Определение № 50870 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1794/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, чрез адв. А.А., АК- Варна срещу решение №.1889 от 15.12.2021г по в. гр.дело № 1782/2021г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено постановено по трудов спор решение от 12.10.2020 г. ,поправено с решение от 23.06.2021г по гр.д. № 14461/2019г. на Варненски районен съд, в обжалваната част, по уважени искове на основание чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ и частично е уважен иска за обезщетенеие поради оставане без работа по чл. 344, ал.1 т.3 КТ .Уволнението на ищцата от длъжността „юрисконсулт “при ТСВ ЕАД, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ ,е отменено като незаконно,за което въззивният съд решаващо е изтъкнал формално основание - поради нарушение на чл.333 ал.1 т.4 КТ. В Колективен трудов договор сключен със синдикат ТСВ към КНСБ и синдикат „Подкрепа” е било предвидено по отношение на работници и служители членове на синдикалната организация посоченото уволнително основние да не се упражнява без съгласието на ръководството на съответната синдикална организация .Въззивният съд е приел закрилата за нарушена поради еднолично дадено съгласие от председателя на синдикалната организация и предвид установеното обстоятелство - включително от показания на разпитани свидетели ,че членове на колективното ръководство на синдикалната организация не са присъствали на събрание ,проведено на 15.07.2019г и са подписали протокола от същата дата по-късно, след уволнението на ищцата. В изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроси: първо - предмет ли е на съдебен контрол взетото от синдикалното ръководство решение за предварително съгласие за уволнение на синдикален член ,по който въпрос въззивното решение е в противоречие с ТР №4/2013г по тълк д№ 4/2013г ОСГК; второ –носи ли субект на правото (в случая работодател) гражданска отговорност за чуждо неправомерно поведение (в случая трето лице, синдикат),когато такава не е изрично уредена в нормативен акт и опорочава ли уволнението взето от синдикалното ръководство решение за предварително съгласие за уволнение на синдикален член,в случай че при вземането му са допуснати нарушения на синдикалните правила/устави .Изтъква се очевидна неправилност на въззивното решение, както и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите. Следващата група свързано поставени въпроси, обобщени съгласно правомощията на касационната инстанция по т.1 на ТР № 1/2009г.от 19.02.2010г. на ОСГТК,са има ли разлика между синдикален комитет и синдикално ръководство; диспозитивна ли е нормата на §1 т.6 ДР на КТ; диспозитивна ли е нормата на чл. 333 ал.4 КТ; в противоречие със закона ли е уговаряне в КТД друг субект за даване на съгласие ,а именно -синдикално ръководство при съответната организация; следва ли съдът да се съобрази с такава уговорка. Изтъква се противоречие с ТР№4/2013г по тълк д№ 4/2013г ОСГК и решение №417/2010г по гр.д № 788/2009г на Четвърто г.о ,както и основание по чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се сочи по въпроса какъв субект на правото е синдикатът и прилага ли се редът по ЗЮЛНЦ по аналогия.Касаторът оспорва допустимост за прилагане на аналогия подчертавайки специалната цел и уставна независимост на синдикатите ,в която връзка доразвива последващите въпроси, формулирани в раздел четвърти на изложението: при липса на ред в Устава, прилага ли се редът по ЗЮЛНЦ за провеждане на синдикални събрания и взимане на решения в синдикат „ТСВ” и от синдикалните органи. Ответницата по жалбата Н. И. Т. е депозирала отговор, според който жалбата не следва да се допуска до разглеждане,тъй като въпросите не са обуславящи,те са ирелевантни.Уволнението е отменено поради непреодоляна синдикална закрила и нарушена уволнителна процедура.Тях съдът е проконтролирал, а не синдикалната организация и начинът, по който взема решения.Не е налице противоречие с изтъкната задължителна тълкувателна практика на ОСГК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото - така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. №1/2009 г.,ОСГТК .Необходимо е да се отговори и на специалните критерии при обосновка на изтъквани основания по чл. 280,ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Посоченият общ селективен критерии не е удовлетворен при част от поставите в изложението въпроси,като по всички въпроси не се обосновават и специалните. Въззиният съд не е вменявал на работодателя вина за чуждо неправомерно поведение и поставеният в тази връзка въпрос не е решаващо произнасян, няма и обуславящо значение за изхода на делото. Прилагането на закрилата в чл.333, ал.4 КТ е обусловило крайните изводи на въззивния съд ,но в обхвата на изяснените и установени в практиката на ВКС предели на съдебна проверка и съгласно чл. 11,ал.4 от КТД в предприятието ,според който при съкращение на работник или служител ,член на синдикална организация ,е необходимо да се вземе предварително съгласие на синдикалния орган. Поради това не е налице противоречие на въззивното решение с разясненията в ТР №4/2013г по тълк. д№ 4/2013г ОСГК. По отоношение реда за даване на съгласие решението на въззивния съд не е основано на изтъкваните от касатора аналогии и не е обусловено от поставените в тази накока въпроси.Разяснение императивни или диспозитивни по характер са §1 т.6 ДР на КТ и чл. 333 ал.4 КТ, която норма предвижда закрилата да е уговорена в КТД,няма да промени изводите,че при процесното уволнение работодателят е нарушил закрилата при уволнение,последиците от което са уредени с императивни норми. При установени по делото факти въззивното решение опредметява проверка взето ли е решението предварително и взето ли е от колективен синдикален орган,което е от обуславящо за изхода на делото значение предвид уговореното в действащия КТД ,че е необходимо съгласие на „ръководството на съответната синдикална организация”. Уговорката е била приложена и тълкувана от работодателя в насока,че волеизявеното от председателя на синдикалната организация е достатъчно за преодоляване на закрилата, което теза намира израз и във въпросите ,свързано поставени в раздел треи и четвърти от изложението. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставените въпроси, тъй като въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС ,в която въпросът е намерил трайно разрешение. Не е налице и основание по чл. 280,ал.1т.3 ГПК.Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено,считано от 16.07.2019г поради съкращване на нейната длъжност. Тя е била член на синдикалната организация и закрилата по чл. 333,ал.4 КТ е приложима.Работодателят е поискал съгласието на председателя на синдиката към „ТСВ” А. А. и го е получил в негово становище от 15.07.2019г Обсъден е представеният от ответника протокол с дата 15.07.2019г, но подписан от членове на синдикалното ръководство след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата,за което обстоятелство тези лица са свидетелствали,разпитани по делото. Прието е за установено ,че предварително съгласие за уволнение на ищцата изхожда еднолично от председателстващото синдикалната организация лице, а не от колективан орган на синдиката,който не е вземал такова решение.Съгласие на колективен орган е било оформено с антидатиран протокол,подписан от членове на синдикалното ръководство след уволнението на ищцата.Поради нарушение на чл. 333, ал.4 КТ,уволението е прието за незаконосъобразно.Установените по делото обстоятелства са съобразени в насоката, разяснена при отговор на правен въпрос в реш. № 181/2019г по гр.д № 834/18 г, Трето г.о на ВКС ,която установена съдебна практика е споделяна и от настоящия състав на ВКС. Въззивният съд е съобразил предвидждането в колективния трудов договор съгласно чл.333, ал.4 от КТ, че уволнението на работника или служителя поради съкращение в щата се извършва само след като се вземе предварителното съгласие на синдикалното ръководство, което съгласие може да бъде удостоверено, но не и взето еднолично от председателя на синдикалната организация. При писмо, подписано от последния в отговор на искане от страна на работодателя съдът проверява съдържанието на волеизявеното и засвидетелстването в документа,тъй като ръководството на синдикалната организация не се изчерпва само с председателя й.То е колективен орган, поради което съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл.333, ал.4 от КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не еднолично от неговия председател. Предвид вече изложеното,несъстоятелно е позоваването в касационната жалба и изложението на основание по чл. 280,ал.2, предл трето ГПК. Въззивният съд е основал решението си на приложимия и действащ закон. Не се констатира очевидна неправилност на въззивното решение установима пряко от съдържанието му, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Ответницата по касационната жалба е изтъкнала, че касаторът следва да понесе разноски и за настоящата инстанция ,но не е посочила своите разноски.Страната има юридическа правоспособност и сама е изготвила отговора на касационната жалба,към който не са приложени доказателства за разноски,нито се съдържат свързани с разноски искания,установени до приключване на производството по селекция (чл.288 ГПК),поради което и разноски не следва се присъждат. Воден от горното ВКС, състав на ІІІ г.о.