Определение № 50140 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2022 г.

е изместен палатинално, вследствие на което е позициониран в ръбцова захапка. Констатирана е начална остеопороза на алвеоларната кост на горните фронтални зъби и наличието на вертикален костен джоб между зъби 21 и 23. Понастоящем са налице усложнения, изразяващи се в промяна на структурата на алвеоларната кост (разреждане на костните редички) в областта на горните фронтални зъби; промяна в позицията на първи горен ляв зъб

в палатинална посока и в ръбцова захапка; наличен вертикален костен джоб между първи и трети горни леви зъби (21 и 23). Уврежданията са трайни и могат да имат прогресиращ характер. Намират се в пряка причинно-следствена връзка с деянието от 27.02.2014 г. Нормалният възстановителен период при увреждания от вида на процесните е 5 години. Независимо от полаганите грижи и лечение, след около 5 години ще има по-сериозна щета. Като основен спорен въпрос по делото е изведен този кой следва да отговаря за вредите, причинени от поставеното под пълно запрещение лице – неговите родители или Община Русе заради бездействието на служителите й по изпълнението на влязлото в сила на 04.03.2009 г. Решение № 18 от 10.02.2009 г. по гр.д.№ 119/2008 г. на ОС – Русе. Въззивният съд е приел, че формално и в случая (съгласно чл. 173, ал. 2 СК) при двама живи родители те следва да упражняват задълженията на настойник спрямо сина си. Същевременно, в текста на изпратеното от съда на органа по настойничество и попечителство при Община Русе решение по гр.д.№ 119/2008 г. на ОС – Русе е вписано, че М. С. Д. „няма никакви близки, които да се интересуват от него и да полагат грижи. Къщата, в която е живял е съборена, а майката и сестрите му неизвестно къде се намират”; „изоставен е от близки”. Посочено е, че заболяването му е необратимо и не може да бъде овладяно. Често е агресивен, предизвиквал пожари, нападал хора по улиците. Предвид тези обстоятелства, окръжният съд е приел, че Община Русе е бездействала в противоречие с чл. 173, ал. 4 СК, съобразно която органът по настойничеството и по попечителството освобождава настойника или попечителя по ал. 2, когато интересите на поставения под запрещение изискват това; в тези случаи се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител по общия ред. Това бездействие е основание в тежест на Община Русе да се възложи отговорността за обезщетяване на вредите „на основание чл. 47 вр. чл. 49 ЗЗД”. Като е преценил уврежданията на ищцата; дългия период на лечение; усложненията от травмата и липсата на пълно възстановяване, съобразно чл. 52 ЗЗД съдът е определил сумата 10 000 лева като справедлива по размер за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата, върху която се дължи и законната лихва от датата на увреждането. В изложение към касационната жалба се поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с цитирана задължителна практика, без да се поставят конкретни въпроси, в чийто контекст да се изследва наличието на основанието за допускане на обжалването, уредено с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от това, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Текстът, разглеждан в светлината на разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, вменява служебното извършване на проверка за евентуално наличие на такива пороци преди да се пристъпи към обсъждане на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Положителният извод за осъществени предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК прави безпредметно обсъждането дали са налице основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК. С обжалваното решение претенцията на ищцата е уважена на основание чл. 47 ЗЗД, чийто текст урежда отговорността за вреди, причинени от лице, което е неспособно да разбира или да ръководи постъпките си. Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗЗД отговорността за вредите, причинени в това състояние (извън случаите, когато неспособността е причинена виновно от самия деец), е възложена на лицето, което е задължено да упражнява надзор над него. Съгласно чл. 48, ал. 2 ЗЗД лице, натоварено със задължението за упражняване на надзор по отношение на намиращия се под настойничество, се явява настойникът. Община Русе не е настойник на прекия причинител на вредите и не може да отговаря при условията на чл. 47 ЗЗД, предвид което обжалваното решение сочи на очевидно нарушение на материалния закон. Като основание за ангажиране отговорността на общината е посочена и разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, регламентираща фактически състав, който (противно на посоченото в диспозитива) не се намира във връзка с основанието по чл. 48, ал. 2 и чл. 47, ал. 2 ЗЗД. Изложените от въззивния съд мотиви не съдържат обосновка в какво според въззивния съд се изразява връзката и/или съотношението между несъвместимите деликтни основания по чл. 47 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД, което съставлява самостоятелна причина да се приеме наличието на очевидна неправилност на атакуваното произнасяне. Ето защо обжалването на въззивното решение следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. При допускане на обжалването касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 200 лева. Касаторът следва да представи също и документ за внесена такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия