Определение № 643 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2370/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С. Р. М. от САК, като процесуален пълномощник на въззиваемия В. Е. Д., срещу определение № 1901 от 19.07.2022 г. по в. гр. д. № 1464/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, десети състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 888 от 15.06.2022 г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на определението по чл. 248 ГПК, с което е отказано присъждане на адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за осъществено от адв. М. процесуално представителство пред въззивната инстанция. Застъпва се становище, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането, поради което съдът е нямал право да отказва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на материално затруднено лице без ответната страна да е направила оспорване на този факт, за да бъдат ангажирани доказателства в подкрепата му. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и осъждане на въззивника да заплати адвокатско възнаграждение в предвидения минимум съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Постъпил е писмен отговор от насрещната страна – „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, който навежда доводи за недопустимост на частната жалба, а по същество – за нейната неоснователност. Недопустимостта на жалбата се аргументира с твърдения, че жалбоподателят не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е формулирал правни въпроси. Изразява съгласие с извода на въззивния съд, че не се дължи присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като, доколкото обжалваното първоинстанционно решение на Окръжен съд – Видин е влязло в сила за присъденото на ищеца обезщетение в размер на 25 000 лв., същият е разполагал с възможност да заплати дължимия адвокатски хонорар и не е имало основание за оказване на безплатна защита пред въззивната инстанция. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпил писмени отговори на частната жалба от [община] и Агенция „Пътна инфраструктура“, конституирани като трети лица-помагачи на насрещната страна – „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. В тази връзка, релевираното от застрахователното дружество възражение за недопустимост на жалбата е неоснователно. Предвид изричните указания, дадени в т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение, респ. определение, в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че иницииралата настоящото производство жалба има характер на частна, а не на частна касационна жалба. По тези съображения, жалбоподателят не дължи представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че с решението си от 15.06.2022 г. вече е изложил своите съображения за неоснователност на направеното искане да се възложи в тежест на въззивника отговорността да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия, като не са налице нови обстоятелства за промяна на тези съображения. Посочил е, че са отпаднали предпоставките за заплащане от ответника на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, доколкото на 27.04.2021 г. в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист за сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2019 г., като наред с това ищецът се е възстановил от травмата и няма данни по делото да попада в кръга на лицата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, т. е. да има материални затруднения и да не може да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощения от него адвокат. Изложил е аргументи, че ЗЗД разрешава сключването на договори в полза на трето лице, но не и договори, които пораждат тежести за третите лица, а разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв е специална и за да намери приложение ползващият се трябва да представи доказателства на съда, тъй като тази отговорност може да се реализира само при наличието на материалните предпоставки и с поставения от съда акт. Определението е неправилно. Производството по в. гр. д. № 1464/2021 г. на Софийски апелативен съд е образувано по подадена от ответника „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД въззивна жалба срещу решение № 5 от 16.02.2021 г. по т. д. № 29/2020 г. на Окръжен съд – Видин, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на В. Е. Д. сумата над 25 000 лв. до присъдените 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от причинените му телесни увреждания, както и сумата над 58 лв. до присъдените 695 лв. – имуществени вреди, които са получени в причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.09.2019 г. до окончателното плащане. Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца, като преди приключване на устните състезания във въззивната инстанция е представен Договор за правна помощ и съдействие, видно от който ищецът-въззиваем е представляван във въззивното производство от адв. С. Р. М. безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Искане за присъждане на съответното адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е заявено своевременно и е представен списък по чл. 80 ГПК. С решение № 888 от 15.06.2022 г. по в. гр. д. № 1464/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд първоинстанционното решение е отменено в обжалваната му от застрахователя част относно присъденото обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди за горницата над 58 лв. и е потвърдено в обжалваната му осъдителна част за присъденото обезщетение за неимуществените вреди в размер над 25 000 лв. до пълния претендиран и уважен размер от 50 000 лв., причинени в резултат на процесното ПТП. При така установеното от фактическа страна неправилни са изводите на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК по следните съображения: С утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о. и много други, е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. Настоящият състав споделя тази практика. В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ищеца в исковото производство се извеждат от нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, според която същите се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска. Процесуалният закон не поставя други изисквания за осъждане на ответника за разноски. След като въззивната жалба на застрахователя е частично оставена без уважение, неправилно и незаконосъобразно с обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени решението си и да присъди дължимото адвокатско възнаграждение в полза на оказалия безплатна правна помощ адвокат на въззиваемия. Правните изводи, обосновали този отказ с нормата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, не могат да бъдат споделени. В хипотезите на чл. 38, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, но същият да бъде дължим от насрещната страна, в случай че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК за осъждането й за разноски. Дали е било налице материално затруднено положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент. Този извод се подкрепя с факта, че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от ЗАдв случаи, като на основание чл. 9 ЗЗД във вр. с чл. 20а ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения, освен в законоустановени изключения. Изводът за предоставена на ищеца безплатна правна помощ като материално затруднено лице не се разколебава и от наличието на влязло в сила в необжалваната му осъдителна част първоинстанционно решение. Представените от насрещната страна с отговора на молбата по чл. 248 ГПК доказателства за извършен превод на парична сума в размер на 29 271.18 лв., с която е удовлетворено притезанието на ищеца по влязлата в сила част на първоинстанционното решение, не опровергават извода, че той попада в кръга, очертан в чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, респ. чл. 5, т. 1 от НМРАВ, към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. Това е така, т.к. плащането, видно от представеното от застрахователя платежно нареждане, е извършено на 21.05.2021 г., т.е. след датата на договаряне на помощта като безплатна – 22.04.2021 г., към която основанието за предоставянето й, съобразно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, е било налице. По делото липсват данни договорът да е изменян в тази му част, както и въззивникът да е навеждал твърдения и представял доказателства до приключване на устните състезания във въззивната инстанция за липса на основанията за договаряне на помощта като безплатна. Следователно, съдът по молбата на адв. М. е следвало да измени по реда на чл. 248 ГПК въззивното решение в частта за разноските, като с оглед изхода на спора във въззивното производство осъди „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД да заплати на оказалия безплатна правна помощ адвокат адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, чийто размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ възлиза на 1 280 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение