Определение № 4862 от 28.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2122/2025 г.

ВКСIV гражданско отделение28.10.2025 г.докладчик Борис Р. Илиев

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 29 от 14.02.2025 г. по гр.д.№ 94/ 2024 г. ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], м.„А.“ - Л., ул.„*“ № 8, да заплати на Н. С. Ш., ЕГН [ЕГН], *, Н., Г., ДА * ПХ, Великобритания, 1 200 лв /хиляда и двеста лева/ разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. К., срещу въззивно решение на Добрички окръжен съд № 29 от 14.02.2025 г. по гр.д.№ 94/ 2024 г., с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Добрички районен съд по гр.д.№ 2861/ 2022 г. и като краен резултат упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Д. Д. К., ЕГН [ЕГН] и С. Д. К., ЕГН [ЕГН], е предоставено на тяхната майка Н. С. Ш., като е определено местоживеенето им при нея, в Англия, *, * ДА * ПХ * (*), определен е режим на лични контакти между бащата Д. К. К. и малолетните му деца както следва: бащата може да вижда и взема децата по местоживеенето им всяка трета седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в петък, когато ще ги взема от дома на майката, до 15.00 часа в неделя, когато трябва да ги върне обратно в дома на майката; всяка четна година бащата може да вижда и взема децата в своето местоживеене цялата междусрочна зимна ваканция /ваканцията между първия и втория от обявените училищни срокове в [община], Англия/, а всяка нечетна година може да вижда и взема децата в своето местоживеене цялата междусрочна пролетна ваканция /ваканцията между втория и третия от обявените училищни срокове в [община], Англия/; бащата може да вижда и взема децата в своето местоживеене 20 последователни дни всяка лятна ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск и при съобразяване, че учебната година в Англия започва на 1 септември; осъден е Д. К. К. да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер 250 лева, считано от 24.01.2023 г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи осъден е Д. К. К. да заплаща на малолетните си деца издръжка в размер на 195 лева за всеки месец от периода 24.01.2022 г. - 23.01.2023 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2023 г., до окончателното плащане и е разпределена отговорността за дължимите такси и разноски за производството. В изложението на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочено, че „… в настоящия спор са налице основанията за касационно обжалване, тъй като спорът е решен в противоречие на материалния и процесуалния закон, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, при противоречива съдебна практика на съдилищата и по съществени въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което са и налице предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 281, т. 3 от ГПК. Съществените въпроси са: дали може да се приеме, че ДЕЦАТА НА СТРАНИТЕ НЕ СА РАЗПИТАНИ ОСОБЕНО ТОВА КОЕТО Е НАВЪРШИЛО 10 ГОДИНИ. А ВТОРОТО НЕ Е РАЗПИТАНО ПРЕД СОЦИАЛЕН РАБОТНИК ИЛИ ДЕТСКИ ПСИХОЛОГ. Върховният съд/Върховният касационен съд, както и съдилищата са се произнесли по посочените нарушения в следните актове: …“Не в изложението, а в касационната жалба, са формулирани въпроси за допускане на касационно обжалване „ .. относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двете деца С ОГЛЕД ВЗЕМАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ТЯХНАТА ВОЛЯ ОСОБЕНО НА ДЕТЕТО НАВЪРШИЛО 10 ГОДИНИ.“; „при преценката на най добрия интерес на децата, трябва ли съдът да обсъди в съвкупност всички факти и обстоятелства, в т.ч. личните качества и пригодността на всеки от родителите да упражняват родителските права; следва ли да обсъди и вземе под внимание желанията и чувствата на децата при кого от родителите предпочитат да живеят“. Ответната страна Н. Ш. оспорва жалбата като поддържа, че няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС. Излага и доводи по същество за неоснователност на подадената жалба. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови акта си, въззивният съд приел за установено, че страните по делото Д. К. и Н. С. са родители на малолетните деца Д. Д. К., [дата на раждане] и С. Д. К., [дата на раждане] Съжителствали са на семейни начала в периода 2014 г.-2021 г., като в периода след 2019 г. до преди раздялата си в началото на 2021 г. живели съвместно в Англия. В периода 2020 г.-2021 г. децата са живели с тях /както и майката на Н. Ш. - свидетелката В. Ш./, детето Д. посещавало училище в Англия от началото на учебната година до връщането му в България през месец януари 2021 г. След раздялата на страните бащата се установил в [населено място], а майката в Англия, като всеки от двамата заживял в съжителство с трето лице – бащата със свидетелката В. Ц., майката със свидетеля Х. Ч.. От показанията на св.К. К., майка на Д. К., съдът установил, че страните първо живели в дома на свидетелката, после излезли на квартира, ходили в Германия и Белгия. След това заминали за Англия, отишли и децата. Бащата на Н. Ш. починал през 2021 г. и майката с децата се върнали за погребението. След това Н. заминала отново, децата останали с майка й в България. През май 2021 г., в България се върнал и Д., но децата останали при бабата по майчина линия, с баща си били само когато ги вземал за разходки. В отглеждането на децата участвала и бабата по бащина линия. Детето Д. тръгнало първи клас през учебната 2021/ 2022 г. и св.К. по съгласие с другата баба на децата взела С. при себе си. По време на процеса /конкретно през 2023 - 2024 г./ децата били при другата баба, а бащата ги вземал когато е хубаво времето, когато е лошо не ги вземал, за да не се разболеят, водел ги в Каварна, Балчик. От август 2021 г. Д. К. е заживял с В. Ц. /според свидетелските показания на същата/, а от 26.03.2022 г. двамата били в граждански брак и имали общо дете К., [дата на раждане] Съпругата на Д. К. имала две малолетни деца от предишни бракове. От социалния доклад при ОЗД при ДСП гр.Добрич, съдът установил, че семейството на Д. К. живее в [населено място], местност „А.“ - Л., ул. „*“ № 8, в двуетажна къща с двор. На първия етаж имало кухня с трапезария, баня с тоалетна, спалнята на съпрузите и новородената им дъщеря. На втория етаж имало две детски стаи. Социалният работник е установил, че към момента на проучването децата не живеят с баща си, а всяка от бабите са взели по един внук да го отглеждат. Майката не участвала в грижите и възпитанието им. От свидетелските показания на В. Ц. съдът установил, че когато Д. и С. са при нея и съпругът й, обитават една стая с нейния син, в която имало легло за всяко момче, но нямало бюро за всяко. Децата били отглеждани от тях в продължение на около 4 месеца, допреди съдът да промени привременните мерки, след това децата били при майката на Н., от време на време, ходели и при другата баба. След промяната на мерките съпругът на свидетелката вземал всяка седмица децата в почивните дни, не работел, а ползвал отпуск по бащинство за отглеждането на общото им дете. Той не изпълнявал конкретно определените привременни задължения за издръжка, но постоянно давал пари за тържества, за екскурзии, за помагала, купувал дрехи. Според свидетелката децата били объркани, голямото веднъж казвало, че иска при тях, друг път искало при майка си, малкото искало при баща си. Имало инцидент, при който детето Д. със запалка и хартия искало да запали къщата. То имало здравословен проблем, претърпяло операция през февруари 2023 г., след операцията го гледала бабата по бащина линия. От епикриза от 10.02.2023 г., издадена от отделение по детска коремна хирургия при УМБАЛСМ Н.И.Пирогов, съдът установил, че на 07.02.2023 г. Д. К. бил приет в отделението за планово оперативно лечение на диагностициран крипторхизъм в дясно, изписан бил на 10.02.2023 г. като му било назначено домашно лечение за 10 дни и освобождаване от физическо натоварване за 1 месец. От показанията на свидетелката В. Ш., майка на Н. Ш., съдът установил, че от 2018 г. децата били при нея, след това заминала с тях в Англия, върнала се когато починал съпруга й на 17.01.2021 г. От тогава децата били при нея, а майка им в Англия. Ангажиментът по фактическото отглеждане на децата и понастоящем бил за нея, тъй като майката се установила в Англия, но всеки ден се обаждала и се интересувала за децата, тя ги издържала. Изпращала на свидетелката месечно около 500 - 600 паунда. Бащата вземал децата в събота и неделя, водел ги на разходка. За времето от 2021 г. само два пъти били преспали при него и то по тяхно желание. Бащата не участвал в издръжката на децата, но дал 150 лева за екскурзия на Д. и 60 лева за екскурзията на С.. Не предоставял регулярно месечни средства за издръжката им. След операцията на Д., която платили и двамата родители, лично бащата го завел в дома на свидетелката, но на другия ден дошъл с полиция и го взел и го дал да го гледа неговата майка. От показанията на свидетеля Х. Ч., съдът установил, че той от три години съжителства с Н. Ш. на съпружески начала, живеят в Кент в къща от две спални, кухня с трапезария, санитарни помещения. Имотът бил взет под наем при месечна наемна цена 810 паунда. Свидетелят имал три деца, големият му син бил 40 годишен, двете му непълнолетни момчета били на 16 и на 10 години и живеели с майка си. Двамата с Н. Ш. работели в една сфера. Свидетелят имал две фирми, едната се занимавала с грижа за деца с ментални трудности, а другата с намиране на подслон, настаняване на деца с интелектуални трудности. Извършвал консултантски услуги, работел като треньор за предотвратяване на кризи и като консултант за развитие на бизнеса на други фирми. Приблизителният му месечен доход възлизал на 5 000 паунда. Н. Ш. работела като мениджър по грижите във фирма на сестрата на свидетеля, имала възможност да работи от дома си. Месечните й доходи възлизали на 2 000 - 2 500 паунда. Двамата живеели като семейство, харчели общо парите си, той имал достъп до нейната сметка и обратно. Свидетелят познавал децата на Н., веднъж идвали двамата и заедно с децата ходили на почивка в български курорт. Отношенията между него и децата били добри, имали съвместни дейности, във видеоразговори, те го учели на български език, той тях на английски език. От независим социален доклад от 15.01.2025 г. на Д. Т., носител на ордена на британската империя, диплома по социална работа /закрила на детето/, сертификат по социална работа, бакалавър по педагогика, социален работник в Обединеното Кралство с квалификация от 1984 г., изготвен със съдействието на Международна социална служба-България, съдът установил, че Н. Ш. и партньорът й Х. Ч. живеят заедно от месец октомври 2021 г. Понастоящем обитават апартамент на първия етаж в къща, който се състои от баня, до която се стига от кухнята, място за хранене и две спални, в първата от които има две легла, втората е с двойно легло. В обсег от 3 километра от дома на майката има три основни училища, два здравни центъра, спортни зали, центрове за плуване и за прекарване на свободното време. Населеното място (Н.) е лесно достъпно от Лондон чрез бърз влак или чрез пътнически влак и се намира близо до друг голям град - Г.. Н. Ш. работи в компанията за консултантски услуги ДМС от м.юни 2020 г., първоначално е била назначена като домашен болногледач, след това е станала стажант мениджър грижи. Последните 3 години работела като мениджър грижи по 48 часа седмично и със среден месечен доход от 2 330 британски паунда. От писмените доказателства съдът установил, че към 2022 г. Д. К. работел по трудов договор с фирма „Дионис 21“ ЕООД –Балчик, на длъжността „продавач консултант“ с месечно възнаграждение от 800 лева. По това трудово правоотношение /прекратено на 25.01.2023 г./ получил брутен доход за периода 04.10.2022 г. - 24.01.2023 г. в размер 2 971,42 лева. На 19.04.2023 г. К. встъпил в трудово правоотношение с „Ремонтстрой 78“ЕООД за длъжността „общ работник поддържане на сгради“ с основно месечно възнаграждение от 780 лева. На 01.06.2023 г. същият встъпил в трудово правоотношение с „Данчик“ ЕООД за длъжността „птицевъд“ с основно месечно възнаграждение от 780 лева. Собственик бил на три автомобила - „Мерцедес 360 Е“, „БМВ 318 ТДС“ и „Форд Галакси“. От справка за съдимост на добрички районен съд от 17.02.2023 г. съдът установил, че Д. К. бил осъждан за множество престъпления, за които са му налагани наказания „лишаване от свобода“. С определение № 134/ 04.04.2024 г. по н.ч.д.№ 509/ 2023 г. на Добрички окръжен съд, в сила от 18.04.2024 г., е постановена съдебна реабилитация по отношение на някои от осъжданията, но не била постановена съдебна реабилитация по отношение на осъждането му по н.о.х.д.№ 416/ 2019 г. на Добрички районен съд, за извършено на 14.03.2019 г. престъпление по чл.343б ал.3 НК – управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, за което му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца при първоначален строг режим, глоба в размер на 250 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че макар и двамата родители да желаят да полагат преки грижи за децата си, интересът на децата изисквал упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, с определяне местоживеенето им при нея в Англия. И двамата родители желаели да отглеждат децата и имали подкрепата и помощта на своите семейства за това. И двамата създали трайни партньорски отношения – майката в аспекта на съвместно съжителство с друг мъж, бащата в граждански брак с друга жена. И двамата не разполагат със собствено жилище – майката живее в наето жилище, бащата в жилище, собствено на дъщерята на неговата съпруга. Майката била с постоянна трудова заетост за времето от лятото на 2020 г., бащата за същия период сменил няколко работи, доходите и на двамата били в размера на минималната работна заплата за страната, в която всеки от тях живеел. Битовите условия в дома и на двамата били добри, но бащата отглеждал свое трето дете и две малолетни деца на съпругата си и условията в дома му позволявали по-ограничено собствено пространство за децата. Нямало доказателства за укоримо, аморално поведение на майката, но бащата бил осъден за престъпление по чл.343б ал.3 НК, за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, което деяние носело негативно морално послание. Макар осъждането му за други деяния да било заличено по реда на съдебната реабилитация, то не можело да не бъде взето предвид при определяне на моралния му облик. Майката показвала по-добра реална годност за добра грижа за нормалното физическо и психическо израстване на децата, тя ограничавала вредните последици от отсъствието си от страната чрез ежедневно общуване с децата по интернет, грижела се за образователния им процес, последователна била в грижата за финансовото обезпечаване на нуждите им. Такова поведение от страна на бащата не се установявало, включването му в живота на децата се изразявало основно в извеждането им на разходка. От съществено значение бил и родителският и възпитателски потенциал на двамата родители, установен със заключение на вещо лице, според което майката имала по-добър такъв. При нея били налице осъзнати цели, правилен педагогически подход, последователност, умение за последователни и целенасочени действия за осигуряване на по-добри условия на живот за децата й, познания и практически умения, автентичност на личността и поведението. При бащата имало налице устойчиви стереотипи в поведението, ниска достоверност на теста за агресия, даване на социално желателни отговори и дискретно очернящо майката поведение, незадълбочено, непоследователно и противоречиво осмисляне и представяне на родителските нагласи. Съдът отчел и все още крехката възраст на децата, както и установеното от вещото лице програмиращо въздействие от страна на бащата с последици на умерено тежък синдром на родителско отчуждение. Това също обосновавало извод, че в техен интерес е родителските права да бъдат предоставени на майката. Местоживеенето и на двете деца също следвало да бъде определено при нея. Съдът дал приоритет на интереса на децата да живеят с майка си в Англия, пред интереса на баща да поддържа по-чести непосредствени контакти с тях. Съобразил географската отдалеченост на местоживеенето на бащата и това на децата и организацията на учебния процес в Англия и намерил, че на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти всяка трета седмица от месеца, по местоживеенето на децата, за времето от 18.00 часа в петък, когато бащата ще взема децата от дома на майката, до 15.00 часа в неделя, когато трябва да ги върне обратно в дома на майката; всяка четна година в своето местоживеене за цялата междусрочна зимна ваканция, а всяка нечетна година в своето местоживеене цялата междусрочна пролетна ваканция; в своето местоживеене 20 последователни дни всяка лятна ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск и при съобразяване, че учебната година в Англия започва на 1 септември. Относно дължимата издръжка съдът съобразил, че през 2022 г. минималната работна заплата била 710 лева, а минималната месечна издръжка – 177,50 лева; през 2023 г. минималната работна заплата била 780 лева, а минималната издръжка – 195 лева; през 2024 г. минималната работна заплата била 933 лева, а минималната издръжка 233,25 лева, през 2025 г. минималната работна заплата била 1077 лева, а минималната месечна издръжка 269.25 лева. Отчитайки факта, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се поемат от майката, съдът намерил, че за задоволяване на обичайните нужди на децата при съществуващите обществено-икономически условия са необходими средства от не по-малко от 400 лева месечно за всяко дете и че бащата следва да участва в месечната издръжка на всяко от двете деца със сумата от 250 лева, а разликата до пълният размер на минимум необходимите за всяко дете 400 лева месечни средства за издръжка следва да се поемат от майката. Върху уважения размер на издръжката съдът следвало да присъди и законната лихва за забава. Децата имали и право на издръжка за минало време - за периода 24.01.2022 г. - 23.01.2023 г. с минимум от по 195 лева за всяко дете. Така мотивираното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като в изложението на касатора няма формулирани правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, а от формулираните в касационната жалба първият е необуславящ, за останалите не е налице никое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Първият въпрос е необуславящ, защото към момента на провеждане на устните състезания пред въззивния съд /22.01.2025 г./ нито едно от двете деца на страните не е било навършило 10 години. Детето Д. е било навършило 9 години, а детето С. – 7. Затова въззивният съд не е разрешавал въпроса задължително ли е изслушването на навършилите 10 години малолетни деца при спор между родителите им за упражняване на родителски права. По останалите въпроси въззивното решение съответства на установената съдебна практика, а не и противоречи. Нито един от актовете, сочени в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК – ТР № 1/ 2013 г., ОСГТК, ППВС № 1/ 1974 г., решения по гр.д.№ 911/ 2012 г и по гр.д.№ 4648/ 2014 г. на ВКС, ІV-то г.о. не разрешава тези въпроси по начин, който да е противоположен да дадените от въззивния съд разрешения. В последните два цитирани акта изрично се приема, че при определянето на родителя, който еднолично ще упражнява в бъдеще родителските права, се държи сметка за интересите на децата. В понятието "интереси на децата" се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и подготовка за справяне за справяне с житейските задачи. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. Такива съществени обстоятелства са възпитателски качества на родителите, но не тяхното наличие, а конкретното им проявление; моралният лик на родителите, които чрез примера си ще създават нравствени добродетели в децата си, а всяка проявена от родителите антиобществена проява създава отрицателен нравствен облик и лош пример за децата, т. е. явява се пречка за предоставяне на родителските права; проявените лични грижи и отношение към децата; изявената на дело готовност да отглеждат и възпитават децата си; привързаността на децата към родителите; полът и възрастта на децата; социалната среда, в която ще живеят децата и жилищно битовите условия и други фактори от значение за бъдещото им пълноценно развитие. Преценката за обстоятелствата, явяващи се от значение за предоставяне на родителските права не следва да бъде извършвана механично, а след задълбочен анализ на обстоятелствата на конкретния случай. В определени случаи, възпитателските качества, моралният облик или привързаността на детето към един от родителите могат да имат решаващо значение с оглед интереса му, независимо, че другият родител също притежава възможност и желание да отглежда и възпитава детето. При решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази и установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия родител, вкл. чрез създаване на психологически прегради; доколко във взаимните си отношения проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. Обжалваното решение съответства на така установената практика, поради по което и по обуславящите въпроси няма основание за допускане на касационния контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд

Цитирани разпоредби

7