Определение № 1111 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1175/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. В. В., чрез процесуалния му представител адвокат Д. А. от АК-София, срещу решение №1767 от 28.03.2023г. по в.гр.д.№6954 /2021г. на Софийски градски съд.С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение №20047849 от 19.02.2021г., постановено по гр.д.№35115/2013г. на СРС, 79 състав, в обжалваната част, с което е:

• намалено на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН с 1/3 част дарение от 21.12.2000 г., извършено от В. Я. В., починал на 25.08.2012г., с нотариален акт №130, том I, рег. № 3595, нот.дело №39 /2000 г., в полза на Л. В. В., по отношение на 1/2 идеална част от собствеността върху дарения имот, представляващ ателие на таванския етаж на сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящо се от ателие, входно антре, чайна, баня-клозет и тераса, с площ от 43.20 кв. м., при съседи: от изток – калкан на етажна собственост на [улица], от север – двор и стълбище, от запад – стълбище, тавански коридор, Р. М. В. и Г. Р. В. и от юг – двор заедно с прилежащите му: сервизна стая в сутерена на сградата, с площ от 19.80 кв. м., при съседи: от изток – Р. М. В. и Г. Р. В., от юг и запад – двор и от север – коридор и Р. В. В. и В. Я. В.; тухлена барака в двора с две отделения – западното такова с площ от 7 кв. м., при съседи: от изток – Р. Х. В. и В. Я. В. – с източното отделение, от юг – граничната линия на парцела към етажна собственост на [улица], от запад – държавен имот и от север – двор; 12 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавния парцел * – * от кв. ***по плана на [населено място], местност „Л.“, целият с площ от 345 кв. м. при граници: от север - „М.“, от изток – етажна собственост на [улица], от запад – държавен имот и от юг – етажна собственост на [улица], като е възстановена полагащата се на Х. В. В. /заместен в хода на процеса от законните си наследници – Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В., на основание чл. 227 ГПК/, запазена част от наследството на В. Я. В., починал на 25.08.2012г., в размер на 1/3 част от 1/2 идеална част от имота, предмет на дарение от 21.12.2000 г., извършено с нотариален акт № 130, том I, рег. № 3595, нот. дело № 139/2000г., като на основание чл. 36, ал. 1 изр.2, вр. ал. 2 ЗН е постановено надареният Л. В. В. да задържи недвижим имот, представляващ ателие на таванския етаж на сграда, находяща се в [населено място], [улица];

• осъден е Л. В. В. да заплати на Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В. на основание чл. 36, ал. 1, изр. 2, вр. ал. 2 ЗН, сумата от по 5 615.55лв., представляваща паричната равностойност на накърнената запазена част на Х. В. В., починал на 21.05.2014 г., от наследството на баща му В. Я. В., починал на 25.08.2012г.

Решението на първоинстанционния съд е влязло в закона сила в частта, с която е върната искова молба с вх. № 15564/20.08.2013 г., подадена от Х. В. В. /заместен в хода на процеса от законните си наследници – Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В., на основание чл. 227 ГПК/ срещу Ц. М. Ф., като производството делото е прекратено в тази му част.

В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е недопустимо и/или неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли да бъде обезсилено и/или отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.Поставят се следните въпроси:

1/ Длъжен ли е въззивният съд да преразгледа, съответно ревизира изводите на първата инстанция, които са свързани с подлежащите на доказване факти, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада, съотв. да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тях;

Изводите на съда са в противоречие с ТР№1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение№74/26.07.2017г. по т.д.№1047/2016г. на ВКС, І т.о.

2/Предоставянето на пълномощно съставлява ли акт на мълчаливо приемане на наследството, ако пълномощникът не е сключил разпоредителна сделка, с която да е прехвърлил частта на призования да наследява упълномощител от права от откритото наследство;

3/Конклудентният акт, съответно действие по приемане на наследство, следва ли да води до промяна в обем, съответно размер на наследствената маса или е достатъчно да манифестира бъдещо намерение за това.

По тези два въпроса решението е постановено в отклонение от решение №395/04.11.2010г. по гр.д.№309/2010г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №535/02.09.2011г. по гр.д.№92/2010г. на ВКС, ІІ г.о.

4/Следва ли въззивното решение да бъде обосновано.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните.Следва ли въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, да изложи собствени мотиви, при потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт или е достатъчно да препрати към неговите мотиви по реда на чл.272 от ГПК.

Решението на въззивната инстанция е постановено в отклонение на ППВС№1/53г., т.19 на ТР№1/2001г. на ОСГК, ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС

В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Н. С. В., Ю. Х. В. и В. Х. В., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, представляващо призната и гарантирана от закона възможност на наследника с право на запазена част /арг. чл. 30, вр. чл. 28 ЗН/, да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част.Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, поради което то преминава в полза на наследниците, които са легитимирани да упражнят правото на своя наследодател.На това тяхно право кореспондира задължението на облагодетелстваното от безвъзмездното разпореждане лице да претърпи правната промяна от уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН.

В настоящия случай по делото не се спори и видно от представеното удостоверение за наследници с изх.№ 3807/08.08.2013г., издадено от Столична община, район „Лозенец“, че В. Я. В. е починал на 25.08.2012г. и е оставил за свои наследници по закон низходящите Л. В. В. и Х. В. В., които на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН са наследили по 1/2 част от наследството на своя наследодател.

Първоначалният ищец Х. В. В. е починал на 21.05.2014 г. и е оставил за свои наследници по закон на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН съпруга - Н. С. В. и низходящите - Ю. Х. В. и В. Х. В., конституирано по реда на чл. 227 от ГПК като ищци по делото, които наследяват при равни права от по 1/3 имуществото на наследодателя.

В производството пред въззивния съд са приети като писмени доказателства по делото на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК съдебни удостоверения за вписани откази от наследство, издадени от Софийски районен съд, от които е видно, че В. Х. В. е подал молба с вх. №5174/08.07.2014 г., с която се отказва от наследството на покойния наследодател Х. В. В., който е вписан в специалната книга на СРС под номер 636/08.07.2014г., както и че Ю. Х. В. е подала молба с вх. № 5173/08.07.2014 г., с която се отказва от наследството на покойния наследодател Х. В. В., който е вписан в специалната книга на съда под номер 641/08.07.2014г.

Като писмено доказателство по делото на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК е приет договор за дарение на моторно превозно средство от 21.06.2014г., с нотариална заверка на подписите от 23.06.2014 г., рег. № 988/2014г. на нотариус Е. Х., с рег. № 447 на НК, от който е видно, че дарителите Н. С. В. и В. Х. В., вторият чрез пълномощника си Н. С. В., дарили на Ю. Х. В. лек автомобил марка „П.“, модел *, рама№*., двигател № *, ДК [рег.номер на МПС], като дареният приел направеното в негова полза дарение.От представената пред първоинстанционния съд декларация за материално и гражданско състояние, подадена от Х. В. В., е посочено, че притежава МПС марка „П.“, година на производство - 2009 г. От удостоверение за декларирани данни и задължения, издадени от Столична община, дирекция „Общински приходи“ е видно, че Ю. Х. В. е подала данъчна декларация по чл. 54 ЗМДТ за притежаване на лек автомобил марка „П.“, модел „*“, с рег. номер С., номер на двигател *., номер на шаси *., година на производство - ***г., придобит на 25.06.2014г.

Пред първоинстанционния съд е представено нотариално заверен препис с рег. № 5742/09.06.2014 г. на пълномощно, с нотариална заверка с рег. № 888/04.06.2014 г. на подписа на Ю. Х. В. и с нотариална заверка с рег. № 5741/09.06.2014 г. на подпис на В. Х. В., извършени от нотариус Е. Х., с рег. № 447 на НК, от което е видно, че Ю. Х. В. и В. Х. В. упълномощили Н. С. В. с правото да се разпорежда неограничено, включително да дарява, продава или заменя наследените от Х. В. В. акции от Тексим Банк и получава сумите по продажбите; да продава, заменя, дарява идеални им части от МПС-лек автомобил марка „П.“, модел „*“, с ДК [рег.номер на МПС], двигател № *., рама № ***., при цена и условия, каквито прецени, включително и сама на себе си, както и да извърши при условия, каквито намери за добре всички други възмездни и безвъзмездни сделки на разпореждане и управление с гореописаното МПС.

От съвкупната преценка на обсъдените доказателства въззивният съд е приел, че наследодателят Х. В. е оставил имущество след смъртта си и с това имущество неговите наследници по закон са се разпоредили с договора за дарение на МПС от 21.06.2014г.Ето защо изричните откази от наследство са недействителни и не са произвели действие, тъй като същото е било прието с конклудентни действия преди това.

По делото не се спори и видно от представения нотариален акт № 130, том I, нот. дело № 139/2000 г. от 21.12.2000 г. на нотариус Л. З., с рег. № 088 от НК, наследодателя В. Я. В. и съпругата му Р. Х. В. дарили на сина на първия - Л. В. В. собствения си недвижим имот, придобит през време на брака, а именно - ателие на таванския етаж на сграда, находяща се в [населено място], ул. М.“ № *, състоящо се от ателие, входно антре, чайна, баня-клозет и тераса, с площ от 43,20 кв. м., заедно с принадежащите му а) сервизна стая в сутерена на сградата, с площ от 19,80 кв. м., б) тухлена барака в двора с две отделения – западното такова с площ от 7 кв. м. и в) 12 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавния парцел * (*) от кв. *по плана на [населено място], местност „Л.“, като дарителите си запазили пожизнено право на ползване и обитаване върху дарения имот, а дареният е приел с благодарност дарението.

По делото е прието за безспорно и видно от представения нотариален акт за дарение № 129, том I, нот. дело № 138/21.12.2000 г. на нотариус Л. З., с рег. № 088 от НК, наследодателя В. Я. В. и съпругата му Р. Х. В. дарили в полза на дъщерята на същата - Ц. М. Ф. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака на името на двамата, а именно: апартамент, заемащ целия втори етаж на от сградата в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня със столова, входно антре, черно антре, баня-клозет и два балкона, със застроена площ от 96.89 кв.м., като дарителите са си запазили пожизнено право на ползване и обитаване върху имота.

Спорен между страните и в производството пред въззивния съд е бил въпросът дали договорът за дарение, сключен под формата на нотариален акт № 130, том I, нот. дело № 139/2000 г. от 21.12.2000 г. е симулативен, прикриващ договор за покупко-продажба на имота.За да е налице твърдяната относителна симулация, е необходимо страната по безспорен начин да установи, че страните по договора за дарение не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не са желаели.За доказване на симулативност на договора за дарение са били събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е. Х. Ж. и Т. С. Е., но въззивният съд е приел, че в конкретния случай това е недопустимо, тъй като не са налице предпоставките по чл.165, ал.2 от ГПК, респ. не е налице изрично съгласие на страните по чл. 164, ал. 2 ГПК за допускането на свидетели.Независимо от горното са изложени мотиви, че събраните свидетелски показания не дават сведения, които да могат да обосноват верността на твърдението на жалбоподателя. Свидетелите Ж. и Е. възпроизвеждат твърдения и възприятия на други лица, а не лично възприети от тях обстоятелства относно действителния характер на отношенията между страните по сделката по повод придобиването на процесния имот.Предвид изложеното въззивният съд е приел възражението за недоказано.

Във връзка с основателността на претенцията за възстановяване въззивният съд е приел следното: предмет на предявения от ищците иск по чл. 30 ЗН са 1/2 идеални части от дарените имоти, които съответстват на дела на общия наследодател от прекратената съпружеска имуществена общност.Доколкото е поискано възстановяване на запазена част, накърнена с дарение, намалението следва да се извърши след като се състави наследствена маса.Съгласно чл. 31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН.След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.Страните не твърдят и не се установява към момента на откриване на наследството общият наследодател В. Я. В. да е притежавал друго имущество освен прехвърлените преди смъртта му имоти, в режим на съпружеска имуществена общност.В тази връзка пред първоинстанционния съд са представени протокол за опис на движимо имущество от 07.08.2013г., съставен от ЧСИ В. Л., с рег. № 780 на КЧСИ, в който е констатирано от съдебния изпълнител, че липсват вещи, които да бъдат описани и оценени с оглед включването им в наследствената маса. Представено е и удостоверение за декларирани данни с изх. № МДТ94-X-11/28.11.2012 г., издадено от Столична община за В. Я. В., от което е видно, че към 28.11.2012 г. лицето няма декларирани движими и недвижими вещи.Не се установява и към смъртта си наследодателят на страните да е имал вземания или имуществени права, нито да е имал задължения.От гореизложеното следва, че в наследствената маса на наследодателя, определена съгласно чл. 31 от ЗН, следва да се включат само даренията, извършени с нотариален акт № 129, том I, рег. № 3594, дело № 138/21.12.2000г. на нотариус Л. З. с рег. № 088 на НК с район на действие СРС и с нотариален акт № 130, том I, рег. № 3595, дело № 139/21.12.2000 г. на нотариус Л. З. с рег. № 088 на НК с район на действие СРС.Въззивният съд е приел, че при формиране на наследствената маса следва да се включат само 1/2 идеални части от двата процесни недвижими имота – апартамент и ателие.Общата стойност на тези части към момента на откриване на наследството, определена въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, допусната пред СРС, която е приета изцяло като обоснована, обективна и компетентно дадена по чл. 202 от ГПК, е общо 108 885лв.Съгласно чл. 29, ал. 1, изр.2 от ЗН, запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две и повече деца или низходящи от тях е 2/3 от имуществото му, която в случая възлиза на 72 590лв. и представлява общо запазената част от наследството, полагаща се на двамата братя, а 36 295лв. - разполагаемата част.Същият е и размерът на запазената част на наследника Х. В. В., която в случая се явява накърнена и следва да се възстанови.

Въззивният съд е приел, че съгласно чл.33 от ЗН даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.Наследодателят на ищците се е разпоредил с две дарения и възстановяването на запазената част следва да се извърши по правилото на чл. 33 от ЗН – като се започне от последното дарение (т. е. тези които са найблизко по време към момента на откриване на наследството) и се върви последователно към предшестващите.

Страните по делото са спорили кое разпореждане е извършено първо по ред.Въззивният съд е приел, че е без значение обстоятелството, че даренията по двата нотариални акта са извършени в един и същ ден. Фактическият състав на дарението на идеална част от недвижими имот е завършен със сключването на договора във формата на нотариален акт, елемент от който не е вписването му.Обективно дарението по нотариален акт №130/2000г. е второ и съгласно посочения законов текст, възстановяването на запазената част на ищеца следва да започне от него. Вписването е последващо действие, състоящо се в даване гласност на подлежащите на вписване актове.Поставеният входящ номер, под който е заведен в Служба по вписвания вписания акт, е без правно значение за приложението на чл. 33 от ЗН.Поради това са приети за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, обосновани с поредността на вписванията на актовете.

Прието е още, че във въззивното производство не е въведено оплакване срещу извода в обжалваното решение, че намалението следва да се извърши в паричната равностойност на накърнената част от наследството, каквото желание изрично е заявено и от ответника по делото. Освен това страните не спорят и видно от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 95, том V, рег. № 51032, дело 882 от 12.12.2006г., че ответникът е продал на своята дъщеря В. Л. В. ателие, находящо се в [населено място], [улица]. Нотариалният акт е сключен преди вписването на исковата молба по чл. 30 от ЗН, поради което възстановяването на накърнената запазената част на другия наследник следва да се извърши чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на възстановяването.От заключението на вещото лице по приетата техническа експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, се установява, че стойността на 1/2 идеална част от имота към откриване на наследството е 22 845лв., от която част всеки от наследниците по закон има право на 1/2 част с оглед правата си наследяване по чл. 5, ал. 1 ЗН, която към посочената дата възлиза на стойност 11 422.50 лв.Разполагаемата част на наследството възлиза на 36 295 лв. към момента на откриване на наследството, която с извършените разпореждания наследодателят е накърнил.Сумите, необходими за възмездяване на наследник със запазена част, се определят към момента на конститутивното съдебно решение по чл. 30 от ЗН, с което се постановява промяната, поради което и релевантно за определянето на сумите за възмездяване е моментът на намаляването на дарението. Стойността на подареното към посочения момент съгласно експертизата, изслушана пред първоинстанционния съд, е в размер на 199 895лв. В производството пред въззивния съд е допусната служебно и изслушана техническа експертиза, съгласно която стойността на подареното към датата на експертизата е 257 490лв.При извършване на повече от едно дарения, както в процесния случай, частта с която следва да се намали последното по време разпореждане се равнява на частта, която е изчислена спрямо размера на всички притежавани от наследодателя имущества, включени в наследствената маса, а не само като пропорционален размер спрямо конкретното разпореждане.Предвид изложеното и при съобразяване стойността на разполагаемата част и стойността на 1/2 част от подареното към момента на възстановяването, съгласно заключението по експертизата, изслушана пред СРС, въззивният съд е приел, че възстановяването на запазената част на наследодателя Х. В. В. от наследството на баща му следва да се извърши, като ответникът по исковете бъде осъден да заплати на ищците сума в общ размер на 20 969.84лв. или по 1/3 част, равняваща се на 6 989.95лв. на всеки от наследниците на наследодателя.Тази сума е в по-голям размер от присъдената с решението на СРС, което не е обжалвано от ищците в тази част.При констатация, че признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от другата страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение, второинстанционният съд не може да постанови решение с понеблагоприятен за тази страна правен резултат Съгласно изричната разпоредба на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК при неправилност на изводите на решението, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата страна.Поради това въззивният съд е приел, че решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не са в противоречие с посочената задължителна/каузална практика на ВКС.Според т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото.В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.От съдържанието на подадената от ответника Л. В. въззивна жалба се установява, че се съдържат оплаквания относно: допуснато съществено нарушение от първоинстанцинония съд при преценка на събраните по делото доказателствени средства, от които се установява, че действителната/прикрита/ сделка по нотариален акт № 130, том I, рег. № 3595, дело № 139/21.12.2000г. на нотариус Л. З. с рег. № 088 на НК с район на действие СРС, е продажба, а не дарение; неправилна преценка от страна на съда кое дарствено разпореждане е последно по смисъла на чл.33 от ЗН.Оплаквания, които са свързани с доклада по делото няма.

Не са налице основания за допускане на касационно основание по втория и третия поставени въпроси, тъй като същите са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, че с действията си наследниците на Х. В. са приели неговото наследство.В практиката си ВС и ВКС приема, че мълчаливо приемане на наследство има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши освен в качеството си на наследник.За такива действия се приемат актовете на разпореждане с наследствени вещи/решение 1284-68-І г.о./.В случая въззивният съд е приел, че наследниците на Хр.В. са сключили договор за дарение на МПС от 21.06.2014г./наследствено имущество/, който разпоредителен акт предхожда направеният от част от наследниците отказ от наследство - 08.07.2014г.

Изводите на въззивния съд не са в противоречие с посочената в т.4 от изложението съдебна практика.Изложени са мотиви както по наведените във въззивната жалба доводи, така и по приложението на императивни материалноправни норми, за спазването на които съдът следи служебно.Въз основа на изложеното е прието: възражението за относителна симулативност на оспорения договор за дарение е неоснователно поради неговата недоказаност; правилата за вписванията на сделки, които имат за предмет право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти не намират приложение в случая, в който следва да се прецени кое разпоредително действие е последно извършено по време по смисъла на чл.33 от ЗН; формирането на наследствена маса по реда на чл.31 от ЗН; как следва да се възстанови запазената част на необходим наследник, когато надареното лице се е разпоредил с дарения му имот пред вписване на исковата молба, с която е упражнено правото за възстановяване на запазената част по чл.30, ал.1 от ЗН.

От изложеното по-горе следва, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответниците по касация Ю. В. и Н. В. следва да се присъдят направените пред настоящото инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение