Определение № 2486 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3571/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. А., ЕГН [ЕГН], Б. С. Б., ЕГН [ЕГН], и И. Н. Б., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им по делото адв. А. С., против Решение №326 от 23.05.2023г. по в. гр. д. №902/2022г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 1 от 05.08.2022 г. по гр. д. № 759/2015г. по описа на Районен съд- Сливница, с което е обявен за относително недействителен на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството й на кредитор на Б. С. Б. и И. Н. Б. договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт № , том *, н.дело № 443/2015г. на нотариус Р. Г., с който Б. С. Б. и И. Н. Б. са дарили на С. Д. А. недвижим имот, намиращ се в [населено място], Софийска област, представляващ незастроен УПИ - ** в кв. по регулационния план на [населено място], целият с площ от 8 966,20 кв.м., при граници на УПИ: улица от две страни, УПИ - * и УПИ *-*****. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторите се позовават на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея „Първа инвестиционна банка“ /ПИБ/ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му представител юрк. Х. П., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение, за да уважи предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, Софийският окръжен съд е приел, че ищецът „Първа инвестиционна банка“ /ПИБ/ АД има качеството на кредитор на ответниците Б. С. Б. и И. Н. Б. по силата на договор за ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот №**- от 12.03.2007г. и договор за ипотечен кредит за текущи нужди от 07.08.2008г. С влезли в сила на 03.08.2020г. и 27.04.2022г. съдебни решения вземанията на банката срещу длъжниците по посочените договори са били установени със сила на пресъдено нещо. С договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт № от 10.09.2015г., том *, н. д. № 443/2015г. на нотариус Р. Г., ответниците Б. и И. Б. са дарили на ответника С. Д. А. /баща на Б. Б./ недвижим имот, намиращ се в [населено място], Софийска област, представляващ незастроен УПИ -**** в кв. по регулационния план на [населено място], целият с площ от 8 966,20 кв.м., при граници на УПИ: улица от две страни, УПИ . *и УПИ *-*****. Съдът е приел, че тъй като след възникване на задължението длъжникът е дарил свой имот, то имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, поради което това разпоредително действие уврежда кредитора. Посочил е, че за основателността на иска е от значение кредиторът да разполага с действително вземане срещу длъжника, което не е удовлетворено, като не е необходимо същото да е изискуемо. Позовал се е на приетото в ТР №2 от 9.07.2019г. по тълк. д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, че съдът по П. иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касаторите поставят следните въпроси, които според тях за от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Ако едно задължение е оспорено по съдебен ред и още не е установено по своя размер и изискуемост, а набеденият длъжник отчужди част от своето имущество, налице ли е увреждане на кредитора по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД, без да се взема предвид размера на остатъка от имуществото на длъжника?

2. Когато задължението е обезпечено, а не хирографарно, правомерно ли е длъжникът да се разпорежда със своята част от имуществото си, която не е обхваната от обезпечението?

Направено е и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност, тъй като в производството не било изследвано дали остатъкът от имуществото на длъжниците покрива задълженията им.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

По отношение и на двата поставени в изложението въпроса не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял по същите. Възражението, че освен отчуждения имот ответниците Б. и И. Б. притежават и друго имущество, което е достатъчно за изплащане на задълженията им към банката- ищец, е направено за пръв път в писмената защита пред въззивната инстанция, поради което тя не е дължала произнасяне по него. По отношение на така поставените въпроси не е налице и специалната предпоставка на чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая по така поставените от касаторите въпроси е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Съгласно същата / Решение № 320/ 05.11.2013г. на ВКС по гр.д.№1379/2012г., четвърто г. о.;Решение № 407/ 29.12.2014г. на ВКС по гр.д.№2301/2014г., четвърто г. о.; Решение № 261/ 25.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5981/2014 г., четвърто г. о.; Решение №50/12.05.2017г. на ВКС по т. д. № 731/2016, първо т.о., и др./ увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника- когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори- с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, е увреждащо кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност, тъй като той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,