Определение № 1406 от 10.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 942/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. П. срещу решение №1067 от 30.05.2012 по гр.дело № 1130/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение №546 от 17.02.2012 на Варненски районен съд и е отхвърлен иска на касатора за отмяна на уволнение, наложено като дисциплинарно наказание, възстановяване на длъжност и обезщетение. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т 1 и т.2 от ГПК, поставят се два въпроса. Изисква ли се нарочна писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение при дисциплинарно уволнение; може ли обстоятелствата ,вписани в трудовата книжка ,да се оспорят само с показания на свидетели и въпреки заповедта(нарочно издадена за прекратяване на трудовото правоотношение на основание предходна заповед – за дисциплинарно уволнение) ,въз основа на която е станало вписването в трудовата книжка. Решаващото значение на въпросите е с оглед приетото от въззивния съд, че при иска не е спазен срока по чл.358ал.1 т.2 КТ, считано от датата на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” Според защитата срокът е следвало да се приеме за спазен, тъй като работодателят е издал последваща заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ,чиято дата на издаване е вписана и в трудовата книжка и считано от която искът е предявен в двумесечния срок. Съображенията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК са подкрепени с твърдението за противоречие с константната практика, приложени са определение №26/2010г ІІІ г.о ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, както и въззивно реш.№12/2009 по гр.д № 298/2008 на КОС,последното относно значението на трудовата книжка като официален документ и недопустимостта на свидетелски показания. Ответникът [фирма] е заявил отговор, с който оспорва поставените въпроси да имат връзка с произнасянето на съда по случая и решаващите съображения за отхвърлене на иска. Претендират се разноски, по списък. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По така формулирания в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК първи въпрос принципно следва да се изтъкне,че изискуемата от закона писмена и заповедна форма се отнасят до акта, с който се налага самото дисциплинарно наказание, а последица от наложеното дисциплинарното наказание „ уволнение” е прекратяването на трудовото правоотношение, както обосновано и прилагайки закона в съответствие с константната практика на ВКС, е приел и въззивния съд в обжалваното решение. В изложението липсва обосновка на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, липсват и относими към посоченото основание приложения на решения от съдебната практика в поддържания от защитата смисъл. Изводите на съда по отношение на правните последици, с които законът свързва наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” и с оглед момента, от който трудовото правоотношение е прекратено, нямат връзка с кръга правни въпроси, свързани с оспорването на отразеното в трудовата книжка ,съответно допустимите доказателствени средства за това. Няма основание да се счита, в при конкретната решаваща дейност на ВОС е налице прието за проведено „оспорване” на съдържанието на трудовата книжка, като официален документ, въз основа на свидетелски показания ,поради което и поставеният втори въпрос в изложението е неотносим ,не се обосновава и противоречие между обжалваното решение и приложеното .Съдът е основал правните си изводи за това от кой момент е прекратено трудовото правоотношение, на наличната, издадена в съответната форма заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, връчена на работника при отказ в дена на издаването й. За пълнота следва да се изтъкне, че и двата поставени въпроса имат отношение само към едно от решаващите съображения за отхвърляне на иска, свързано с наведеното от ответника възражение за пропуснат срок, но въпреки приетото от съда в тази връзка, искът е разгледан и приет за неоснователен при изложени от съда решаващи мотиви, формирани при обсъждане всяко от изложените в исковата молба оплаквания, свързани с изискването за законност. При липса на поставени правни въпроси, които да имат връзка с решаващите съображения на съда по същество ,не е изпълнено общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК, като следва да се допълни, че липсва и обосновка на доводите за постановено в противоречие със съдебната практика решение. Обжалваното решение е постановено в съответствие с константната практика по прилагането на правните инситути, във връзка с които са формулирани изводите му по основанието на иска. Касаторът следва да заплати разноски ,които са в размер на 420 лв за адвокатско възнаграждение Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.