Определение № 362 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3142/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. В. Г. против определение № 280/06.07.2022 г. по ч. гр. дело № 234/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 646 от 03. 05. 2022 г. по гр. дело № 292/2022 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, касаторът – ищец поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК във връзка с въпрос, обобщен и уточнен от съда: от кой момент започват да текат сроковете по чл. 62, ал. 1 СК, по който навежда доводи, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, без да излага конкретни обстоятелства за това. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащ съдебен акт на първоинстанционния съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С обжалваното определение въззивната инстанция е оставила без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 646 от 03.05.2022 г. по гр. дело № 292/2022 г. на Плевенския окръжен съд, с което е прекратено производството на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения от касатора иск с правно основание чл. 62, ал. 1 СК - за оспорване на произхода от баща на детето С. А. Г., поради неспазването на установения преклузивен срок и исковата молба е върната на подателя й. Поставеният от въззивния съд правен резултат е обоснован с факта, че се твърди детето С. А. Г. да е родено на 10.03.2010 г. по време на брака между жалбоподателя и П. Н. А. /съществувал в периода от 2000 г. до 2016 г./; че бракът бил прекратен със съдебно решение влязло в сила от 13.10.2016 г., по което ищецът се е задължил да заплаща издръжка на детето С., т.е. към тази дата категорично е знаел за раждането на това дете; и че обстоятелствата, които ищецът е посочил в исковата молба за липса на интимна близост със съпругата му от началото на 2009 г., не могат да се квалифицират като узнати по- късно по независещи от ищеца причини, а напротив ясно и недвусмислено сочат, че тези обстоятелства са му били известни още при преустановяване на интимните му отношения със съпругата му. В обжалваното определение са анализирани възможностите за упражняване на това право от съпруга на майката в едногодишния срок по чл. 62, ал. 1 СК, според началния момент, от който той започва да тече предвид приложимата редакция на тази разпоредба. Изтъкнато е, че в срока разписан до приемане на ЗИДСК (обн. ДВ, бр. 103/2020 г.) – т. е. в рамките на една година от узнаване на раждането презумптивния баща не е упражнил правото си да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Разгледани са обстоятелствата относно възможността за упражняване на горното право в създадения от законодателя с визираното изменение и допълнение на СК нов срок (отново едногодишен), но с различен начален момент. Изложени са мотиви, че той се свързва с узнаване от оспорващия на обстоятелствата, които опровергават бащинството, ако узнаването е станало по - късно по независещи от него причини. Прието е обаче, че твърденията за липса на интимна близост на ищеца със съпругата му от началото на 2009 г., не могат да се квалифицират като релевантни факти, узнати по- късно по независещи от ищеца причини, каквато предпоставка е установена в закона. Изразено е виждане, че горните факти не позволяват да се приеме, че в случая правото на оспорване на произхода на детето от бащата, по чл. 62, ал. 1 СК е упражнено и в преклузивния срок, установен в изречение трето на разпоредбата (съгласно ЗИДСК, обн. ДВ, бр. 103/2020 г.). Затова като предявен след изтичането му искът /предявен на 19.04.2022 г./ е приет за недопустим, което е обусловило и прекратяване на производството по него при условията на чл. 130 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу съдебни актове, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице горепосочените основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Нормата на чл. 62, ал. 1 СК е ясна, пълна и непротиворечива и не се нуждае от тълкуване за постигане на точния й смисъл. Според ТР № 2/05.02.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС презумпцията за бащинство може да бъде оспорена само по съдебен ред чрез предявяване на иск при условията и в сроковете, предвидени в чл. 62 СК, като искът е личен, а срокът за предявяването му е преклузивен. Според разпоредбата на член 62, ал. 1 СК (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2020 г.) съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаването на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. С тази норма се създават субективни права, свързани с произхода от презумптивния баща, определят се условията и ограниченията за тяхното упражняване. С последното законодателно изменение – ДВ, бр. 103 от 2020 г., наред със съществуващото до изменението право на съпруга на майката да оспори, че е баща на детето като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него в рамките на една година от узнаване на раждането, той вече може да оспори бащинството и до една година от узнаване на обстоятелствата, които опровергават бащинството, ако узнаването е станало по-късно по независещи от него причини, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Обуславящите правото на иск на презумптивния баща по чл. 62, ал. 1 СК предпоставки са идентични и в двете хипотези на цитираната алинея - качеството на съпруг на майката на дете, което е родено по време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване и срок за упражняване на правото. Разликата е единствено в предвидения от законодателя срок за упражняване на правото. В хипотезата на изречение първо на чл. 62, ал. 1 СК – до изтичане на една година от узнаване на раждането или началният момент на този срок е моментът на узнаване на раждането. В хипотезата на изречение трето на същия законов текст – до една година от узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, когато това по-късно узнаване не е по причина на съпруга, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Следователно - началният момент на този срок е дефиниран, чрез изискването узнаването на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, да е станало по-късно от една година от узнаване на раждането по независещи от съпруга на майката причини. Съображенията са за стабилност на гражданския статус на роденото дете и невъзможността той да се променя след изтичане на предвидения в закона срок за оспорването му по исков ред. Даденото разрешение от въззивния съд в атакуваното определение, за началния момент от който текат сроковете за предявяване на иска по чл. 62, ал. 1 СК, с оглед твърдяното от ищеца в исковата молба, е изцяло съобразено със съдържанието на ясната и недвусмислена норма на чл. 62, ал.1 СК. Настоящият съдебен състав на ВКС в случая не намира основание и за служебно допускане на касационното обжалване, в която и да било от хипотезите на чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение