Определение № 594 от 25.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2140/2025 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. Ахматева срещу решение №175 от 06.06.2025г. по в.гр.д.№178/2025г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №62 от 20.11.2024г. по т.д. №31/2023г. на Смоленски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от К. С. Ахматева срещу Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на травмите, причинени й при настъпило на 30.07.2022г. ПТП, за разликата над сумата от 40 000 лв. до присъдения с първоинстанционното решение размер от 60 000 лв. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, без да са взети предвид множеството претърпени от нея травматични увреждания, характерът и интензитетът на претърпените от нея болки и страдания, негативният ефект на травмите върху нейното психическо и емоционално състояние за продължителен период от време / 7 месеца/. Навежда доводи и за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради непроизнасяне по целия доказателствен материал по делото и необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до неправилен и необоснован акт. Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Касационната жалбоподателка поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Как следва да се прилага принципът на справедливост въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне на застрахователно обезщетение, кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни увреди в резултат на ПТП, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя? 2. Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл.52 от ЗЗД, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост? 3. Следва ли съдът при приложението на чл.52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС №4/1968г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им, да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? 4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия, както и последиците за здравето и психиката му? 5. Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта? 6. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика, регламентирани в ППВС №4/1968г.? 7. Следва ли при определяне на размера на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се отчита и обществено икономическата конюнктура в страната, съществуваща към датата на увреждането? 8. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело? 9.Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се съобрази с присъжданите в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични или сходни случаи? 10. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други? Твърди, че въпросите по т.1 до т.6 са решени в противоречие с разясненията в ППВС №4/1968г., както и с практиката на ВКС, формирана с решение № 31 от 25.03.2014г. по т.д. №1203/2013г. на ВСК, II т.о., решение №121 от 09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС, II т.о., решение №151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о., решение №130 от 09.07.2013г. по т.д. №669/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 88 от 09.07.2012г. по т.д. №1015/2011г. на ВКС, II т.о., решение №215 от 03.02.2017г. по т.д. №2908/2015г. на ВКС, I т.о., решение №95 от 23.04.2024г. по гр.д. №5805/2013г. на ВКС, III г.о. и други. За въпросите по т.7 и т.8 поддържа противоречие с решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. №299/2011г. на ВКС, II т.о., решение №157 от 28.10.2014г. по т.д. №3040/2014г. на ВКС, II т.о., решение №124 от 14.07.2016г. по т.д. №2056/2015г. на ВКС, I т.о., решение №141 от 19.08.2013г. по т.д. №453/2012г. на ВКС, II т.о., решение №27 от 15.04.2015г. по т.д. №457/2014г. на ВКС, II т.о., решение №28 от 09.04.2014г. по т.д.№1948/2013г. на ВКС, II т. о. По процесуалноправния въпрос поддържа противоречие с Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката, формирана с решение №3 от 15.03.2016г. по гр.д. №2526/2015г. на ВКС, III г.о., решение №548 от 06.12.2010г. по гр.д. №1119/2009г. на ВКС, III г.о., решение №37 от 29.03.2012г. по гр.д. №241/2011г. на ВКС, I г.о., решение №222 от 30.01.2015г. по т.д. №3466/2013г. на ВКС, I т.о., решение №14 от 03.05.2019г. по т.д.№937/2018г. на ВКС, I т.о., решение №212 от 01.02.2012г. по т.д. №1106/2010 г. на ВКС II т.о., решение №202 от 21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, I т.о., решение №271 от 08.02.2017г. по гр.д. №1368/2016г. на ВКС, IV г.о., решение №12 от 26.03.2019г. по т.д. №606/2018г. на ВКС, I т.о., решение №160 от 26.07.2017г. по гр.д. №60244/2016г. на ВКС, IV г.о. Ответникът по касация „Застрахователна компания Лев инс“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие настъпилото на 30.07.2022г. ПТП възлиза на 40 000 лева. За да определи този размер на обезщетението съдът е взел предвид възрастта на пострадалата, вида и характера на причинените й травматични увреждания, степента, интензитета и продължителността на физическите болки, претърпени от нея от всяка от претърпените травми, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, създадените затруднения при ежедневното й самообслужване, прогнозата за пълно възстановяване, както и обществено - икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП. Поставените от касационната жалбоподателка въпроси по точки от 1 до 9 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване могат да бъдат обобщени като въпрос за приложението на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Този въпрос е обуславящ за изхода на конкретния спор. По отношение на същия са налице и допълнителните предпоставки по т.1 на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в задължителното ППВС №4/1968г., както и в цитираните в изложението решения на ВКС. Доколкото размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловен единствено от спецификата на отделните факти, относими към определянето му в конкретния случай, а от различно, спрямо даденото в т.11 от ППВС №4/1968г. тълкуване на чл.52 от ЗЗД, то противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено. Поради това настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос „за приложението на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди“, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. При произнасянето по съществото на спора ще бъде обсъден и формулираният от касационната жалбоподателка процесуалноправен въпрос по т.10 от изложението, доколкото той обективира оплаквания за допуснати процесуални нарушения при анализа на събраните по делото доказателства, довели до необоснованост на изводите на въззивния съд. Жалбоподателката е освободена от заплащане на държавна такса по реда на чл.83, ал.1 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд