Определение № 975 от 26.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2292/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. Г., чрез процесуален представител, против Решение № 82 от 02.07.2024 г. по в. т. д. № 61/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, с която след частична отмяна на Решение № 132 от 15.12.2023 г. по т. д. № 67/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия касатор против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.03.2022 г., по вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, за сумата над 20 000 лв. до присъдения от първата инстанция размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от 30 000 лв., считано от 05.06.2022 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна в обжалваната част, уважаване на предявения иск до предявения размер от 50 000 лв., както и присъждане на сторените разноски.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се твърди, че са обусловили правните изводи на въззивния съд и че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. „Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на неимуществени вреди, без в хода на съдебното производство да са събирани нови факти от значение за спорното право ?“;

2. „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ?“;

3. „Доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалия следва да бъде определена ?“;

4. „Какви са критериите, по които съдът определя паричния еквивалент на претърпените увреждания при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, съответно какви са критериите за определяне на застрахователното обезщетение като достатъчно ?“.

Ответникът – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от И. М. Г. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.03.2022г. по вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач при ответното дружество, за сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху, считано от датата на настъпване на ПТП - 06.03.2022 г. до окончателното им изплащане. С постановеното по спора решение Окръжен съд – Плевен е уважил предявения иск в пълен размер.

Сезиран с жалба на застрахователното дружество срещу осъдителната частта на решението за разликата над 10 000 лв. до 50 000 лв., за да достигне до обжалвания резултат, след обсъждане на представената по делото медицинска документация и експертни заключения по единствения спорен във въззивното и касационно производство въпрос за размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, Апелативен съд – Велико Търново е установил, че след настъпилото произшествие пострадалият ищец И. М. Г. постъпил в Центъра за спешна медицинска помощ; рентгеновото изследване установило фрактура на базата на първа метакарпална кост; От приложената епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – [населено място] било установено, че ищецът постъпил в болничното заведение на 18.03.2022 г. с оплаквания от силни болки в дясната ръка, травмирана при ПТП, като след преглед от ортопед и рьо-графии бил насочен за лечение, извършена му била оперативна процедура на първа метакарпална кост на ръката и му поставена гипсова имобилизация за срок от четири седмици, а престоят в клиниката продължил до 20.03.2022 г., когато бил изписан; На 19.04.2022 г. ищецът отново постъпил в болничното заведение, където му била проведена оперативна процедура за отстраняване на остеосинтезните материали - поставените при първата операция - 2 бр. К-игли и бил насочен към рехабилитация и изписан на 21.04.2022 г.; От приетото и неоспорено от страните заключение на възложената по делото съдебно-медицинската експертиза било установено, че вследствие претърпяното на 06.03.2022 г. ПТП ищецът получил счупване на базата (основата) на първата костица на дланта на дясната ръка и разкъсно-контузна рана на лявото коляно, като в резултат на получените травми ищецът имал болки в дясната ръка и левия крак, които затруднили функцията на тези крайници без да я отнемат напълно, поради което за ежедневните битови дейности ищецът не е имал нужда от придружител, а единствено не е могъл да извършва тежка физическа работа; Вещото лице посочило, че при нормален оздравителен процес, а в случая не били констатирани усложнения, водещи до удължаване на оздравителния процес, подобни счупвания отшумяват за срок между два и половина и три месеца; получените травми не препятстват процесите на четене, слушане, когнитивен процес, а придвижването също е възможно, макар и съпроводено през първата седмица с болки и накуцване поради раната на коляното; От представения по делото амбулаторен лист било установено, че на 15.03.2022 г. на ищеца бил извършен преглед от психиатър поради оплаквания от пристъпи на сърцебиене и страх за живота, потиснатост, нерешителност и липса на пълноценен сън, като му била поставена диагноза остра стресова реакция и му била назначена медикаментозна терапия; От заключението на допуснатата по делото Съдебно-психологичната експертиза било установено, че вследствие на процесното ПТП ищецът изпитал силен стрес, страх за живота и здравето си, както и тревога от повторен инцидент, което довело до временно ограничаване в социалното му функциониране - не излизал от дома си, не желаел да управлява автомобил; Към момента на извършване на психологичния преглед вещото лице установило повишена ситуативна тревожност, улеснено провокиране на състояние на безпокойство, по-ниски способности за противодействие и ефективно справяне в ситуации, подобни на преживяното произшествие, като експертът заключил, че за в бъдеще е възможно да преработи напълно животозастрашилата го психотравмена ситуация. По делото били събрани и гласни доказателства, въз основа на които било установено, че след хирургичната интервенция ищецът ходил на терапия за раздвижване на пръста, след произшествието не бил същия човек - щастлив и весел, не работел, а преди това ходел да помага като автомонтьор. Свидетелите посочили също така, че след катастрофата И. Г. имал болки по цялото тяло в продължение на около две седмици, рани по коленете, по ръцете, в едната му ръка имало парченца стъкла, а след поставянето на гипсовата имобилизация и след операцията си стоял вкъщи, трудно му било да се обслужва сам, като родителите му помагали да се облече, да си сервира храна, имал много болки, а първите дни не можел да спи, бил много неспокоен от стреса, който преживял, както и посетил психолог, който му изписал медикаменти, след които малко се успокоил.

След съобразяване с указанията, дадени в ППВС № 4/68 г., и съдебната практика по сходни случаи Апелативен съд – Велико Търново е намерил за основателни съдържащите се във въззивната жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оплаквания, че присъденото от окръжния съд обезщетение не съответства на претърпените от ищеца неимуществени вреди поради определянето му в завишен размер. В подкрепа на този извод съдът е констатирал, че първата инстанция е преценила релевантните към определяне размера на обезщетението обстоятелства - вида, характера и тежестта на получените от ищеца увреждания, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания, претъпените две оперативни интервенции, неудобствата от социално-битов характер, които е претърпял в периода на лечение и възстановяване, включително и от поставената гипсова имобилизация. Въз основа на експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза и събраните гласни доказателства по делото решаващият съд е установил, че оздравителният процес е продължил два-три месеца, без усложнения, удължаващи този период. Отчетено е отражението на произшествието и последиците му върху психо-емоционалното състояние на ищеца, изпитваният страх от повторен инцидент и от самостоятелно шофиране. Съобразен е и фактът, че към момента на настъпване на произшествието ищецът е бил на 22 г., студент, на който се е наложила социална изолация в периода на лечение и възстановяване, по време на която е бил лишен от социални контакти, но не е бил в невъзможност да посещава занятия и да се среща със свои колеги и в този смисъл да е налице съществена промяна в начина му на живот и то за дълъг период от време. Въззивният съд е акцентирал на обстоятелството, че при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде съобразен принципът, че то служи единствено за репариране на причинените вреди, а не представлява средство за обогатяване на пострадалия, като за целта следва да бъде взета предвид икономическата обстановка в страната към датата на деликта, фактът, че минималната работна заплата към този момент възлиза на 650 лв., както и нивата на застрахователно покритие. Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдебната практика по аналогични случаи, както и конкретните икономически условия в страната към релевантния за определяне на обезщетението момент, Апелативен съд – Велико Търново е намерил, че сумата от 20 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Всички формулирани в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковата претенция в определения размер, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установява обаче допълнителното основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Същото е заявено бланкетно и без отчитане наличието на многобройна практика на касационната инстанция по така обобщения въпрос, включително и на задължителна такава.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че при определяне на полагащото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – характера и степента на причинените на пострадалия травми; продължителността и интензитета на търпените от увреденото лице болки и страдания; вида на проведеното лечение; продължителността на възстановителния период и свързаните със същия неудобства от битов характер; негативното отражение на инцидента върху върху емоционално-психическото състояние на ищеца. Доводите на касатора при обосноваване на въпросите са предпоставени от несъгласието с приетия от въззивния съд размер на обезщетението, като в изложението липсва посочване на необсъдени от съда значими за определянето му критерии в подкрепа на защитната му теза. При съобразяване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства. Правилността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.

При този изход на спора ответникът по касация следва да бъде възмезден за сторените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна помощ и фактура е изплатен в договорения размер от 5 400 лв. с ДДС. Заявеното от процесуалния представител на насрещната страна възражение за прекомерност е основателно. След съобразяване с предмета на спора – иск по чл.432, ал.1 КЗ, като в касационното производство спорен е единствено въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, т.е. делото е лишено от каквато и да е фактическа и правна сложност; извършените от процесуалния представител на ответника действия, които се изчерпват с подаване отговор на касационната жалба, съдържащ становище по приложното поле на касационното обжалване по обобщения въпрос за критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, по който е налице и задължителна практика на касационната инстанция, намира, че възнаграждението следва да се редуцира на 700 лв., с ДДС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК