Определение № 60451 от 02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1698/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, представлявано от адв. М. Д., срещу решение № 559 от 04.03.2020г. по т.д. № 4816/2019г. на САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 128 от 22.07.2019г. по т.д. № 113/2018г. на Окръжен съд - Враца. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Завод за хартия – Белово” АД и „Пикадили” ЕАД /н/ иск за установяване несъществуването на приети в производството по несъстоятелност вземания на „Завод за хартия – Белово” АД срещу „Пикадили” ЕАД /н/ в размер на 545 995,17 лева.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му, че задълженията на длъжника не са били индивидуализирани, доколкото продажба на стоки – хартиени изделия по представените фактури не са били осъществени, за тях липсват заявки, които да са уговорени с дата на доставка и място, а част от фактурите са с дати след изтичане на срока на договорите, представени по делото, както и възражението, че липсва постигнато съгласие по основни елементи на всеки отделен договор за доставка и липсват и реални доставки на стоките по фактурите. Излага съображения, че ползването на данъчен кредит по процесните фактури от длъжника му е непротивопоставимо и позоваването на това обстоятелство и на осчетоводяването на фактурите не е достатъчно да се докаже в условията на пълно и главно доказване съществуването на предявеното вземане на ответника. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил и възражението му за липса на връчване на длъжника на издадените фактури и за приемане на същите. Счита, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа на равенство на страните, като е придал висока доказателствена стойност на представените от ответника фактури, макар да не са подписани от представител на длъжника, а е дискредитирал представените протоколи за прихващане, защото не били подписани от длъжника.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а отхвърля други? Във връзка с поставения въпрос касаторът повтаря доводите си необсъждане от въззивния съд на направените от него възражения и поддържа, че по този начин е допуснато нарушение на практиката на ВКС, обективирана в решение № 223 от 19.06.2013г. по гр.д. № 1006/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 164 от 04.06.2014г. по гр.д. № 196/2014г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 27 от 02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 23 от 02.02.2018г. по гр.д. № 920/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 63 от 28.06.2019г. по гр.д. № 2296/2018г. на ВКС, ГК, II г.о.

2. В производството по оспорване на вземания по реда на чл.694, ал.3 ТЗ противопоставимо ли е на оспорилия вземането кредитор признание на дълга /на каквото е приравнено завеждането на фактурата в счетоводството на купувача и ползването на данъчен кредит/ от страна на несъстоятелния длъжник? Касаторът счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът „Завод за хартия - Белово” АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като твърди, че: 1/ първият въпрос касае правилността на въззивното решение, а от друга страна, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и липсват изложени от касатора твърдения в противния смисъл; 2/ вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обоснован соченият допълнителен селективен критерий. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът „Пикадили” ЕАД /н/ и синдиците на „Пикадили” ЕАД /н/ не представят отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно установени следните обстоятелства: че по отношение на „Пикадили“ ЕАД /н/ е открито производство по несъстоятелност с решение № 122 от 07.12.2017 г., постановено по т. д. н. № 15/2017 г. на Окръжен съд – Враца, вписано по партидата на несъстоятелния длъжника на 20.02.2017 г.; че ищецът „МК Трансинженеринг“ ЕООД е кредитор с вземане, прието и включено в списъка на приетите вземания; че с определение № 479 от 13.09.2018 г. съдът по несъстоятелността е одобрил списъка по чл. 686 от ТЗ и е оставил без уважение подаденото от „МК Трансинженеринг“ ЕООД възражение срещу приетото вземане на „Завод за хартия – Белово“ АД в размер на 545 995,17 лв., включено под № 5 от синдика в списъка на приетите вземания.

Въззивният съд е обсъдил и сключените между „Пикадили“ АД в качеството на купувач и „Завод за хартия – Белово“ АД в качеството на продавач/производител договор от 01.01.2013 г. и договор 17.04.2013 г., с първият от които продавачът се е задължил да доставя на купувача стоки, предназначени за продажба в супермаркети с търговска марка „Пикадили“ на територията на Република България, а с втория производителят се е задължил да произвежда за нуждите на купувача стоки, носещи търговската марка на последния, със собствени знание, умения, опит, машини и чрез използване на собствени суровини и материали, срещу заплащане на възнаграждение. Посочил е, че са представени и 11 класьора с фактури с издател „Завод за хартия - Белово“ АД и получател „Пикадили“ АД за доставени по двата договора стоки

