Определение № 358 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1794/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса против решение №15 от 07.03.2019г. по т.д.414/2018г. на Бургаски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба –МБАЛ „ Царица Йоанна” ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си –адв. Ю. К. и адв. И Б. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез юрк. Хр. Д. е поставил въпроса –„ В случай, че в хода на производството е констатирано задължение на НЗОК да заплаща извършените на определените с договора дейности в рамките на предварително определените стойности, може ли съдът да изгради правните си изводи, а и решението си като цяло, позовавайки се само на обстоятелството, че НЗОК е възложил на лечебното заведение изпълнението на дейностите, предмет на договора.”Страната накратко е развила съображения по поставения въпрос. Поставила е въпросът – „С оглед специфичния характер на отношенията НЗОК /РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, при отклонение от страна на изпълнителя от правилата на договора, дължимо ли е претендираното плащане без наличието на правно основание.” Страната накратко е изложила разбирането си по въпроса и в заключение е заявила, че по тези въпроси липсвала практика на ВКС по чл.290 ГПК, поради което, освен че тези въпроси били от значение за изхода на делото имали такова и за точното прилагане на закона. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е твърдял, че постановеното решение противоречи на акт на Конституционния съд на РБ – решение № 2 /2007г. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените два въпроса не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,тъй като са фактически – обхващат конкретни по спора факти, интерпретирани съобразно разбирането на страната за тях, а не правни, каквито следва да бъдат тези по чл.280, ал.1 ГПК / арг. т.1 ТРОСГТК І 1 / 09г./ .Същите не са обосновани и с решаващите мотиви на състава, а с оплакването на касатора за неправилност на акта в контекста на неговата защита на теза, с оглед която са разгледани и предложените отговори. Достатъчна е липсата на общо основание за да не бъде допуснато касационно обжалване. Оплакванията на страната за неправилност на изводите на състава са ирелевантни към поддържаното основание, което и не е обосновано като допълнителен критерий, съгласно разяснената му дефинитивност с т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. Касаторът не обосновава извод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. По това основание, същият не е поставил правен въпрос, а то изисква не решението да бъде в противоречие с акт на КС, а да бъде дадено разрешение на конкретен правен въпрос, свързан с решаващите изводи на състава и обективиран в крайния резултат по делото, който да се отклонява от разрешение по същият въпрос на КС. .Липсата на общо основание е достатъчно, за да се счита, че страната не обосновава извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. За пълнота следва да се отбележи, че съдът макар и да не се позовал изрично на чл.52 Конституцията е изложил мотиви за това, че оказаната надлимитна помощ е била от категорията на спешната помощ и съответно от категорията на гарантираната от закона, поради което и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане в рамките на финансовата година. С цитираното конституционно дело е даден отговор на въпроса дали нормите на чл.4 и 5 от Закон за бюджета на НЗОК за 2007т. са противоконституционни. Т.е. този акт на КС е ирелевантен, доколкото е неотносим към основния правен въпрос за спора, свързан с това дали извършените от лечебните заведения медицински дейности, надхвърлящи определения лимит, подлежат на заплащане. С оглед така депозираното изложение страната не обосновава довод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение