Определение № 291 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1736/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от Пенсионно осигурителна компания „Доверие“АД, представлявана от изпълнителните директори П. и П., чрез процесуалния представител адвокат Х. касационна жалба против въззивно решение № 955 от 5.02.2020г. по в.гр.д.№ 13887/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 156518 от 2.07.2019г. по гр.д.№ 42712/2018г. на СРС като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 199 от 26.04.2018г. поради закриване на част от предприятието, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и отмяна на същата и е присъдено обезщетение от 10 800лв. за оставане без работа за периода 27.04.2018г.- 27.10.2018г. и са присъдени разноски.

Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Решаващите мотиви на въззивният съд са за липса на реално осъществено закриване на част от предприятието, тъй като процесният офис 6 /както и нито един от останалите офиси на територията на [населено място]/ не притежава характеристиките на организационно обособена структура в предприятието на работодателя. Закритият офис не е извършвал относително самостоятелна дейност, както и не е имал конкретно определен район на действие /териториална обособеност/. Всички офиси са работили на територията на [населено място], извършвали са една и съща дейност и фактът, че останалите са продължили да я осъществяват сочи, че по-скоро работодателят е извършил вътрешно-организационно преустройство на дейността си, при което дейността на офис 6 е разпределена между останалите. Затова работодателят е следвало да извърши съкращаване в щата, при което да осъществи подбор между извършващите дейността служители.

Касаторът оспорва тези изводи и в представеното изложение към касационната си жалба, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поставя следните въпроси: 1. При какви материалноправни предпоставки е налице закриване на част от предприятието, съответно вътрешна реорганизация и съкращаване в щата и какво е правното значение на тези форми за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност чрез закриване на относително обособено звено и когато същата дейност /като вид/продължава да се осъществява от други обособени структурни звена на работодателя в същото или друго населено място? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 782/2018г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1753/2009г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 590/2010г.на ІІІ г.о. Позовава се и на определение по гр.д.№ 2665/2019г.на ІV г.о., въз основа на което е образувано т.д.№ 5/2019г. на ОСГК на ВКС.

2. Има ли задължение въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на целия фактически и доказателствен материал по делото и до формира собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените претенции?, по който счита, че е налице противоречие с решения по т.д.№ 1715/2017г. на ІІ т.о., гр.д.№ 4863/2017г. на ІV г.о., гр.д.№ 1953/2018г.на ІІІ г.о.

Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от С. С. С., чрез процесуалния представител адвокат З., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочени конкретни основания за допустимост по чл.280 ГПК, така и нейната основателност, като счита обжалваният акт за правилен. Позовава се на съдебна практика.

На настоящият съдебен състав е служебно известно, че с посоченото от касатора определение по гр.д.№ 2665/2019г.на ІV г.о. вече е констатирано, че е налице противоречива практика на Върховния касационен съд, постановена по първия поставен въпрос, което и е станало причина за е образуване на висящото т.д.№ 5/2019г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т.1 от ТР № 8/2013г. по т.д.№ 8/2013г.на ОСГТК на ВКС, след като вече друг състав на ВКС е констатирал противоречие в практиката, настоящият състав на ВКС е длъжен, на основание чл.292 ГПК, да спре производството по делото, за да не се допусне задължителното тълкуване да е различно от възприетото в решението по конкретния спор. Съставът на ВКС е длъжен да спре производството по касационното дело преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, тъй като преодоляването на противоречието е от значение за изхода на първата фаза на касационното производство.

По изложените съображения, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение