Определение № 4733 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2155/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 7936/19.12.2025 г. по в.гр.д. № 6373/2025 г. на Софийски градски съд за потвърждаване на решение № 5705/31.03.2025 г. по гр.д. № 54207/2023 г. на Софийски районен съд по отхвърлените искове на Ц. В. П. срещу „ДжиТиТи България“ ЕАД, а именно: · да признае за незаконно и отмени уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ със заповед № 1314/31.07.2023 г. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър програми“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · за осъждане на ответника за сумата 35 214 лв. – обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Решението се обжалва от Ц. П. с искане за допускане на касационния контрол по материалноправни въпроси, свързани с това, кога следва да се приеме, че съкращаването в щата е реално; със задължението на работодателя да извърши подбор при еднородни, близки или сходни трудови функции, и по процесуалноправни въпроси, свързани с доказването на релевантните за подбора факти и със задължението на въззивния съд да обсъди заявените основания за незаконност на уволнението по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК и да анализира събраните доказателства в тяхното установяване. Касаторът счита въпросите обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира направените по делото разноски. Ответникът „ДжиТиТи България“ ЕАД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „мениджър програми“ в предприятието на ответника, е прекратено поради съкращаване в щата с връчената заповед № 7936/31.07.2023 г. За да приеме, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е осъществено, съдът се е мотивирал с това, че сравнението на трудовите функции на длъжността „мениджър програми“ – 3-те щатни бройки за тази длъжност не фигурират в новото длъжностно разписание, с трудовите функции на длъжността „бизнес анализатор“ – 2-те щатни бройки по старото щатно разписание за тази длъжност в новото са станали 5, сочат на частично съвпадение на трудовите функции – изпълнителски, но и на съществени разлики – на мениджър програмистите са били възложени организационни и контролни функции, каквито бизнес анализаторите нямат. Изводът е базирал на показанията на А. – служител, заемащ длъжността „тийм лидер на бизнес администратори“, който е бил запознат с работния процес на бизнес администраторите и на мениджър програмистите. Поради съществените разлики в трудовите функции въззивният съд е заключил, че макар 3-те щатни бройки за „мениджър програми“ да са съкратени, а щатните бройки за „бизнес анализатор“ увеличени от 2 на 5, т.е. общата численост на персонала в новото щатно разписание да е запазена, налице е реално съкращаване в щата – характерните организационни и контролни функции на „мениджър програми“ са отпаднали занапред. Въззивният съд е приел също, че при съществени различия в трудовите функции работодателят има право, но не и задължение да извърши подбор. Добавил е, че след като ищецът е отказал предложението на работодателя да заеме една от свободните, новоразкрити щатни бройки за „бизнес анализатор“, се е отказал от правата, които биха възникнали от подбор. Заключил е, че това изключва възможността уволнението да е незаконно по причини, свързани с неизвършен подбор. Настоящият състав намира, че решението съответства на установената практика на Върховния касационен съд, която еднозначно приема, че реално съкращаване в щата има, когато длъжността е премахната като самостоятелна трудова функция и тази функция е престанала да съществува в предишния си организационен вид – напр. решение № 75/27.03.2012 г. по гр.д. № 924/2011 г. III-то ГО, решение № 498/13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г., IV-то ГО и много други. Решението съответства и на ТР № 3/16.01.2012 г. ОСГК на ВКС, което разяснява, че преди да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ работодателят има задължение за подбор, когато съкращаването засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции. В своята казуална практика Върховният касационен съд не изисква в установяване на релевантните факти и в частност – за това какви са трудовите функции на длъжностите в предприятието на работодателя, да бъдат представени документи, и в частност – длъжностни характеристики. Приема се, че се доказват с всички доказателствени средства по ГПК. Така е приел и въззивният съд, като е базирал изводите си на показанията на свидетел, пряко запознат с работния процес. За да изключи релевантността на подбора като обстоятелство от значение за законността на упражненото право по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, въззивният съд е изложил и мотиви, свързани със значението на отказа на ищеца да заеме длъжността „бизнес администратор“. По тях обаче материалноправен въпрос няма. В заключение, първата група въпроси обуславят решението, но начинът, по който въззивният съд им е отговорил, съответства на практиката на Върховния касационен съд и на тълкувателното решение. Изключена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Последният въпрос не обуславя решението. Касаторът не разяснява кои доводи, респ. събрани доказателства въззивният съд е имал задължението, но е пропуснал да обсъди. По този въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ищеца са сторените разноски от ответника пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, Върховният касационен съд