Определение № 169 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 453/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 241 от 21.04.2020г., поправено с решение от 06.08.2020г., постановено по гр.д. № 642/2019г. на Великотърновски окръжен съд. С въззивния акт е потвърдено решение № 480 от 01.04.2019г. по гр.д. № 2237/2018г. на Великотърновски районен съд в частта за допускане на съдебна делба между Б. П. К., Д. И. К., П. И. Е. и Ц. И. К. по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], вх. Д, ет. 7, със застроена площ от 94.14 кв.м., заедно с прилежащото му мазе с площ от 4.30 кв.м. и 1.33013% идеални части от общите части на сградата; с въззивния акт първоинстанционното решение е изменено в частта за дяловете на съделителите като е прието, че те са следните: 4/8 ид.ч. за Б. П. К. и Д. И. К. в режим на съпружеска имуществена общност, 2/8 ид.ч. за Б. П. К. и по 1/8 ид. ч. за П. И. Е. и за Ц. И. К.. Касационната жалба е подадена от ответниците по иска П. И. Е. и Ц. И. К., чрез пълномощника им адв. С. Х.. Те оспорват допускането на делбата с участието на Д. И. К., както и определените квоти в съсобствеността. Претендират допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/когато нормативен акт, уреждащ продажбата на държавен жилищен имот на граждани, поставя изискването купувачът да има качеството на наемател, отсъствието на това качество води ли до нищожност на продажбата или нарушението не е от естество да обоснове такъв порок на сделката; 2 / представлява ли нарушение на закона, водещо до нищожност на покупка на жилище от военно-жилищния фонд, неспазването на специалните правила, регламентиращи основанията за сключване на тази сделка и в частност изискването купувачът да е наемател на жилището и да не притежава друго жилище; 3/ ако липсва фактическо или правно основание за продажба на държавен имот, респективно на част от него, в полза на гражданин, необходимо ли е в производството по съдебна делба като съделител да бъде конституирана Държавата; 4/ доказана ли е персоналната симулация относно покупката на 1/2 ид.ч. от апартамента от П. К., чрез явното участие на Б. К., чрез събраните писмени доказателства и чрез показанията на разпитаните свидетели. Приложена е съдебна практика. Ищецът по иска Б. П. К. е починал на 04.06.2020г. В неговите права са конституирани съпругата му Д. И. К., която участва в процеса и на свое лично основание и дъщеря му П. Б. В.; синът И. Б. К. се е отказал от наследството на баща си, поради което не е негов правоприемник в процеса. От страна на ответниците по жалбата Д. К. и П. В. е представен писмен отговор чрез пълномощника им адв.М., в който са изложени подробни съображения за недопускане на касационното обжалване. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за допускане на съдебна делба между Б. П. К., Д. И. К., П. И. Е. и Ц. И. К. по отношение на апартамент в [населено място]. Установено е безспорно от фактическа страна, че ищецът Б. П. К., П. И. Е. и Ц. И. К. са законни наследници на П. И. К., починал на 23.04.2002г. и на съпругата му П. П. К., починала на 09.08.2017г., като Б. П. К. е техен син, а П. И. Е. и Ц. И. К. са техни внуци и са заместили по реда на чл.10, ал.1 ЗН починалия преди наследодателите техен син И. П. К.. С договор за покупко-продажба на жилищен имот на жилищния фонд при МНО от 03.05.1982 г. П. И. К. и Б. П. К. са придобили процесния апартамент. Към момента на сключване на договора П. И. К. е бил в брак с П. П. К., а Б. П. К. в брак с Д. И. К.. При тези данни съдът е приел, че всеки от двамата купувачи е придобил по 1/2ид.ч. от имота в режим на съпружеска имуществена общност. В отговора на исковата молба ответниците са оспорили участието в делбата на Д. К. и посочените от ищеца квоти. Според тях Б. К. е посочен симулативно като страна в договора за продажба, за да се заобиколят тогава действащите ограничения на ЗСГ, недопускащи двучленно семейство да купи от държавата тристайно жилище; Б. К. не е заплащал никаква част от цената на жилището и собствеността е придобита изцяло от П. и П. К.. В съдебно заседание възраженията са уточнени с твърдение, че за половината от правото на собственост договорът е нищожен поради противоречие с нормативната уредба и съсобственик се явява Държавата. Решаващият съд е обсъдил твърденията на ответниците за извършени нарушения на закона при сключване на договора за продажба от 1982г., доколкото Б. К. не е имал качеството наемател на жилището, а двучленното семейство на П. К. не е имало право да закупи тристайно жилище. Взел е предвид конкретните приложими норми от отменения ЗСГ, Правилника за неговото прилагане, Наредбата за държавните имоти, Наредбата за създаване на държавен жилищен фонд и Указ 463 от 07.09.1950 година за създаване на жилищен фонд към Министерство на народната отбрана относно имотите, които могат да притежават гражданите съобразно техните жилищни нужди, критериите за това кой има право да купи имот от ДЖФ и жилищния фонд към МНО. Установил е от приложената преписка по продажбата, че към 30.03.1977г. в жилището е било настанено семейството на общия наследодател П. И. К. - четиричленно, както и че липсват данни Б. П. К. да е бил наемател на това жилище. Видно, че преди сключване на договора за продажба е подадена молба от Б. П. К. за включване като съкупувач на процесния имот; издадено е на 01.04.1982г. решение от Началника на КЕЧ-П. за продажба на жилището, въз основа на взето по протокол от 09.12.1981г. решение на комисия по възлагане на продажба, в което е посочено, че продажбата се извършва на купувачи П. И. К. и Б. П. К.. Съдът е счел, че гореописаната сделка не е сключена с цел заобикаляне разпоредбите на закона, действали към онзи момент, нито е налице такова нарушение на закона, обуславящо нищожност по смисъла на чл.26 ЗЗД. Дори да има известни несъответствия с изискванията на закона относно предпоставките за сключването на сделката, то тези правонарушения не са от естество, че да обусловят нищожност поради „противоречие със закона“. Сделката е позволена от закона и не преследва забранени от закона цели. Дори участието на Б. К. да е продиктувано от невъзможността неговия баща сам да купи жилището, то това не опорочава правното основание на договора, която е възмездно прехвърляне право на собственост от един правен субект на друг. Доводите за симулативност на сделката също е приел за неоснователни. Твърденията за наличието на т.нар. „сламен човек“ според съда не намират опора в установената по делото фактическа обстановка. Действителната воля на страните по договора за покупко-продажба е насочена към сключване на сделка с желани правни последици и то такива, характерни за този вид договор. Освен това, съдът е изтъкнал, че направените възражения за нищожността на договора от 03.05.1982г. касаят сделка, по която ответниците не са страна и с нея не се засягат техни права. Направеното възражение с цел игнориране придобитите от тази сделка права на Б. К. и съпругата му Д. К. и твърдението, че по отношение на 1/2 ид. ч. сделката не е породила целените правни последици и съсобственик е Държавата, е недопустимо да бъде упражнено от ответниците. Чрез това правно средство за защита те не постигат положителен резултат за себе си или увеличаване на квотата си в съсобствеността. В крайна сметка съдът е приел, че договорът от 03.05.1982 г. е валидна правна сделка, породила своите правни последици, по силата на които П. К. и Б. К. са придобили право на собственост върху процесния имот при равни права - по 1/2 ид. ч., като всеки от тях е бил в брак, което пък обуславя, че правото е придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Въз основа на това делбата е допусната при посочените в диспозитива права с отчитане на настъпилото наследствено правоприемство по отношение правата на П. и П. П.. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав намира, че такива липсват. Първите три правни въпроса, формулирани от касаторите, касаят наведените от тях твърдения за допуснати нарушения при продажбата на жилището от Държавата в полза на купувачите Б. и П. К., които нарушения обосновават евентуална нищожност на договора. Тези въпроси и приложената съдебна практика по искове по чл.7 ЗВСОНИ не са определящи за изхода на спора. В делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори, но когато с тях се бранят права на направилото ги лице. Съделител може да се позове на нищожност на сделка в полза на друг съделител само ако основателността на това възражение рефлектира в собствената му правна сфера, т.е. обуславя по-голям обем на правата му или негови изключителни собственически права. Както е установил въззивният съд в случая възраженията за нищожност на договора, в резултат на които се иска в делбата да участва Държавата, не са в интерес на жалбоподателите. Техните права също произтичат от този договор, а сочените от тях законови ограничения за придобиване на имота /напр. забраната двучленно семейство да купи тристайно жилище/ имат отношение към действителността на договора изцяло, а не само на частта, придобита от Б. К.. Затова касаторите нямат правен интерес да поддържат такива възражения. Четвъртият правен въпрос се отнася до доказването на твърдяната от касаторите персонална симулация при покупката на 1/2 ид.ч. от апартамента от П. К. чрез явното участие на Б. К.. Така както е формулиран въпросът - дали симулацията е доказана от събраните доказателства, той не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК за правен въпрос съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № № 1/2009г. на ОСГТК, тъй като отговорът му изисква преценка на конкретните доказателства, каквато не се извършва в производството по чл. 288 ГПК. За да отхвърли възражението за симулативност въззивният съд е констатирал, че доказателства, които да го подкрепят, не са събрани. В случая за разкриване на привидността от страна на касаторите, които не са страни по договора, са допустими свидетелски показания, но събраните такива не са могли да обусловят извод за персонална симулативност при придобиването на 1/2 ид.ч. от апартамента. Дори да се приеме, че Б. К. е включен като купувач по договора с цел да се преодолеят съществуващите тогава нормативни ограничения /което явно е така/, това не означава, че волята на договарящите страни /включително на насрещната страна Държавата/ е била правото на собственост да се придобие само от единия купувач П. К., а участието на Б. К. да е само привидно. Такива доказателства по делото действително липсват. Изнесеното от свидетелката З. К., майка на касаторите, не разкрива такава привидност. Според нея приживе наследодателят П. К. заявил, че Б. е собственик на половината апартамент, а притежаваната от наследодателя половина ще остане след смъртта му на наследниците на другия му син И.. Това изявление не сочи на симулативност на участието на Б. К., а само разкрива желанието на наследодателя как да се разпредели притежаваната от него част от жилището след смъртта му. В соченото от касаторите Решение № 196 от 16.10.2013г. по гр.д. № 2326/2013г. на І г.о. се приема, че за доказване на привидността следва да е налице писмен акт на страните по договора, че не желаят неговите последици или че последиците не настъпват в тяхната правна сфера - чл. 165, ал.2 ГПК. Именно такъв акт по настоящето дело не е налице. Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускането на въззивното решение до касационно обжалване. При този изход ответниците Д. И. К. и П. Б. В. имат право на направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на по 750 лева на всяка от тях. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.