Определение № 2530 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Русе и Административен съд София - град, относно обстоятелството кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на „Б.“ ЕООД, против отказ с рег.№ 5364р-116/05.01.2026 г. на зам.-директора на Дирекция „Миграция“ – МВР на И. А. (I. A.), роден на [дата]., гражданин на Република Турция, да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд – тричленен състав на Четвърто отделение взе предвид следното: Жалбата на „Б.“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, срещу законосъобразността на административния акт е била предявена пред Административен съд – София град. С определение № 3994 от 30.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1068/2026 г., Административен съд София - град е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Русе, като е изложил съображения, че в процесния случай оспорването не е съединено с оспорване от адресата на акта, за да се прилага автоматично правилото на чл. 133, ал. 1, изр. второ от АПК. Поради това приел, че спорът следва да се разглежда именно пред местно компетентния административен съд, в чиито район се намира седалището на жалбоподателя – Административен съд – Русе. С определение № 491 от 19.02.2026 г. Административен съд – Русе е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 108/2026 г. и е повдигнал настоящия спор за подсъдност, като e изложил съображения, че от материалите по преписката се установява, че освен от жалбоподателя „Б.“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, е постъпила жалба и от чуждия гражданин срещу същия индивидуален административен акт като с придружителното писмо е изпратен и екземпляр от тази жалба (същата е адресирана до АССГ и е регистрирана при административния орган под вх.№ УРИ 537300-188/21.01.2026 г. – на л.74 – л.80 от делото на АССГ). Поради тази причина Административен съд – Русе счел, че в случая е налице обективно съединяване на жалби, подадени както от работодателя – търговско дружество със седалище в гр.Русе, така и от работника – от турския гражданин И. А., с постоянен адрес в чужбина – в Република Турция, които имат за предмет един и същ административен акт. Доколкото от съдържанието на преписката е видно, че в в АССГ са изпратени две жалби – както от работодателя, но така и от работника – чужденец, съдът приел, че в случая е налице хипотезата на чл.133, ал.2, изр.второ от АПК, според която ако посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище без при това да са в рамките на един съдебен район, то делото се разглежда от административния съд, в района на който е седалището на органа. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе е Административен съд - София град, предвид следното: От фактическа страна се установява по безспорен начин, че производството пред Административен съд София – град е образувано по постъпила на 21.01.2026 г. жалба от „Б.“ ЕООД срещу отказ на заместник-директора на дирекция „Миграция“ при МВР за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на турския гражданин И. А.. С разпореждане от 21.01.2026 г. на заместник-председателя на АССГ, е изискана от административния орган административната преписка. Същата е постъпила в съда на 27.01.2026 г. Видно от придружителното писмо, съдът е уведомен, че в дирекция „Миграция“ е постъпила жалба и от чуждия гражданин срещу същия индивидуален административен акт, като екземпляр от нея е изпратен с преписката. Следователно още към момента на сезиране на съда са били налице две жалби срещу един и същ административен акт, подадени от различни лица. Тези лица имат различни адреси, които не се намират в един съдебен район, поради което съгласно чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК делото следва да се разгледа от административния съд по седалището на органа, издал акта. Предмет на двете жалби е един и същ административен акт, поради което са налице предпоставките на чл. 162, ал. 3 от АПК за съвместно разглеждане на жалбите в едно производство. В конкретния случай, въпросът дали работодателят разполага със самостоятелен правен интерес да оспорва отказа за издаване на единно разрешение за пребиваване и работа е въпрос по допустимостта на неговата жалба, който следва да бъде преценен от компетентния съд при разглеждане на делото. Този въпрос не е относим към преценката за местна подсъдност и не може да обоснове изпращането на делото на друг съд. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение