Определение № 1948 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 389/2024 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. А. П., чрез адв. Пл. С.-С. от САК, срещу въззивното решение № 201 от 6.07.2023 год. по гр. д. № 204/2023 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 7.12.2022 год. по гр. д. № 1493/1994 год. на районния съд – гр. Димитровград. С него е отхвърлена молбата на касаторката против К. И. К., И. К. Е., Й. Г. К., Ц. Я. К. и Ж. Г. Ж. по реда на чл. 409, ал. 1 ГПК за издаване на дубликат от изпълнителен лист, ведно с неразделна част от него – скица, по решение № 476 от 22.12.1997 год., постановено по гр. д. № 1493/1994 год. на районен съд – Димитровград, като неоснователна и същата е осъдена да заплати направените от ответниците разноски. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по съображения за наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че изводите на въззивния съд са необосновани и неправилни, тъй като при наличие на следващи нарушения на разпореденото с влязло в сила съдебно решение ползване на съсобственото дворно място е допустимо повторно изпълнение, за което следва да се издаде дубликат от изгубения изпълнителен лист. Касаторката се позовава и на съществени процесуални нарушения, довели до липсата на правен способ за защита на правата й на съсобственик, което сочи на отказ от правосъдие. В приложеното изложение е формулирала въпрос: „Когато правата по издадения изпълнителен лист са реализирани чрез осъществяване на принудително изпълнение, допустимо ли е искането за издаване на дубликат от този изпълнителен лист?“, като се позовава на противоречиво произнасяне по него в решение № 291 от 25.02.2015 год. по гр. д. № 2988/2014 год. на ІІІ г. о. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В него е прието обратното разрешение за допустимост на издаването на дубликат на изпълнителния лист и след проведено принудително изпълнение. По поставения следващ въпрос: „Допустимо ли е провеждане на повторно принудително изпълнение на решение за разпределяне на ползването на недвижим имот и при какви основания?“ касаторката се позовава на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед значението на въпроса в контекста на посочване на правен способ за защита правата на съсобственика, след приключили производства по молба за издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила решение и отхвърляне на искова молба за ново разпределение на ползването. В изложението се релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, с което е прието, че касаторката няма право на издаване на дубликат на изпълнителния лист за разпределение на ползване, с което всъщност съдът неправилно е отрекъл съществуването на нейното материално право. В тази връзка се сочат и решение № 273 от 8.04.2019 год. по гр. д. № 1640/2018 год., ІV г. о. и определение № 50 от 8.03.2019 год. по гр. д. № 436/2019 год., І г. о. на ВКС. Ответниците по касационната жалба Й. Г. К., Ц. Я. К., К. И. К. и И. К. Е., чрез пълномощника им адв. Д. К., оспорват касационната жалба като недопустима – същата е насочена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 3 ГПК, във вр. с чл. 409, ал. 4 ГПК. Изложени са и съображения за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на разноски. Ж. Г. Ж. не е взел становище по подадената жалба. Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: Макар и подадена от надлежна страна и в срока по чл. 283 ГПК, касационната жалба е процесуално недопустима. Производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист е уредено в чл. 409 ГПК, като исково производство. Съгласно чл. 409, ал. 4, изр. 1 ГПК постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред, като по въззивната жалба се произнася въззивен съд, а по касационната жалба срещу въззивното решение – Върховният касационен съд. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК изключва изрично от касационен контрол определени решения по въззивни дела, сред които в т. 2 са посочени тези по производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС, каквото е решението, по което се иска издаване на дубликат от изпълнитения лист. Това обосновава извод за недопустимост на касационното обжалване на постановеното по тази молба въззивно решение. В този смисъл са и разясненията в ТР № 5/2015 год. на ОСГТК на ВКС в т. 2 от мотивите: „Предвидената в чл. 409, ал. 4 ГПК процесуална възможност за обжалване на постановеното решение и изричното препращане към „общия ред” означава приложимост на общия режим за обжалване на решенията, постановявани в исковото производство…Процесуалната възможност за касационно обжалване на решение, постановено в производство по издаване на дубликат от изгубен или унищожен изпълнителен лист, е обусловена обаче от преценката дали решението, въз основа на което е бил издаден първообразният изпълнителен лист, подлежи на касационно обжалване. Този извод произтича от разбирането за симетрия между правния режим на крайния акт, постановен в основното производство и на решението, постановено в производство по издаване на дубликат от изпълнителен лист. Производството за издаване на дубликат от изпълнителен лист, макар и исково, няма характер на основно производство, поради което, следва извод, че решението по чл. 409 ГПК подлежи на касационно обжалване, ако решението, въз основа на което е бил издаден изпълнителния лист не попада в обхвата на изключените от касационен контрол въззивни актове, съгл. чл. 280, ал. 3 ГПК“. Поради тези съображения подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, без да се обсъждат релевираните в изложението основания за допускане на касационното обжалване. С оглед този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторката следва да заплати на ответниците в настоящето производство разноски в общ размер на 2 800 лв. или по 700 лв. на всеки от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представените 2 бр. договори за правна защита и съдействие и представен списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.