Определение № 428 от 27.06.2014 г. на ВКС по д. № 3314/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С., С. С. С. и Б. С. С. срещу решение № II-154 от 26.02.2014 г. по гр.д.№ 1054 от 2013 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 523 от 28.03.2013 г. по гр.д.№ 9516 от 2012 г. на Бургаския районен съд за уважаване на предявения от С. В. Д. против касаторите иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на ½ ид.ч. от таванско помещение № 9 с площ от 18 кв.м., съставляващо принадлежност към собствения й самостоятелен обект с идентификатор 07079.608.23.1.5. по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], ул.”Ц. С. I-ви” № 111, вх.1, ет.3. В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: дали за валидното разделяне на едно таванско помещение на две отделни помещения в сграда на Ж. при действието на З. е бил необходим одобрен проект, съответно разрешение за строеж. Този въпрос, според касатора, касаел тълкуването на нормата на чл.225, ал.2 от ППЗТСУ /отм./ в редакцията й към 25.03.1977 г. В писмен отговор от 21.05.2011 г. ответницата по жалбата С. В. Д. оспорва същата. Претендира за разноски. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за ½ ид.ч. от таванско помещение № 9, въззивният съд е приел, че съгласно разпределението на таваните по архитектурен проект на сградата от 1972 г. процесният таван № 9 е принадлежност към собствения на ищцата С. Д. ап.1, находящ се в гр. [населено място], ул.”Ц. С. I-ви” № 111, вх.1, ет.3. В този проект не съществувал таван № 8 във вход 2 като принадлежност към ап.№ 3, както този таван е бил описан в нотариалния акт за собственост на ответниците С.. Действително, в проекта били нанесени корекции с червен цвят, според които таван № 9 е преграден със зид на две помещения /таван № 9 и таван № 8/, но липсвали доказателства тези корекции да са съгласувани с проектанта на сградата и да са одобрени по надлежния ред. Съгласно окончателното ценообразуване на обектите в сградата на Ж. от 22.02.1977 г., към апартамента на ответниците бил предвиден таван № 8, представляващ част от предвидения по архитектурния проект таван № 9. Съгласно забележка на инвеститорския контрол от 02.02.1977 г. върху лист 4 от архитектурния проект, обаче, таванско помещение № 9 е изпълнено съгласно проекта- без преградни стени, разделящи тавана на две помещения. От показанията на свидетелите също се установявало, че по проект не били предвидени тавански помещения за всички апартаменти в сградата. Съдът е приел още, че ответниците поставили преграден зид и понастоящем ползвали 1/2 ид.ч. от процесното таванско помещение № 9 /като самостоятелен таван № 8/, но не били представени доказателства за правното основание на тези техни действия. С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение поставеният от касаторите и доуточнен от съда правен въпрос /дали за валидното разделяне на едно таванско помещение на две отделни помещения в сграда на Ж. и съответно за придобиването на правото на собственост върху тези новообособени помещения през 1977 г. са били необходими одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж при положение, че това разделяне е предвидено в решението на Общото събрание на Ж. за разпределението и ценообразуването на обектите в изградената от Ж. сграда/ е относим към спора. Тъй като по този специфичен въпрос няма съдебна практика и той касае тълкуването в тяхната взаимовръзка на действащите към 1977 г. и приложими към настоящия случай норми на чл.62, ал.4 от З. /отм./, чл.225, ал.1 и ал.2 от ППЗТСУ /отм./, чл.13 и чл.17 от Правилника за Ж. от 1954 г. /отменен през 1978 г./ и чл.23, чл.24, чл.25 и чл.42 от Типовия устав на Ж. от 1954 г. /отменен 1978 г./, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение