Определение № 471 от 14.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4227/2014 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 7674 от 07.04.2014 г. по ч. гр.д. № 4398 /2014 г. на Софийски градски съд,, а.о., ІІІ „г” с-в., действащ като въззивен, с което е потвърдено разпореждане от 10.02.2014 г. по ч.гр.д. № 6442 /2014 г. на СРС, 113 с-в., с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против Х. С. А. и [фирма] за сумата 1 000 (хиляда) евро и лихва от подаване на заявлението въз основа на запис на заповед, издаден от [фирма] на 19.02.2008 г. и авалиран от Х. С. А.. Насрещните страни не са подали писмен отговор на частната жалба. Настоящият състав намира частната жалба за недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК в действащата редакция, приета с Д.В. бр.100 /2010 г., в сила от 21.12.2010 г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в действащата редакция, приета с Д.В. бр.100 /2010 г., в сила от 21.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева - за граждански дела и 10 000 лева – за търговски дела. Случаят е такъв, иск за предявеното чрез заявлението парично вземане би бил оценяем и с цена 1 955.83 лева, което е по-ниска стойност от 10 000 лева и от 5 000 лева. Отделно то това съгласно приетото с т.8 от. ТР № 4 / 18.06.2014 г по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроси, свързани със заповедното производство, въззивните определения, постановени в заповедно производство, каквото е обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване. От това настоящият състав следва да приеме, че частната жалба е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а производството по нея прекратено. Воден от изложеното настоящият състав