Определение № 476 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 222/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. З., чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 14.10.2019г., постановено по в.гр.д. №442/2019г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение от 21.05.2019г. по гр.д.№ 410/2019г. на Районен съд – Хасково за отхвърляне на предявените от П. Т. З. срещу община Хасково искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и 3 от Закона за защита от дискриминация. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Община Хасково, представлявана от кмета Д., изготвена от процесуален представител гл.юрисконсулт Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от П. Т. З. срещу община Хасково искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и 3 от Закона за защита от дискриминация, за признаване за установено, че на 01.09.2016 г. ищецът е бил дискриминиран от ответника на основата на признака „възраст“ при заплащане на цена от 7 лева за годишна читателска карта в Регионална библиотека „Х. С.“ в [населено място] по тогава действащата разпоредба на чл.56б, ал. 7, т. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени за услуги на територията на Община Хасково, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 7 лева за причинените му от дискриминационното отношение имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да установяват, че ответникът е третирал ищеца по-неблагоприятно от други“възрастни“ или съответно, че такива лица са заплатили по-ниска цена за читателска карта за регионалната библиотека в [населено място]; че не се установяват и действия на ответника или мотив, различен от обективните предпоставки, визирани в действащата към 01.09.2016г. разпоредба на чл.56б, ал. 7, т. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени за услуги на територията на Община Хасково. Съдът е изложил и съображения, че предвидените в посочената наредба различни цени за издаване на библиотечни карти на ученици, възрастни и пенсионери има за цел да създаде по-добри условия за специфични категории читатели, поради което това не може да се квалифицира като дискриминиране на останалите доколкото това разрешение е обективно оправдано с оглед целта на Закона за обществените библиотеки за равенство на гражданите и изравняване на техните възможности и права в сферата на обществените услуги. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „след като чл.3 ЗОБ изрично урежда за гражданите свободен и равноправен достъп до библиотечно-информационно обслужване, то тогава е налице явно ерозиране на закона, щом въззивното решение защитава въведените от ответника дискриминационни групи по възраст и социален статус при заплащането на цени за читателски карти, а за някои групи безплатно, чрез които се осъществява достъпа до библиотеко-информационно обслужване“. Поставеният от касатора въпрос не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосновава достъп до касационно обжалване. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Липсва обосновка и на последното от сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, а и настоящият съдебен състав не намира да е налице такова. Съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с неточно приложение на императивни правни норми, които да обосноват допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение