Определение № 2185 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4329/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. Т., подадена чрез процесуалния му представител адв.К. Б. срещу въззивното решение № 1046 от 14.7.2022 г, постановено по гр.дело № 629/22 г на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение № 5418/24.11.2015 г на Окръжен съд-Благоевград, ГО, 8 състав по гр.дело № 227/14 ч.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора срещу ОС Кюстендил иск по чл.4 пар.3 от ДЕС за сумата 180 000 лв, обезщетение от нарушаване правото на ЕС, чрез бездействия на посочения ответник, при издадена от този съд Европейска заповед за арест в производство, приключило с постановяване на осъдителна присъда.В решаващите мотиви на съда е прието, че искът е неоснователен, тъй като в националното и европейско законодателство не е предвидено задължение за отмяна на европейската заповед за арест.Липсата на нарушение води до извода, че на касатора не се дължи обезщетение за вреди по смисъла на чл.4 пар.3 от ДЕС. Ответникът по касдационната жалба е оспорил същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е формулиран въпроса „съществува ли задължение за съда, издал ЕЗА, с цел явяване пред съд да я оттегли след окончателното произнасяне на присъдата, постановена в задочно производство и необходимо ли е това да е изрично разписано в правото на ЕС или в националното право, за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.4 пар.3 от ДЕС. Така поставения въпрос е обусловил изцяло мотивите на въззивното решение и по него няма постановена съдебна практика поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО