Определение № 3885 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. И. Г., против определение № 2777 от 27.05.2026г., постановено по гр.д. № 1650/2026г. на ІІІ ГО на ВКС, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от Г. касационна жалба против въззивно решение № 1 от 5.01.2026г. по в.гр.д. № 637/2025г. на Окръжен съд-Пазарджик и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че определението е неправилно. Поддържа се, че е несправедливо и нередно частната жалбоподателка да е отглеждала детето си в процесния период и в същото време да й бъде удържана сума за издръжката му, поради което иска сумата да й бъда върната. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като съобрази данните по делото и становището на страната, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна срещу валиден съдебен акт. При преценката на нейната основателност, съдът съобрази следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ж. И. Г. с искова молба, с която против И. К. Н. е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата 2 100 лева предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 20249040400393 на ЧСИ рег.№ * П., за периода от 29.04.2024г. до м.октомври 2024г., ведно със законната лихва. Районен съд Пазарджик е уважил иска до сумата 1 390 лева и за периода от 29.04.2024г. до 18.09.2024г, като е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер и за периода от 18.09.2024г. до 31.10.2024г. Решението е обжалвано от ответника И. К. Н. в частта, с която искът е уважен и с решение № 1/5.01.2026г. по в.гр.д. № 637/2025г. на Окръжен съд - Пазарджик е обезсилил първоинстанционното решение в обжалваната пред него част, поради липса на правен интерес. Против въззивното решение Ж. Г. е подала касационна жалба, която с обжалваното в настоящото производство определение е оставена без разглеждане. За до постанови този резултат другият състав на ВКС е приел, че въззивното решение е постановено по иск с цена под 5 000 лева; съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, а подадената против него касационна жалба не подлежи на разглеждане. Настоящият състав на Върховният касационен съд споделя тези изводи, които изцяло са съобразни с процесуалния закон. Решението на Пазарджишкия окръжен съд, срещу което е подадена касационната жалба на Ж. Г., е постановено по гражданско дело, по което цената на иска, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е под 5 000 лева. Това решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване- чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 от ГПК. Разпоредбата е недвусмислена и пределно ясна. Според решението №10/009.07.2026г. на КС по конст.дело № 5/2026г. определянето на допустимостта на касационното обжалване според паричната оценка на предмета и според рода на делото, съчетано с подбора на делата, не е противоконституционно, тъй като касационното обжалване е предназначено не да осигури достъпа на всички или на преобладаващия вид и брой дела до касационната инстанция, а да осигури законосъобразното решаване на делата, съчетано с изискването за разумен срок. С оглед оплакванията в частната жалба следва да се посочи, че в това производство предмет на проверка е единствено преценката на другия състав на Върховния касационен съд по въпроса възникнало ли е в полза на ищцата право на касационна жалба срещу въззивното решение. С констатацията, че ищцата няма такова право, правомощията на настоящия съдебен състав се изчерпват и той не може да проверява допустимостта и основателността на иска по който е образувано основното производство. В заключение решение на ОС-Пазарджик е окончателен съдебен акт, а подадената касационна жалба срещу него не подлежи на разглеждане. Като е достигнал до същия правен извод, предходният състав на ВКС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО