Определение № 224 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1296/2018 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] – [населено място] чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт Пашова за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 70 от 16. 04. 2018 г. по в. т. д. № 389/2017 г. на Великотърновския апелативен съд. С решението е потвърдено решение № 166 от 18. 07. 2017 г. по т. д. № 48/2017 г. на Габровския окръжен съд в обжалваната част, с която [фирма] – [населено място] е осъдена на основание чл. 100, ал. 1 вр. чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 150 000 евро, с левова равностойност 293 374, 50 лв., представляваща част от дължимо обезщетение по договор за цесия от 18. 11. 2014 г., чийто общ размер е 367 402, 68 евро. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 2540 от 4. 05. 2018 г. от [фирма]. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и в нея се прави позоваване на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представен е документ за внесена такса. Приложено е преводно нареждане на [фирма], от което се установява, че по сметката на Върховен касационен съд е преведена сумата 320 034, 99 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводител на съда със служебна бележка от 8. 05. 2018 г. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение