Определение № 60326 от 08.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4124/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител С. Д. (с юридическо образование) срещу въззивно решение № 260082/15.06.2020г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.г.д.№587/2020г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Насрещната страна А. С. А., чрез адвокат А., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, изразява становище за правилност на обжалваното решение. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното му обжалване, тъй като поставените въпроси са абстрактно формулирани и по тях няма произнасяне на съда; не са включени в предмета на делото и не са обусловили крайните изводи на съда. Твърди още, че не са налице и допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280 от ГПК, тъй като представените решения са неотносими към спора. По същество развива съображения за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените разноски. Насрещната страна „Мантовани“ АД, [населено място], чрез адвокат А., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, изразява становище за правилност на въззивното решение. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното му обжалване, тъй като по отношение на дружеството не са формулирани материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да са налице допълнителните основания за допускане на обжалването. Сочи още, че в изложението по същество са развити оплаквания за нарушения по чл.281, т.3 от ГПК, но във въззивната жалба липсват оплаквания срещу решението и указания в какво се състои неправилността на оспореното решение по отношение на дружеството /чл.260, т.3 от ГПК/. В този смисъл тя е бланкетна и поставя съда в невъзможност да проконтролира съдебния акт в тази му част. По същество излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С атакуваното решение Апелативен съд Пловдив е потвърдил решението на първостепенния Пловдивски окръжен съд, с което е са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/ искове с правно основание чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ във вр. с пар.5 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, както следва: от А. С. А. на сумата от 3 038 659,32лв. – изтеглени на каса от лични банкови сметки, с титуляр А. С. А., с източник на средства от специалните сметки на ЧСИ А. А. и на сумата от 3 540,87лв. – начално салдо по лична банкова сметка с титуляр А. А., с източник на средства от специалните сметки на ЧСИ А. А.; от „Мантовани“ АД, [населено място] на подробно описани седем недвижими имота, съставляващи незаконно придобито имущество, прехвърлено от А. С. А. на дружеството, представляващите на което са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права свързани с него и в условие на евентуалност иск срещу А. С. А. за отнемане в полза на Държавата на сумата от 482 000лв. и на сумата от 208 000лв., съставляващи равностойността /пазарна стойност/ на прехвърлените от него на „Мантовани“ АД, [населено място] недвижими имоти, към датите на продажбите им, с договори за продажба, сключени с нот.акт №...., т....., рег.№...., д №....../.....г. и нот.акт №...., т...., рег.№....., д.№...../.......г. Във въззивното решение Пловдивският апелативен съд е посочил, че в исковата молба се твърди, че в ТД на КОНПИ е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Пловдив, за образувано срещу А. А. производство по сл.д.№184/2012г., по което е привлечен като обвиняем на 30.04.2014г. за извършване на престъпления, попадащи в хипотезата на чл.22, ал.1, т.8, т.18 и т.20 от ЗОПДНПИ /отменен/. За проверявания период /12.05.2004г. – 12.05.2014г./ е извършена проверка, данните от която са подробно описани с искането и е установено несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ във вр. с пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм/, което не може да бъде обяснено с подаденото възражение вх.№ТД№08-778/23.07.2015г. Направил е извод, че няма пречка от специалната сметка на ЧСИ да се извършват преводи на суми, получени като такси в лична сметка на физическото лице, изпълняващо тази функция или да се теглят в брой от него, тъй като това по същество е възнаграждение за изпълняваната дейност. Посочил е, че по делото са изслушани и приети две експертизи, както следва: според вещото лице Г., общо доходи, приходи и източници на финансиране/постъпления на А. А. и семейството за проверявания период възлизат на 3 014 633,93лв. /л.2883 от делото на ОС/; според заключението на вещото лице Р. нетния доход на А. А. и семейството за проверявания период възлиза на 3 765 856,21лв. Въз основа на същите съдът е обосновал извод, че нетния доход за проверявания период ще превишава стойността на разходите на проверяваното лице и семейството му с 2 081 418,30лв. С оглед на това е заключил, че не е налице значително несъответствие от 150 000лв. за проверявания период, изразяващо се в превишение на стойността на придобитото имущество по отношение на нетния доход за придобиването му. Съдът е приел още, че горният извод няма да се промени и в случай, че в имуществото на проверяваното лице бъдат взети предвид имотите, които са му били дарени от брат му, тъй като ищецът е заложил за тях стойности, към момента на придобиването им съответно 134 000лв., 146 400лв., 94 800лв. и 15 000лв., или общо 390 200лв., при което общата стойност на имуществото би била 1 120 920,95лв., а превишението на нетния доход над тази стойност, съответно: с 1 968 573,97лв., според заключението на вещото лице Р. и с 1 127 927,93лв., при съобразяване заключението на вещото лице Г.. Въз основа на изложеното съдът е направил извод, че не са налице законовите предпоставки за постановяване на исканото отнемане по отношение на ответниците, поради което е приел предявените искове за неосновтелни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Представляват ли по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ част от активите на проверяваното лице парите имащи специално служебно предназначение / в частност суми в служебни сметки на ЧСИ от осребряване на имущество на длъжници и за лихви/, с които са извършвани разпореждания в лична полза и облага – превеждани са по лични банкови сметки и са теглени на каса, плащана е цената за придобиване на лични имоти, автомобили, плащани са лични парични задължения? Твърди се, че въпросът е произнесен в противоречие с Решение №13/13.10.2012г. по конституционно дело №6/2012г. на КСРБ, както и практиката на ВКС, обективирана в решение №29/12.04.2021г. по г.д.№1021/2019г. на ВКС, ІІІ г.о. 2/ Представляват ли „незаконно придобито имущество“ по смисъла на чл.1, ал.1 и ал.2 и чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ активите – вещи и пари, с които проверяваното лице се е обогатило, източникът за придобиването на които е неправомерно /незаконно/ действие извършено от лицето и подлежат ли на отнемане по реда на ЗОПДНПИ /отм./? Изложени са твърдения, че въпросът е разрешен в противоречие с: Решение №89/16.07.2018г. по г.д.№1045/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение №144/25.05.2011г. по г.д.№151/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. и Определение №26/21.01.2016г. по г.д.№6063/2015г. на ВКС, ІV г.о. Допускането на касационното обжалване се основана на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Настоящият състав на ВКС констатира, че с разпореждане от 15.10.2021г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по правните въпроси: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? и 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? С оглед предметните предели на настоящото производство и обстоятелството, че отговорите на поставените въпроси са обуславящи за изхода на спора, съдът намира че на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение