Определение № 302 от 08.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1415/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Комоди Трейд“ ЕООД срещу определение от 28.04.2022г. по ч.гр.д. №943/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №200336 от 18.01.2022г. по т.д.№1216/2020г. на Софийски градски съд, за прекратяване на производството по делото и за връщане на подадената от жалбоподателя искова молба. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е очевидно неправилно, като счита за очевидно, че не му е даден адекватен срок, в който да внесе държавна такса в толкова голям размер. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275 ал.1 от ГПК. С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане №200336 от 18.01.2022г. по т.д.№1216/2020г. на Софийски градски съд, с което първоинстанционният съд е върнал исковата молба на „Комоди Трейд“ ЕООД, като е приел, че ищецът не е отстранил в срок нередовностите й, тъй като не е изпълнил указанията на съда да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасянето на държавна такса по исковете в размер на 43 751 лева. Въззивният съд е потвърдил определението на Софийски градски съд, като е приел, че дължимият размер на държавната такса е станал известен на ищеца още на 05.10.2020г., когато му е връчен препис от разпореждането от 14.09.2020г., с което съставът на СГС е посочил размера на държавната такса. След проведено производство по подадена от ищеца частна жалба срещу разпореждането от 14.09.2020г. и връщане на делото от ВКС, първоинстанционният съд е определил нов едноседмичен срок за внасяне на дължимата държавна такса. С оглед на това решаващият състав на САС е приел, че ищецът е разполагал с разумен и достатъчен срок да осигури необходимата сума за внасяне на държавната такса. Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК предполага въззивното решение/определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението/определението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 от ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 от ГПК. В случая твърдението, с което частният касационен жалбоподател обосновава основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК - очевидна недостатъчност на определения му срок за внасяне на държавна такса, не съставлява проявна форма на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК Мотивиран от горното, Върховният касационен съд