Определение № 4151 от 18.12.2023 г. на ВКС по д. № 4726/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на КПКОНПИ / Комисията/ и на Г. П. и П. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново по гр.д. №435/21 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отнет от Г. П. в полза на държавата на осн. чл.142, ал.2,т.1, вр. с чл.141 ЗПКОНПИ л.а. „Фолксваген поло“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор за продажба на МПС от 7.10.16 г. От Папа М. на осн. чл.142, ал.2, т.5, вр. с чл.141 ЗПКОНПИ е отнет ПИ №604.1689 – дворно място от 1720 кв.м. в [населено място], ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с масивна стоманобетонна конструкция с площ от 62 кв.м., едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 27 кв.м. и едноетажна полумасивна селскостопанска сграда с площ от 53 кв.м. По отношение отнемането на парични суми от двамата ответници – 6563 лв. от ответника и 55 599 лв. от ответницата, искът е отгвърлен, тъй като процесните суми не са налични. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими. За допускане на обжалването касаторът – ищец КПКОНПИ се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са правните въпроси от предмета на спора: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Въпросите се решават противоречиво от съдилищата и от съставите на ВКС, поради което за уеднаквяване на практиката е образувано т.д. №4/21 г. ОСГК, неприключило към подаване на касационната жалба. Намира, че изводите на въззивния съд за неоснователност на иска по отношение на претендираните за отнемане парични суми са в противоречие с цитираните решения на ВКС, формиращи противоречивата практика по поставените въпроси. Делото е било спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото от касатора т.д.№4/21 г. В приетото т.р. №4/18.05.23 г. ОСГК по въпросите е постановено следното: 1. Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. 2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска за отнемане на парични суми от ответниците съответстват на приетото в тълкувателното решение, с което е уеднаквена противоречивата съдебна практика по поставените въпроси. Затова не са налице сочените от този касатор основания за допускане на обжалването на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна за иска част. Касаторите ответници Г. П. и П. М. обжалват въззивното решение в частта, с която искът е уважен. За допускане на обжалването се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намират, че изводите на въззивния съд в обжалваната част са формирани в нарушение на указаното в ТР №1/13 г. ОСГТК, т.1. Въззивният съд е отдал значение само на допълнението към експертизите, без да го обсъди заедно с първоначалните експертизи и с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Според касаторите въззивното решение е явно неправилно, защото не почива на доказателствата по делото, а само на избрани от въззивния съд такива, преценени превратно и в тяхна вреда. Поставят като значим за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросът: Неспазването на срока за проверката, извършвана от комисията и неговото продължаване без основание и липсата на мотивиран доклад от директора на ТДКПКОНПИ представляват ли нарушение на Протокол №1 към КЗПЧОС и в този случай погасяват ли законовите правомощия на комисията да проведе производство в административната фаза и да упражни правото на иск пред съда? Намират, че разглеждането на този въпрос ще допринесе за промяна на създадената при неточно тълкуване на закона практика. ВКС намира, че не са налице сочените от касаторите -ответници за допускане на обжалването на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. На поставения въпрос за неспазения срок на проверката отговор е даден с ТР №1/4.06.20 г. по т.д. №1/2018 г. ОСГК, а именно: Изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. В мотивите на ТР е пояснено, че трите закона се прилагат при действието и на ЕКЗПЧОС и предвиждат ограничения в ползването и отнемането на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск срещу онези лица, които са се обогатили неоснователно от имущество, придобито от престъпна дейност. Трайно установената практика на ЕСПЧ допуска действието на такъв национален закон на територията на държава, страна по Конвенцията, стига гражданският иск на държавата да се основава на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност. Неспазването на срока във всеки конкретен случай може да се тълкува като нарушение на Протокол № 1, относно изискването за разумен срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС, а то произтича и от националния закон. Нормативният акт обаче не свързва с това нарушение погасяване на законовите правомощия на комисията да проведе производството по специалния закон в административната негова фаза и да упражни правото на иск на държавата. За вредите на частноправните субекти от неспазения срок, държавата дължи обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ (чл. 91 ЗОПДИППД (отм.) и чл. 2а ЗОДОВ). Не се установява противоречие на въззивното решение и с цитираната от касаторите т.1 от ТР №1/13 г. ОСГТК – въззивният съд се е произнесъл по спора като инстанция по същество, след посочване и преценка на събраните и от двете инстанции относими доказателства. Позоваването на очевидна / явна/ неправилност също е неоснователно, тъй като е мотивирано с оплаквания за неправилност на въззивното решение по см. на чл.281, т.3 ГПК, които ВКС не разглежда в производството по чл.288 ГПК. В практиката на ВКС – напр. опр. по ч.гр.д. №221/18 г. на второ т.о., е разяснено, че между очевидната неправилност и неправилността по чл.281, т.3 ГПК има съществена разлика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК .В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Касационно обжалване на въззивното решение обаче следва да се допусне за проверка на допустимостта му/ за която ВКС следи и служебно – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/ в частта, с която е уважен предявеният от КПКОНПИ срещу П. М. иск за отнемане на описания в решението недвижим имот, за преценка съобразено ли е произнасянето на съда с направеното с молба на КПКОНПИ от 20.05.21 г., л.454 от делото на ОС, изменение на иска. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение