Определение № 237 от 15.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1608/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „В.“ЕООД, чрез адв. Т.П. против решение № 6/08.01.2020г. по в.т.д.№ 470/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 231/07.06.2019г. по т.д.№ 18/2018г. на ОС-Смолян за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗАД «ОЗК-Застраховане» АД иск по чл.405, ал.1 от КЗ за сумата 53 770лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица от 25.04.2017г., отнасяща се до товарен автомобил „Волво“, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на предявяването на иска - 09.03.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията ЗАД«ОЗК-Застраховане» АД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договорно правоотношение, породено от договор за имуществена застраховка „Каско” на процесния товарен автомобил. ПАС е счел, че не се спори относно настъпването на застрахователното събитие, а именно кражба на товарния автомобил, противозаконно отнет на 11.08.2017 г. Във връзка с възражението на застрахователя, че той не е бил уведомен писмено от застрахования, че процесния автомобил е бил отдаден под наем, въззивната инстанция е установила, че представеният договор от 31.07.2017 г. е такъв за наем на строителни машини и товарни автомобили, по силата на който касаторът като наемодател е предоставил за временно ползване на наемателя – трето за спора лице, строителни машини и товарни автомобили, вкл. и процесният срещу получаване на наемна цена. Спроед въззивната инстанция не се касае до договор за превоз на товари, които нито са посочени, нито е конкретизиран маршрутът, по който ще се осъществи превозът. Също така използването в чл.5 от договора на „товарителница“ идва да обозначи съставянето на двустранен протокол, с който страните по договора за наем отчитат колко машиночасове е отработил всеки един от товарните автомобили, което съотвества и на договорения начин за формиране на наемната цена. Въззивната инстанция е съобразила, че в чл.5 ,ал.2, т.5 от Общите условия на застраховка „Каско“ на МПС, раздел втори „Общи изключения“ изрично е предвидено, че застрахователят не покрива щети при отдаване на застрахованото МПС под наем или лизинг, освен в случаите, когато е договорено друго и / кумулативно/ е платена допълнителна премия. Застрахованият е бил длъжен да съобщи писмено в 7- дневен срок от датата на промяната на данните за всяко съществено изменение в ползването на МПС, като отдаване под наем,аренда или лизинг…./ съгласно чл.14, ал.2 т.3 от Общите условия. Въззивната инстанция е достигнала до заключение, че след като ищецът е сключил договор за наем на процесния товарен автомобил с трето лице и не е уведомил за това застрахователя, то застрахователното събитие попада в хипотезата на „ изключен риск“. Фактът, че товарният автомобил е бил управляван към момента на кражбата от шофьора, който е работил по трудов договор с касатора, според ПАС не се отразява на валидността на договора за наем. Това се потвърждава и от представения пред въззивната инстанция протокол от 30.08.2017г. за извършени услуги, подписан и от двете страни по договора за наем. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Прилагането на нормата на чл.408 КЗ обусловено ли е от доказване на пряка причинноследствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение и настъпването на застрахователно събитие?; 2/При неуведомяването за конкретно обстоятелство, за което не е изрично зададаен писмен въпрос от страна на застрахователя при сключване на застрахователния договор, има ли основание за отказ да с изплати застрахователно обезщетение?; 3/ Следва ли при постановяване на своето решение решаващият съдебен състав да подложи на анализ конкретния договор и в случай, че установи, че заглавието на договора не отговаря по смисъл и правна форма на неговото съдържание, да извърши тълкуване на действителната воля на страните? Касаторът въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана в: Решение № 185/05.03.2014г. по т.д. № 350/2012г. на ВКС, I т.о.; Решение № 32/11.08.2014г. по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, II т.о.; Решение № 102/02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС,I т.о.; Решение № 207/29.07.2013г. по т.д. № 840/2012Г. на ВКС, I т.о. и др. Поддържа и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че първите два въпроса не попадат в обуславящото крайното правно разрешение на спора произнасяне на въззивния съд. В случая ответното дружество според САС се е позовало основно на настъпването на изключен по силата на ОУ риск, а не на реализиране на поет по договора застрахователен риск, при което застрахователят се освобождава от договорното си задължение да заплати застрахователно обезщетение по причина, попадаща в чл.408 КЗ. Изрично е изложил съборажения, че съгласно ОУ при уведомяване на застрахователя за сключване на договор за наем относно застрахования автомобил от застрахования собственик и заплащане на допълнителна премия рискът от кражба на автомобила може да бъде покрит от застрахователя, но тези обстоятелства не са се осъществили. Това произнасяне на ПАС е в съответствие и със съществуващата практика на ВКС – Решение № 224/20.07.2015г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС, I т.о., в което е прието, че когато в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелствата, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. Трети въпрос не покрива изискванията към общото и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба. Въпросът е насочен към тълкуването на договорните клаузи, като в случая е в неговата формулировка фигурира условие, което не е изведено като констатация от въззивния съд – заглавието на договора да не отговаря на неговото съдържание. Изрично ПАС е посочил, че наименованието на договора за наем съответства в пълна степен на обективираната в отделните клаузи воля на страните, насочена към сключване на договор за наем, а не на договор за превоз. При тълкуване на действителната воля на страните съдът е изходил от критериите на чл.20 ЗЗД, като не се е отклонил от създадената в тази посока константkа практика на ВКС, цитирана и от касатора. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 100лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд