Определение № 261 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 212/2012 г.

ВКСI гражданско отделение15.05.2012 г.докладчик Бранислава Павлова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 470 от 15.12.2011 г. по гр. д. № 1213 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение. О п р е д е л е н и е т о е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 265 от 11.01.2012 г., подадена от адв. М. К. в качеството й на пълномощник на С. В. Й., С. И. В., Ц. В. И., И. В. Н., Х. Н. В., Б. Н. В., В. М. П., М. Й. Й. и Г. В. К. против определение № 470 от 15.12.2011 г. по гр. д. № 1213 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е върната касационна жалба вх. № 1950 от 22.08.2011 г. срещу решение № 415 от 18.07.2011 г. по в.гр.д. № 121 по описа за 2011 г. на Софийски окръжен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите твърдят, че съдът е следвало при произнасянето си относно допустимостта на касационното обжалване да прецени обжалваемия интерес, а не цената на иска, прилагайки разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й преди изменението в ДВ бр. 100 от 2010 г. Съдържат се и оплаквания, че не са обсъдени доводите, наведени в касационната жалба, становището на вещото лице, приложено към нея както и приложените към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК определения. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение правилно е върнал касационната жалба като процесуално недопустима. Същата е постъпила в деловодството на Софийски окръжен съд на 22.08.2011 г. Това е моментът, от който касационното производство е висящо и към който се определя приложимият процесуален ред, съобразно § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./. Както правилно е отбелязано в обжалвания съдебен акт, изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК е било в сила към датата на подаване на жалбата, поради което е намерило приложение в конкретния случай. Ето защо допустимостта на касационно обжалване се определя с оглед критерия цена на иска, а не обжалваем интерес, като минималният размер се съобразява с редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК от 21.12.2010 г. Неоснователни са и останалите доводи на жалбоподателите. Приложената към касационната жалба съдебна практика е постановена преди влизане в сила на посоченото вече изменение, поради което е неотносима към настоящия казус и правилно не е обсъждана в обжалваното определение. Освен това въпросът за цената на иска се повдига от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Ето защо в случая експертната оценка, представена с касационната жалба не следва да се взема предвид. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.

Цитирани разпоредби

4