Определение № 50274 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2812/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, /сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество/, ТД – Велико Търново, със съдебен адрес – Велико Търново, подадена от главен инспектор В. П., и касационна жалба на А. И. Т., със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат П. П., срещу въззивно решение № 156 от 04.06.2020 г. по в.гр.д. № 454/2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 190/09.05.2019 г. по гр.д. № 700/2017 г. на Плевенския окръжен съд. С първоинстанционното решение частично е уважен искът на КПКОНПИ срещу А. И. Т. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Отнети са в полза на държавата: 1. Лозе с площ 0.501 дка; 2. Друга селскостопанска територия с площ 2.200 дка; 3. Лозе с площ 0.500 дка; 4. Лозе с площ 1.100 дка; 5. Друга селскостопанска територия с площ 1.549 дка; 6. Залесена нива с площ 1.000 дка; 7. Овощна градина с площ 1.000 дка; 8. Нива с площ 0.832 дка; 9. Широколистна гора с площ от 2.999 дка; 10. Овощна градина с площ 1.001 дка; 11. Овощна градина с площ от 1.058 дка; 12. Залесена нива с площ 1.000 дка; 13. Широколистна гора с площ 0.273 дка;14. Нива с площ 1.809 дка;15. Нива с площ 0.260 дка; 16. Други трайни насаждения с площ 1.000 дка; 17. Овощна градина с площ 0.999 дка; 18. Овощна градина с площ 0.999 дка;19. Овощна градина с площ 3.499 дка; 20. Овощна градина с площ 0.998 дка;21. Лозе с площ 1.197 дка;22. Лозе с площ 1.656 дка; 23. Лозе с площ 0.671 дка; 24. Лозе с площ 0.990 дка. Отнети са в полза на държавата и паричната равностойност на отчуждено имущество за периода 17.02.2005 год. до 17.02.2015 год., за което не е установен законен източник на средства, както следва:1. Сумата 300 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.200 дка;2. Сумата 502 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 2.008 дка;3. Сумата 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 2.000 дка.4. Сумата 275.75 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.103 дка.5. Сумата 758 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на две лозя: лозе с площ от 2.000 дка и лозе с площ 1.790 дка;6. Сумата 3 302 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 13.208 дка;7. Сумата 1 631.60 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на две лозя: лозе с площ 4.658 дка и лозе с площ 3.500 дка; 8. Сумата 308.40 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.542 дка;9. Сумата 2 456.60 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на две лозя: лозе с площ от 4.783 дка и лозе с площ 6.000 дка;10. Сумата 243.20 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.216 дка;11. Сумата 412 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 2.060 дка и 12. Сумата 5 151 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“.

Отхвърлени са като неоснователни исковете: за отнемане в полза на държавата на сумата 500 лв., представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла с номинал 10 лв. от капитала на „Терра 2777“ ЕООД; на суми, постъпили по изпълнителни дела от публични продажби на недвижими имоти- 3 436 лв.; 1 420 лв.; 4 774.24 лв.; 1 600 лв.; 1 616 лв., както и за отнемане в полза на държавата на следните суми: 1 915 лв., представляваща внесени суми за погасяване на потребителски кредит; 30 920 лв., представляваща вноски на каса;3. 4 020 лв., представляваща усвоена сума от кредитна карта чрез обслужващата я разплащателна сметка; 1 085.57 лв., представляваща вноска от трето лице с неустановено законно основание по разплащателна сметка; 7 000 лв., представляваща равностойността на усвоения кредит по разплащателна сметка; 52 641.77 лв., представляваща касови вноски; 172 148 лв., представляваща вноски от трети лица с неустановено законно основание след 15.09.2007 год. по разплащателна сметка и 585 лв., представляваща вноски на каса.

Касационната жалба на КПКОНПИ е срещу частта на решението, с която искът е отхвърлен за част от претендираното имущество, а касационната жалба на А. И. Т. е срещу частта, с която се отнема в полза на държавата част от претендираното имущество.

Въззивният съд е приел, че проверката на комисията е образувана след получено уведомление от Районна прокуратура – Свищов за привличане на А. И. Т. като обвиняема по ДП № 19/2015 г. по описа на РУ на МВР – Свищов за престъпление по чл. 208, ал. 1 НК. Проверяваният период е от 17.02.2005 г. до 17.02.2015 г. Отчетено е, че в хода на съдебното производство с влязла в сила присъда по НОХД № 335/2017 г. Районен съд – Свищов ответницата е призната за виновна и на осн. чл. 211 пр. 1 във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК е осъдена на 3 години „лишаване от свобода“. Въззивният съд е приел, че е налице значително несъответствие в имуществото на ответницата по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, като за да установи съотношението между имуществото на ответницата и нетния ѝ доход за целия проверяван 10-годишен период, съдът е възприел вариант № 4 от допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, според който съотношението между нетния доход на ответницата за 10-годишния проверяван период и придобитото имущество представлява отрицателна величина и възлиза на -819 171,48 лв. В този вариант на експертното заключение в размера на доходите са включена имуществената облага в резултат на установената с присъда престъпна дейност в периода 2011 – 2013 г., а именно – 310 326,91 лв. и всички получени от проверяваното лице парични средства, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, без те да са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

В хода на касационното производство А. И. Т. е починала. Производството по отношение на нея е прекратено и вместо нея като страни по делото са конституирани Б. С. Н., [населено място], и Т. К. Т., [населено място].

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на КПКОНПИ са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваното лице, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период, както и получени и изпратени суми чрез системи за парични преводи (вътрешни и международни), за които не се установява законово основание и законен произход, но неналични в края на проверявания период?“.

2. „Представлява ли предпоставка за уважаването на иска по чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.), респективно чл. 151 от ЗПКОНПИ, получаването от ответника на насрещна парична престация?“.

3. „Може ли да бъде постановено отнемане от ответника в полза на държавата по чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.)/чл. 142 от ЗПКОНПИ на сума, представляваща паричната равностойност на налични към датата на внасяне на исковата молба дружествени дялове от капитала на ЮЛ?“.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на А. И. Т. са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. „Може ли да бъде отнето по реда на чл. 62 от ЗОПДИППД (отм.)/чл. 141 от ЗПКОНПИ придобито имущество, когато по делото е установен законен източник за придобиване на имуществото?“.

2. „Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за спора, да обсъди всички доводи на страните и да изложи мотиви за тях, както и да направи задълбочен анализ на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност?“.

3. „Следва ли да намери приложение при определяне на размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 ПР на ЗОПДНПИ (отм.) размерът на внесените и постъпили суми по банковите сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето им?“.

4. „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето?“.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 156 от 04.06.2020 г. по в.гр.д. № 454/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта относно уважения иск за отнемане в полза на държавата на имущество, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставения от касатора - ответник въпрос, уточнен при условията на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС: „Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“.

Повдигнатите от касатора КПКОНПИ въпроси обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие със задължителната практика практиката на ВКС, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. По тази причина не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът на КПКОНПИ за отнемане на имущество е отхвърлен.

На касаторите Б. С. Н. и Т. К. Т. следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 552 лв., като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд