Определение № 2381 от 05.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1393/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищцата по делото Р. Х. Т., чрез адв. Светломира Димитрова, срещу Разпореждане № 14699 от 24. 05.2026г. по в.ч.гр.д. № 5853/2025г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от настоящата жалбоподателка частна касационна жалба, вх.№ 47468/06.04.2026г., срещу постановеното по същото дело Определение № 2609/ 03.02.2026г. По съображения за неправилно определяне стойността на договора за кредит, релевантна за цената на иска, се моли за отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: В изпълнение на Разпореждане № 1159/18.05.2026г. на Председателя на І т.о. на ВКС за преценка допустимостта на касационното обжалване, за да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната частната касационна жалба, администриращият преписката съдия - докладчик е приел, че същата е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт по аргумент от разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. За да намери, че обжалваното с върнатата частна касационна жалба определение не подлежи на касационно обжалване, след позоваване на практика на ВКС – решение по т.д. № 888/2015г.; решение по т.д. № 686/2015г., ІІ т. о.; определение по т. д. № 1596/2015 г., І т.о. и определение по ч.т.д. № 211/2024г., ІІ т.о., докладчикът е приел, че когато договорът за кредит би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи (и искане за обявяване на целия договор за нищожен не е предявено), паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора, тъй като договорът ще е приложим между страните без нищожните си части, стойността му не следва да е определяща за цената на иска. Посочено е, че процесният договор за кредит не би могъл да се прилага между страните в случай на основателност на евентуално предявения иск за нищожност на отделни клаузи от договора, поради което цената на иска следва да бъде определена от стойността на договора, а именно 3 500 лв. /с равностойност 1789.52 евро/. С оглед на това е прието, че решението по делото не подлежи на касационно обжалване, респективно преграждащото определение на въззивния съд по смисъла на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, независимо от указаното в него. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: С предявената пред Софийски районен съд искова молба ищцата Т. е предявила иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит, сключен между нея и ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, на посочени основания, съединен в условията на евентуалност с искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от същия договор. След като е приел, че издадената в полза на ответното дружество заповед за изпълнение на вземания, произтичащи от договора за кредит, е влязла в сила, с Определение № 14878 от 28.03.2025г. районният съд е прекратил производстото по делото, потвърдено с Определение № 2609/ 03.02. 2026г. от състав на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 5853/2025г. Изложеното от съдията-докладчик при обосноваване на обжалвания акт, че процесният договор за кредит не би могъл да се прилага между страните в случай на основателност на евентуално предявените искове за нищожност на отделни клаузи от договора, се основава на предположение за основателност на евентуалните искове, което е незаконосъобразно. Посочената в обжалваното разпореждане практика на ВКС е постановена по спорове досежно това дали е оценяем или неоценяем установителен иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, съответно как се определя цената на оценяемите искове, каквито въпроси в случая не са обсъждани. Съдържащият се в обжалвания акт извод, че цената на иска следва да се определи от стойността на договора, съответства на разпоредбата на чл.69, ал.1,т.4 ГПК. Неправилно обаче и като обосноваване и като краен извод е прието, че тъй като процесният договор за кредит не би могъл да се прилага между страните в случай на основателност на евентуално предявения иск за нищожност на отделни клаузи от договора, цената на иска е сумата от 3 500 лв., съответна на размера на заетата сума, т.е. главницата по процесния договор. Разпореждането е неправилно. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 5 000 лв. /2556.46 евро/, ако делото е гражданско, и под 20 000 лв. /10225.84 евро/ – ако е търговско (с изключение на решенията по искове с по-ниска цена, обусловени от исковете, по които надлежно е упражнено правото на касационно обжалване). Когато е налице съединяване на искове, предпоставките за допустимост на касационното обжалване се преценяват за всеки иск поотделно. Предмет на преценка на допустимостта на касационното обжалване в обжалваното разпореждане е била цената само на главния иск /в хода на първоинстанционното производство не е определяна цена на евентуалните искове/. В предявената искова молба липсва изрично посочване на цената на главния иск по чл.70, ал.1 ГПК, но в обстоятелствената част на същата се твърди, че общодължимата сума по кредита е 5 999.54 лв. /3067.52 евро/ - главница и договорна лихва, което съответства на договореното в сключения между страните договор за потребителски кредит, и в който смисъл са доводите в частната жалба. Според чл.69, ал.1, т.4 ГПК, размерът на цената на иск за съществуване на договор е стойността на договора. При обосноваване на становището си за определяне стойността на процесния договор в частната жалба има позоваване на практика на ВКС - определение по ч.т.д. № 1076/2024г. на І т.о., съдържащо препращане към определение по ч.гр.д. № 4590/2021г. на ІVг.о., според които по договорите за кредит цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК се определя от сбора на главницата и уговорената лихва. Този извод се споделя от настоящия състав на ВКС предвид възмездния характер на договора за кредит, поради което освен размерът на предоставената сума /главницата по кредита/, стойността му включва и цената за ползване на заетите средства /договорената възнаградителна лихва/. Потребителският характер на процесното кредитно правоотношение и цената на иска, надхвърляща ценовия праг от 5000 лв. /2556.46 евро/, обуславят извод за допустимост на касационното обжалване. Следователно, обжалваното разпореждане следва да се отмени като неправилно. Предвид обстоятелството, че е осъществена процедурата по администриране на подадената от ищцата Р. Т. частна касационна жалба с вх. № 47468/06.04.2026г., делото следва да се докладва на Председателя на ТК на ВКС за образуване на частно производство по същата. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ отд.