Определение № 454 от 21.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3446/2019 г.

ВКСIV гражданско отделение21.10.2019 г.докладчик Геника Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. М. У. срещу определение № 16073/ 01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 7632/ 2019 г. на Софийски градски съд. Определението може да се обжалва с частна жалба от касатора пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Обжалвано е определение № 16073/ 01.07.2019 г. по ч.гр.д. № 7632/ 2019 г. на Софийски градски съд. Определението се обжалва от С. М. У., гражданин на Руската Федерация, с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК (общо и допълнителните) по повдигнати от касатора въпроси. Ответникът по частната жалба Д. П. У., гражданин на О. кралство Великобритания, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а определението е правилно. В своето определение въззивният съд е приел, че делото има международен елемент. Образувано е по иск за развод, предявен от Д. П. У. срещу С. М. У. пред Софийския районен съд. Приел е, че е в обхвата на Регламент 2201/ 2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност, а съгласно чл. 3, § 1 от Регламента компетентен е сезираният съд. Определението за прекратяване на производството поради липса на международна компетентност е отменено, а делото – върнато на първата инстанция за насрочване в открито съдебно заседание. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че предявеният иск за развод попада в предметния обхват на Регламент 2201/ 2003 г. на Съвета. Регламентът не сочи националната юрисдикция - „съда“ за целите на Регламента (чл. 2, т. 1), нито вида, условията и реда за обжалване на акта, с който тази национална юрисдикция обосновава или изключва международната си компетентност. Съгласно член 19, § 2 ДЕС държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза - принцип на процесуалната автономия. Според принципа за процесуална автономия, всяка държава членка е длъжна да уреди във вътрешния си правен ред компетентните юрисдикции и да определи процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза (така Решение от 16 декември 1976 г., Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral, 33/76, EU:C:1976:188, т. 5; решение от 19 юни 1990 г., Factortame, C-213/89, EU:C:1990:257, т. 19; решение от 14 декември 1995 г., Peterbroeck, C-312/93, EU:C:1995:437, т. 12; решение от 11 септември 2003 г., Safalero, C-13/01, EU:C:2003:447, т. 49; решение от 30 септември 2003 г., Köbler, C-224/01, EU:C:2003:513). Националният закон поставя делото за развод в компетентност на районния съд (чл. 103 ГПК) и предвижда, че се разглежда в особено производство (по реда на глава ХХVI ГПК). Националният закон изисква съдът да извърши проверката за международна подведомственост по иска за развод с определение и предвижда, че определението подлежи на въззивно и касационно обжалване, както когато съдът е изключил, така и когато е обосновал международната си компетентност (чл. 28 КМЧП). Чл. 28 КМЧП се прилага и за делата в обхвата на Регламент 2201/ 2003 на Съвета. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не допуска касационното обжалване на въззивното решение по иска за развод. На касационно обжалване подлежи само онова решение, с което брачният съд е решил въпросите по чл. 59, ал. 2 СК (за мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на родените от брака ненавършили пълнолетие деца) и единствено в тази част. В случая, от брака на страните няма родени деца. Брачното дело е само по иска за развод, а не е свързано с родителска отговорност в смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент 2201/ 2003 на Съвета. Въззивното решение по делото не би подлежало на касационно обжалване. На касационно обжалване не подлежи и определението, с което въззивният съд е приел, че Софийският районен съд има международна компетентност. Частната жалба има недопустим предмет, а настоящият състав на Върховния касационен съд следва да я остави без разглеждане по същество.

Цитирани разпоредби

12