Определение № 332 от 16.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6899/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5905 от 06.06.2013 г. на Ю. И. Г., чрез адв. З. М. срещу въззивно решение № 177 от 30.04.2013 г., постановено по гр. д. № 422/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която отменено решение № 908 от 26.11.2011 г., постановено по гр.д. № 1342/2005 г. на Районен съд – Велико Търново и е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Ответниците по касационната жалба оспорват същата с писмен отговор като недопустима, респективно неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска се посочва от ищеца и въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда, най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В конкретния случай с исковата молба ищците са посочили, че цената на предявеният от тях иск е 3125 лева и тази цена не е променяна по делото. Следователно, цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Ето защо, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства по делото същите да са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.