Определение № 4193 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1316/2023 г.

Производството е по чл. 288, вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Й. /Б. А. А./, Б. Оджак /Б. А. А./ и Риза Г. /Риза А. А./, заедно представлявани от адв. Т. Г., срещу решение № 353 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 288/2022 г. на Добричкия окръжен съд.

Касаторите оспорват решението в частта му, с която се отменя решение № 260043 от 16.04.2021 г., поправено с решение № 260077 от 11.10.2021 г., по гр. д. № 10/2020 г. на Тервелския районен съд и се отхвърлят предявените от тях искове по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС, както следва:

• за признаване за установено по отношение на М. И. И. /М. К./, О. Б., Н. К., „Евксинос Транс“ ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г., че са собственици по наследство на 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., съставляващ нива с площ 31 дка;

• за осъждане на Д. Й. Г. и С. Л. Г. да им предадат владението върху посочените 2/3 ид. ч. от имота.

Считат, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 29, ал. 1 и 2 ЗС и чл. 22 от Конституцията на Република България, съответно, че необосновано са отхвърлени претенциите им - касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят за неговата отмяна и постановяване на решение за уважаване на исковете.

Ответниците по касация М. И. И. /М. К./, О. Б., Н. К., „Евксинос Транс“ ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г. не вземат отношение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в съответствие с изискванията на чл. 284 ГПК.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

По делото е представено решение № 34 от 19.01.2000 г. на ОСЗ - Т. за възстановяване правата на наследниците на Ю. А. А., б. ж. на [населено място], върху нива с площ от 31 дка - имот 003030 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Т., към настоящия момент представляващ поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта.

Не е спорно между страните, че към датата на възстановяване на имота наследници по закон на Ю. А. са трите му деца - А. Ю. А. /А. Г./, М. И. И. /М. К./ и Н. Ю. О..

На 18.02.2000 г. е сключен договор за доброволна делба между тримата наследници, представлявани от пълномощник (за Н. и М. по преупълномощаване), по силата на който съделителят А. А. получава в дял целия поземлен имот, а неговите сестри получават парично уравнение на дяловете си. Договорът е с нотариална заверка на подписите и е вписан под № 41, т. I, вх. рег. № 97 от 18.02.2000 г., т. X., стр. 5693 на С.. Безспорно е между страните, че към момента на сключване на договора А. А. е бил турски гражданин и не е бил български гражданин, починал е на 21.03.2014 г. и е оставил наследници по закон - ищците Б. Й., Б. Оджак и Риза Г..

На 14.03.2018 г. ответницата М. И. дарява 1/30 и продава 9/30 ид. ч. от правото на собственост върху реституирания имот на ответника „Евксинос Транс“ ЕООД, сделките обективирани в нотариални актове № 151, т. I, рег. № 630, н. д. № 105 и № 152, т. I, рег. № 635, н. д. № 106 от същата дата.

На 20.03.2018 г. всеки от ответниците Н. К. и О. Б. (наследници на Н. О.) продава по 1/6 ид. ч. от имота също на „Евксинос Транс“ ЕООД - нотариален акт № 163, т. I, рег. № 703, н. д. № 115 от същата дата.

На 24.01.2020 г. „Евксинос Транс“ ЕООД от своя страна дарява 1/30 и продава 19/30 ид. ч. (процесните 2/3 ид. ч.) от правото на собственост върху имота на ответника Д. Г., който го придобива в режим на съпружеска имуществена общност със своята съпруга - ответницата С. Г., сделките обективирани в нотариални актове № 101, т. I, рег. № 268, н. д. № 25 и № 102, т. I, рег. № 271, н. д. № 26 от същата дата.

Ищците поддържат, че горецитираните сделки имат за предмет прехвърлянето на чужди права, съответно не пораждат вещнопрехвърлителен ефект. От своя страна всички ответници се позовават на нищожност на извършената доброволна делба от 18.02.2000 г. поради противоречие с разпоредбите на чл. 29, ал. 1 ЗС и чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ (действащи към онзи момент); ответниците М. И., Н. К. и О. Б. считат също така, че договорът е сключен при липса на съгласие и във вреда на представляваните; а ответниците „Евксинос Транс“ ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г. - че процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила, а решението на общинската служба по земеделие и гори е нищожно, тъй като е подписано от състав, който не е имал правомощия да подписва такива актове.

При произнасяне по така очертания предмет на спора първоинстанционният съд е приел, че А. А. е бил надлежно упълномощен от сестрите си М. И. и Н. О. да сключи договор за доброволна делба, за което е представен заверен превод на копие на генерално пълномощно от 03.09.1999 г. Към датата на извършване на делбата ЗСПЗЗ предвижда, че чужди граждани могат да придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон при задължение да я прехвърлят в тригодишен срок от откриване на наследството - чл. 3, ал. 4 вр. ал. 1 от същия закон. В случаите на реституция тригодишният срок тече от момента на възстановяването на собствеността. При неспазване на този срок държавата може да изкупи земеделските земи по цени, определени с наредба на Министерския съвет. При отсъствие на уредени в закона други правни последици от неизпълнение на изискването чужденците да прехвърлят така придобитата собственост, същата не се губи. Тя се ползва със закрилата на чл. 17 от Конституцията и липсва основание да бъде отречено правото да се извърши доброволна делба на имота.

На свой ред въззивният съд е приел обратната теза. Съгласно мотивите му, от една страна извънсъдебно постигнатото от съсобствениците съгласие за възлагане на имота на един от тях и уравняване на дяловете на останалите, има за цел прекратяване на съсобствеността. В същото време обаче, извършена по този начин, делбата води до прехвърляне на идеални части от правото на собственост. С оглед на това, за да придобие тези идеални части, над наследствения си дял, сънаследникът трябва да отговаря на всички изисквания на закона - в случая да не е чужд гражданин, тъй като делбата е различно от наследяването придобивно основание. С тези мотиви Добричкият окръжен съд е отхвърлил предявените от ищците искове като неоснователни, доколкото е намерил за нищожен договора за делба от 2000 г. в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради противоречие с чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 29, ал. 1 и 2 ЗС (в приложимите им редакции).

С оглед разминаването в правните изводи на двете съдебни инстанции по въпроса относно действителността на извършената доброволна делба от 2000 г. и с довода за липса на съдебна практика, в изложението към жалбата си касаторите се позовават на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставят въпросите: 1. Договорът за доброволна делба на земеделска земя, придобита по наследство в Република България, между съделители-чужди граждани, с който един от съделителите получава по-голям дял или целия имот, противоречи ли на разпоредбите на чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 29 ЗС; 2. При придобиване на земя чрез наследяване по закон от чужди граждани съгласно чл. 22 от Конституцията на Република България, чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 29 ЗС може ли да се ограничи правото на наследниците за „свобода на договарянето“ и извършване на доброволна делба на земеделска земя, или това е възможно само по реда на чл. 341 ГПК. Уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставените от касаторите въпроси се свеждат до това възможно ли е съсобственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, да бъде предмет на делба с участието на чужд гражданин и може ли последният да получи имота в дял при делбата. След преценка и анализ на съществуващата относима съдебна практика, настоящият съдебен състав намира изложените доводи за обосновани. Поставеният въпрос е обусловил решаващата воля на съда и разрешаването му създава трудности в правоприлагането, поради което и разглеждането му от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В касационната жалба касаторите излагат оплакване и за това, че, обявявайки договора за доброволна делба за нищожен, въззивният съд не се е произнесъл относно повдигнатите в исковата молба основания за порочност на решение № 34 от 19.01.2000 г. на ОСЗ - Т., както и на разпоредителните сделки от 2018 г. и 2020 г. като касаещи прехвърлянето на чужда вещ. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на предмет. По такива искове въззивният съд не се е произнасял с диспозитив, а в мотивите към обжалваното решение е посочил, че първоинстанционният съд не е разгледал и не е постановил решение по установителните искове за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД на сключените договори за дарения и за покупко-продажби на идеални части от процесния имот.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.