Посочил е, че с влязло в законна сила на 02.12.2016 г. като необжалвано решение № 2025 от 18.11.2016 г. СГС, ТО, VI – 17 –ти състав, е осъдил „Пикадили“ ЕАД да заплати на „Завод за хартия – Белово“ АД на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ сумата от 476 883, 12 лв., представляваща неплатена покупна цена за доставка на стоки съгласно рамков договор от 01.01.2013 г., рамков договор от 17.04.2013 г. и съгласно фактури, издадени в периода от 20.11.2013 г. до 31.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба – 02.12.2015 г. – до окончателното й изплащане, както и сумата от 28 299, 36 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.01.2014 г. до 02.12.2015 г., като е отхвърлил иска за разликата над 476 883, 12 лв. до пълния предявен размер от 478 222 лв.

Въззивният съд е обсъдил и приетото като неоспорено от страните заключение на изслушаната по делото пред окръжния съд съдебно – счетоводна експертиза, изготвена въз основа на проверка в информационния масив на НАП, според която процесните фактури, на които „Завод за хартия – Белово“ АД основава своите вземания, са включени от несъстоятелния длъжник в дневниците за покупки, с изключение на фактура №259823 от 27.02.201г., фактура №263736 от 31.03.2015г. и фактура №263327 от 31.03.2015г. на обща стойност 291.68 лв. Взел е предвид, че според заключението същите са осчетоводени от „Завод за хартия – Белово“ АД, като задълженията по договора от 01.01.2013 г. възлизат на общ размер от 374 311, 70 лв., а тези по договора от 17.04.2013 г. - на общо 103 910, 60 лв., както и че „Пикадили“ ЕАД /н/ се е ползвало от правото на данъчен кредит по всички фактури, с изключение на посочените по – горе 3 бр. Съобразил е, че според констатациите на вещото лице трите фактури, които не са намерили отражение в дневниците за покупки на „Пикадили“ ЕАД /н/, са оформени редовно и носят подпис на получател от страна на купувача (обект на „Пикадили“ ЕАД в [населено място], [улица]). Посочил е, че според заключението размерът на лихвата за забава върху главницата по всяка от фактурите за периода от настъпването на падежа до подаването на исковата молба възлиза на сумата от 24 116 87 лв. по договора от 01.01.2013г. и на 4 812.05 лв. по втория договор.

Въззивният съд е приел, че ищецът е активно легитимиран да предяви разгледания иск, доколкото се явява кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Пикадили“ ЕАД и е направил възражение срещу изготвения от синдика списък на приетите вземания, което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение

Намерил е за неоснователно възражението на „Завод за хартия – Белово“ АД за недопустимост на преразглеждане на спора по смисъла на чл. 299 от ГПК, доколкото вземането на ответника е признато с влязлото в сила решение № 2025 от 18.11.2016 г. СГС, ТО, VI – 17 –ти състав, като е посочил, че в настоящия случай приложение следва да намери специалната разпоредба на чл. 691 от ТЗ, съгласно която не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът. В тази връзка е съобразил, че производството по посоченото дело се е развило без участието на синдика и е достигнал до извод, че решението е непротивопоставимо на синдика и кредиторите на масата на несъстоятелността, какъвто безспорно е и ищецът.

Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно константната практика на ВКС завеждането на фактурата в счетоводството на купувача и ползването на данъчен кредит по същата представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване. Посочил е, че в случая, след проверка в дневниците за покупки на „Пикадили“ ЕАД, отразяване на стойностите на претендираните по фактурите суми от „Завод за хартия – Белово“ АД в справки – декларации по ЗДДС, вещото лице е констатирало, че всички процесни фактури, с изключение на тези с №№ №259823 от 27.02.201г., №263736 от 31.03.2015г. №263327 от 31.03.2015г., са намерили отражение в счетоводството на „Пикадили“ ЕАД и са отразени в дневниците за покупки на основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗДС, както и че по тях несъстоятелният длъжник е ползвал правото на данъчен кредит. С оглед на това е достигнал до извода за основателност на предявеното от „Завод за хартия – Белово“ АД в производството по несъстоятелност вземане в пълния предявен размер. За съществуващо е приел и вземането по процесните 3 бр. фактури на обща стойност от 291, 68 лв., които, макар и да не са включени в справките – декларации за изследвания данъчен период, са редовно оформени и подписани за купувача, като е съобразил и становището на вещото лице, че е възможно същите да са били включени в декларациите за по – късен данъчен период. По тези съображения въззивният съд е преценил като неоснователни твърденията на въззивника, че насрещната страна не е доказала доставката на посочените във фактурите стоки.

Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на въззивника, че изслушаната в производството пред окръжния съд експертиза не била обективна, доколкото същата е изготвена единствено въз основа на предоставени от „Завод за хартия – Белово“ АД счетоводна документация, като е посочил, заключението е изготвено въз основа на предоставена от ТД на НАП информация и е прието от съда като неоспорено от страните, както и не е поискано от съда да допусне изготвянето на допълнително заключение.

Въззивният съд е приел за недоказани и твърденията на въззивника за сторено от несъстоятелния длъжник прихващане с вземанията на последния към „Завод за хартия – Белово“ АД, като е посочил, че представените Протоколи за прихващане на взаимни задължения от 11.11.2014 г., 23.04.2015 г., 23.10.2015 г. и този от 28.04.2015 г. не са подписани както за несъстоятелния длъжник, така и за кредитора „Завод за хартия – Белово“ АД и в този смисъл липсват доказателства, че в полза на „Пикадили“ ЕАД са възникнали парични ликвидни вземания срещу кредитора, както и първият от тях да е отправил заявление за прихващане, което да е достигнало до насрещната страна.

С оглед съществуването на вземането на „Завод за хартия – Белово“ АД за главница в пълния предявен и приет от синдика размер, въззивният съд е приел за съществуващо и вземането за обезщетение за забавено плащане, възлизащо на сумата от общо 28 928, 92 лв., която сума е в по – голям размер от приетото от синдика вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер от 28 299, 36 лв.

Въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск и на основание чл.272 ГПК го е потвърдил.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първият процесуалноправен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а отхвърля други. Въпросът е поставен във връзка с твърденията на касатора за необсъждане на възраженията му, че на длъжника „Пикадили“ ЕАД /н/ не са връчвани описаните фактури, които не носят и подпис от надлежен представител на длъжника; че претендираните от „Завод за хартия – Белово“ АД вземания не са били индивидуализирани, доколкото продажби на стоки – хартиени изделия по тези фактури не са били осъществени и за тях липсват заявки, а част от фактурите са с дати след изтичане на срока на договорите; че липсва постигнато съгласие по основни елементи на всеки отделен договор за доставка, като липсват и реални доставки по фактурите. Тези твърдения на касатора не съответстват на данните по делото, тъй като въззивният съд се е произнесъл по оплакванията и доводите, които са наведени с въззивната жалба - във връзка с противопоставимостта на влязлото в сила решение, с твърдяното от касатора погасяване на предявените от кредитора вземания чрез извършени от длъжника плащания и прихващания и с липсата на доказателства за извършени доставки, като ги е приел за неоснователни. Във връзка с възражението за липса на доказателства за реално извършени доставки въззивният съд е посочил, че са представени 11 класьора с фактури за доставени стоки и е съобразил установеното от заключението на съдебно-счетоводната експертиза отразяване на съставените за доставките фактури в счетоводството на „Пикадили“ ЕАД и в дневниците за покупки на основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗДС, както и ползването на данъчен кредит от дружеството, и въз основа на това е намерил за доказано съществуването на вземането. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството. Поради това настоящият състав намира за неоснователно искането за допускане на касационен контрол по поставения процесуалноправен въпрос.

Вторият материалноправен въпрос по начина, по който е формулиран, не се явява единствено обуславящ изхода на спора и поради това не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд действително е достигнал до извод за съществуване на оспореното вземане, като е взел предвид, че съставените фактури са осчетоводени от продавача и са отразени от длъжника в дневниците за покупки на основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗДС, както и че по тях длъжникът е ползвал правото на данъчен кредит, но както е посочено във въззивното решение и в първоинстанционното решение, чиито мотиви въззивният съд е споделил, позовавайки се на чл.272 ГПК, по делото са представени и единадесет броя класьори, съдържащи издадени фактури и стокови разписки към тях. В тази връзка следва да се посочи, че стоковите разписки носят подписи и печат на получателя на стоките. Поради това изводът, че действията на длъжника по отразяване на фактурите в дневниците за покупки на основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗДС и ползването на данъчен кредит по тях не е единствено обуславящ изхода на делото, с оглед на което поставеният във връзка с тези мотиви материалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационен контрол.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,