Определение № 4672 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2057/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т., чрез процесуалния му представител адв. П., срещу Решение № 51 от 30.01.2025 г., постановено по гр. д. № 498/2024 г. на Софийски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която въззивният съд е потвърдил режима на лични отношения на жалбоподателя с малолетните му деца, определен с решение № 173 от 14.11.2023 г. по гр. д. № 78/2023 г. на Районен съд – Самоков, както и В ЧАСТА за разноските. Жалбоподателят Т. поддържа, че в атакуваната от него част решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените в изложението към касационната жалба въпроси и да се отмени обжалваното решение в атакуваната му част, като неправилно. Насрещната страна Т. Р. Т. чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания по чл. 288 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение окръжният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, с което е прекратен бракът между Т. и С. Т., на майката е предоставено упражняването на родителските права на родените от брака малолетни деца З. и Т., определено е местоживеенето им при нея в [населено място], а на бащата е определен режим на лични отношения с тях всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 ч. до 17 ч. и един месец през лятото. Със същото решение ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], е предоставено на бащата Т., който е осъден да изплаща месечна издръжка на децата си, вкл. и за минал период. За да предостави упражняването на родителските права над родените от брака малолетни деца на майката и за да определи посочения режим на лични отношения на бащата с тях, въззивният съд въз основа на събраните доказателства и при съобразяване на депозираните социални доклади е приел, че с оглед нуждата от специални грижи за роденото през 2015 г. дете З., което страда от аутизъм с 85 % увреждане, и предвид ниската възраст на другото дете Т., родено през 2021 г. (на три години), в най-голяма степен в интерес и на двете деца е те да останат при майката, която полага и до момента грижи за тях, подпомагана при отглеждането им от своите родители. Същевременно съдът е отчел обстоятелството, че бащата е зает по трудово правоотношение в друг град, което е разгледано в контекста на възможностите му да пътува в извънработно време. В изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК към касационната жалба на С. Т. се поддържа, че с решението е даден отговор на процесуално-правните въпроси от значение за спора в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 от ГПК, съответно - за това, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и да отговори на всички доводи и възражения на страните, длъжен ли е да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал и да направи своите изводи, като изготви собствени мотиви, както и задължително ли е изслушване на родителите при дела, по които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие дела, упражняването на родителските права и режима на лични отношения, и неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6 от СК съставлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения съдебен акт. В изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК са поставени и материално-правните въпроси: отдалечеността на местоживеене на двамата родители налага ли режим на лични отношения на бащата с децата, който да е само две съботи на месеца без преспиване и без да включва празници; налага ли се такъв режим от здравословното състояние на детето, от възрастта му, както и дали четиригодишната възраст е ниска. Наред с това са поставени и въпросите: нуждите на децата включват ли само посещаването на детско заведение, постановеният от съда режим на лични отношения няма ли да доведе до отчуждаване на децата от техния баща и при постановяване на такъв режим необходимо ли е да има период, в който бащата да може да води децата в своето жилище. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроса, задължително ли е изслушването лично на родителите при дела, по които се решават спорове относно местоживеенето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения, съобразно с разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК. Въпросът е поставен с развити изрични доводи за неправилност на въззивното решение поради това, че не е било проведено изслушване на родителите, както предписва разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК. Въпросът е обуславящ, тъй като нито първоинстанционният, нито въззивният съд са изслушали родителите в производството, независимо от личното им явяване (на ищцата в първото проведено съдебно заседание, а на бащата – във второто такова, проведено пред Районен съд – Самоков). Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се както в посочените от жалбоподателя решение № 22 от 11.02.2016 г. по гр. д. № 2909/2015 г. на ВКС, III г.о. и решение № 173 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 6333/2014 г. на ВКС, III г.о., така и обективирана в много други, с които е даден еднозначен отговор на правния въпрос за необходимостта от задължително изслушване на родителите при спорове относно родителски права, местоживеене на децата от брака и режима на личните отношения. Касационното обжалване не следва да бъде допускано по останалите два процесуални въпроса, тъй като те не са разрешени в противоречие на процесуалния закон и задължителната съдебна практика по неговото прилагане. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК материално-правни въпроси са фактологични и техните отговори зависят от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а не от тълкуването на правна норма. Поради това, същите не удовлетворяват общата селективна предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на обосноваването й изключва необходимостта от обсъждане на поддържания от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото са относими към правилното решаване на спора, тези въпроси следва да бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,