правен интерес за ищеца от предявяване и поддържане на иска по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, а съответно и да се направи предположение за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустим иск. По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се свързва с особено тежък порок на въззивното решение, която може да бъде установена пряко от мотивите на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ГПК проверка за наличие на касационни основания по чл281, т.3 ГПК. Решението ще е очевидно неправилно, когато при постановяването му са допуснати видимо тежки нарушения на материалния и/или процесуалния закон, а също и когато съдът е формирал решаващите си изводи в грубо противоречие с правилата на логиката. В конкретния случай от мотивите към обжалваното решение не се установява нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Доводите за очевидна неправилност се припокриват с оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Във връзка с тези доводи следва да се отбележи, че в мотивите към решението въззивният съд е направил извод, че процедурата по призоваване на дружеството - касатор в производството пред първата инстанция е съобразено с правилата на чл.50, ал.1 и ал.4 ГПК. Необсъждането на представените с въззивната жалба писмени доказателства и на доводите в жалбата относно вътрешните отношения между съдружниците е резултат от преценката на въззивния съд, че същите са относими към предмета на производството по чл.74 ТЗ, приключило с влязло в сила решение, което не може да бъде ревизирано в производството по иска с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. При формиране на посочените изводи въззивният съд не е допуснал тежки нарушения на процесуалния закон, които могат да бъдат подведени под квалифицираната форма на неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, а евентуалната им незаконосъобразност, на която се позовава касаторът, може да бъде установена само по реда на чл.290 ГПК. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и поради това приема, че касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК не следва да се допуска. Поради недопускане на касационно обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството по чл.288 ГПК разноски в размер на 1 600 лв. - платено по банков път адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 04.02.2025 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,