Определение № 50116 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2485/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. „ДИ ЕНД ЕМ Л.“ Е. [населено място] е обжалвал въззивното решение на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, първи състав № 322 от 16.03.2022г. по гр.д.№ 179/2022г. В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Във връзка с развитите съображения са поставени правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Ответникът „Т.“ Е. [населено място] е подал отговор, в който поддържа,че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, поради липса на формулиран от касатора правен въпрос. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, ХІІ-ти състав № 262836 от 19.11.2021г. постановено по гр.д. № 16442/2020г. в частта, с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по предявеният иск от „Т.“ Е., срещу „ДИ ЕНД ЕМ Л.“ О., е прието за установено, че ищецът е собственик на реална част от недвижим имот, намиращ се в [населено място], общ. Долни чифлик, област В., представляващ ПИ с идентификатор ..... Въззивният съд е приел, че „Т.“ Е. е придобило с два договора за продажба три земеделски земи – ниви в землището на [населено място], [община], заключени във външните граници на три съседни имота ......, ...... и ..... с обща площ 16611 кв.м. по Картата за възстановената собственост /КВС/ от 10.01.2007г. С първа промяна на КВС от 07.06.2007г. трите имота са обединени в един общ имот с идентификатор ...... С последваща промяна от 12.07.2008г. в границите на общия имот 103 са образувани четири нови имота с идентификатори ....., ......, ..... и ......, с обща площ 16608 кв.м.. Със Заповед № 288 от 01.02.2008г. е одобрен ПУП-ПРЗ за имоти ....., ......, ....., ..... в м. „К. сая“ по КВС на землището на [населено място], с който били образувани УПИ ....., УПИ....., УПИ ..... и УПИ ..... с обща площ 16608 кв.м. УПИ ..... попада с цялата си площ върху закупената от ищеца земеделска земя. Налице е припокриване между УПИ ..... с площ 2984 кв.м. и ПИ ..... с площ 1589 кв.м. до площта на последния по КККР от 12.05.2020г., както и между УПИ ...... с площ 2984 кв.м. и процесния ПИ ..... с площ 928 кв.м. за площ от 920 кв.м., тъй като останалата част от 8 кв.м. на ПИ попада в улична регулация. Закупеният от ответника имот V-.... от 930 кв.м., кв. 19 по РП/1958г. попада в УПИ ..... по ПУП-ПРЗ от 2008г., който от своя страна попада в обединения имот ..... по КВС от 2007г. Имот V-.... по РП/1958г. е съществувал в строителните граници на населеното място до 1992г., когато същият е изключен и отнесен в землищната територия на селото. От тогава до сега този имот не е попадал в строителните граници на населеното място. Оттук съдът е заключил, че е налице идентичност между придобития от ищеца през 2006г. с договорите за продажба имот, от който е образуван УПИ 013104, придобитият от ответника през 2004г. с договора за продажба имот V-.... от 930 кв.м., кв. 19 по РП/1958г. и реалната част от процесния имот ......, в който същите попадат. Тъй като ищецът не е доказал правото на собственост на праводателите си, при оспорената от ответника материалноправна легитимация, правото му на собственост не е доказано на деривативно основание. По евентуално предявеното основание за придобивна давност съдът е приел, че от момента на закупуване на имота през 2006г., ищецът е предприел поредица от явни и категорични фактически, правни и административни действия по упражняване на фактическа власт, имотът бил ограден от дружеството през 2008г., който ангажирал геодезист за определяне точните граници на имота и поставяне на оградата. От момента на поставянето на оградата до настоящия момент съгласно и заключението на вещото лице оградата не е местена, не е подменяна, като във времето никой не е заявявал права по отношение на имота, нито е оспорил правата на ищеца. Въз основа на тези факти въззивният съдът е приел, че е осъществен фактическият състав на кратката придобивна давност и на това основание дружеството е придобило правото на собственост върху спорната реална част, нанесена в КК като част от имот на ответника на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС към 2011г., а евентуално и на основание дълга придобивна давност към 2016г. При тези мотиви на въззивния съд правният въпрос, който поставя касаторът: Когато административният процес не е само контролно-отменителен, а и по същество, следва ли присъденото нещо на правораздавателния акт да обхваща обективната страна не само произнасяне по спора за законосъобразността на административния акт, но и решените спорни материално правни въпроси? е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС - т.3 от ТР 8/2016г. на ВКС, ОСГК. Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, но когато е налице спор за материално право, този спор по изричното указание на чл.54 ал.2 ЗКИР се разрешава предварително по исков ред. От това тълкуване, както и поради факта, че в административното производство по чл.55б ЗКИР не участват собствениците на засегнатите от грешката имота, на тях решението на административния орган за отстраняването й не може да бъде противопоставено. В този смисъл е и т. 4 от ТР 6/2006г. на ВКС, ОСГК. Правният въпрос: Правилно ли е приложен материални закон с оглед събраните по делото доказателства? не покрива изискването на чл.280 ал.1 ГПК за общо основание за допускане на касационното обжалване според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГТК т.1, в което изрично е посочено, че в производството по чл.288 ГПК не се разрешава материалния спор и съответно правните въпроси, които се поставят в изложението за допускане на касационното обжалване, не следва да изискват отговор по съществото на спора. Правният въпрос дали необсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни правни изводи? също не обосновава приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, защото видно от мотивите, съдът е възпроизвел свидетелските показания, обсъдил ги е и е посочил кои са установените от тях факти, от значение за давността, като се е мотивирал, че владението е било обективирано с поставянето на ограда на имота и приобщаването му по този начин към собствения на ищеца „Т.“ Е. имот УПИ ..... през 2008г. и не е било прекъсвано до предявяване на настоящия иск. Касаторът се позовава на противоречие на изводите на въззивния съд по евентуалното основание за придобиване на собствеността от ищеца – придобивна давност, но не извежда конкретен правен въпрос, по който е налице противоречие с посочената от него съдебна практика, отделно от това част от посочените решения не са относими към разглеждания случай. Няма противоречие с решение № 436 по гр.д.№ 1366/2005 на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото съдът е посочил явните действия, чрез които е осъществено владението от „Т.“ Е.– поставяне на ограда на мястото и приобщаването му по този начин към имот ...... Тези действия са достатъчни, за да обективират пред третите лица владелческите действия по отношение имот ..... /на ищеца/ и прекъсване на достъпа до този имот. В практиката на ВКС Решение № 197 от 7.12.2017 г. по гр. д. № 1024/2017 г., на ВКС, I г. о. се приема, че обстоятелството, че собствениците рядко посещават имота и могат да имат затруднения при установяване на самоличността на владелеца, са ирелевантни за придобивната давност, щом като действията на владелеца са такива, че всяко трето лице може да узнае за тях. Решение № 3 по гр.д. 4048/2014 ІІ г.о. се отнася до случай, при който владението е обезпокоено смутено, а и отнето поради осуетяване на достъпа на владелеца до имота, каквито данни по делото, а и твърдения няма. В решение № 8 от 23.01.2012г. по гр.д.№ 138/2011г. на ВКС, І г.о. е прието, че съсобственикът следва да докаже, че е завладял частите на съсобствениците, когато обект на придобивната давност е съсобствен имот. В случая тази хипотеза не е налице, защото се твърди придобиване по давност на реална част от чужд имот. В решение № 8 от 19.02.2014г. по гр.д.№ 5109/2013г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че сключването на договор за аренда съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на несъмнено владение, а в случая ответникът не е позовал на такива факти. Напълно са съобразени от възивния съд и разясненията в ТР 4/2012г. на ВКС, ОСГК като съдът се е произнесъл по заявено в исковата молба право на собственост на основание придобивна давност. В останалата част изложението съдържа доводи за неправилност на въззивното решение, които не са относими за производството по чл.288 ГПК за селектиране на касационните жалби. По изложените съображения не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска, а на ответника следва да се присъдят на основание чл.78 ал.3 ГПК поисканите разноски за касационното производство в размер на 800 лв., представляващи платено в брой възнаграждение по договора за правна защита от 20.05.2022г. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение