Определение № 50448 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 1851 от 09.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1606/2021 г., Варненският окръжен съд отменил решение № 261318 от 14.04.2021 г. по гр. д. № 2888/2020 г. на Варненския районен съд и отхвърлил предявените от А. В. К. и С. В. К. срещу А. В. П. искове за солидарното заплащане на 19 400 лева, представляващи стойността на извършени подобрения в апартамент № 3 с идентификатор *****, находящ се в [населено място], на основание чл. 74 ЗС, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 28.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците А. В. К. и С. В. К., чрез пълномощника им адв. И. С.. Жалбата е в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, съдържа изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не попада в изключенията от касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

Ответницата по касация, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:

По делото е установено, че с договор за покупко-продажба от 22.02.2013 г., сключен с нотариален акт № 24, ищците са закупили от Й. В. А., действаща чрез пълномощник В. З., процесния апартамент № 3. Владението е предадено в деня на сключване на договора. Непосредствено след закупуването му са били извършени строително-монтажни работи, описани в експертиза, събрана в производство по обезпечаване на доказателства.

В отговора ответницата, която е наследник по закон на Й. А., е възразила, че при въвода, осъществен въз основа на влязло в сила решение по иск за ревандикация, апартаментът й е предаден в лошо състояние /със срязани кабели, свалени контакти, извадени каси на вратите и свалени мивки и кранове/.

С влязло в сила на 21.12.2017 г. решение по гр. д. № 2154/2013 г. на Варненския окръжен съд е унищожена упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 757/06.02.2013 г., поради измама, състояща се във въвеждане и поддържане на заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не пълномощно за разпореждане с имущество, по иска на Й. А. срещу В. Змоян, на основание чл. 29 ЗЗД. Прогласен е за недействителен, по отношение на Й. А., договорът за продажба, поради липса на представителна власт и потвърждение от продавача на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

По делото е приложено гр. д. № 10676/2019 г. на Варненския районн съд, образувано по молба за обезпечаване на доказателства. Експертизата, която е извършила оглед на 06.08.2019 г., е описала извършените строително-монтажни работи, възлизащи на сумата 15 861,60 лв.

В полза на ответницата е извършен въвод във владение на 09.08.2019 г. въз основа на влязло в сила на 17.06.2019 г. решение по гр. д. № 1588/2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по иск по чл. 108 ЗС, което А. и С. К. са осъдени да предадат на А. П. владението върху процесния апартамент. Исковата молба, въз основа на която е образувано цитираното дело, е предявена на 05.06.2018 г. В протокола за въвод е посочено, че са „свалени осветителни тела, контакти и ключове; вътрешната дограма /врати/ също е свалена“.

От събраните гласни доказателства се установяват следните факти: свидетелят К., който е консултирал ищците във връзка с ремонта, посочва, че той е бил извършен през месец март 2013 г. Апартаментът е бил в много лошо състояние. Извършено е вътрешно преустройство, сменени са ел. и ВиК инсталации, сменена е външната дограма. Свидетелят е посещавал жилището в течение на ремонта. Според свидетеля Т. ремонтът е извършен преди 8 години /разпитът му е проведен през 2021 г./. Била е сменена дограмата, ремонтирани са банята и тоалетната, направени са мазилки, подови настилки и ел. инсталация. През месец април –май ремонтът вече е бил направен. Свидетелят С. /помощник на съдебния изпълнител/ сочи, че при въвода в апартамента са липсвали ключове и контакти. Възприел е шпакловани и боядисани стени и тавани, поставени подови настилки и теракот. Липсвала е интериорна дограма в помещенията, с изключение на тази към терасата с ПВЦ дограма. Не е видял висящи кабели. Според свидетеля Д. през 2013 г. апартаментът е бил в нормално за живеене състояние. Когато го е посетил през 2019 г. е видял отрязани кабели.

Според експертизата пазарната стойност на апартамента към датата на закупуването му е 65 000 лв. С извършените строително-монтажни работи стойността му се е увеличила със сумата 19 400 лв.

Районният съд е дал правна квалификация на претенцията по чл. 72, ал. 1 ЗС. Въззивната инстанция е счела същата за неправилна, като е приела, че следва да намерят приложение постановките на раздел 3, т. 10 от Постановление на Пленума на ВС № 6/27.12.1974 г., тъй като владението на ищците е основано на нищожно придобивно основание. Същите са недобросъвестни владелци.

Обсъдено е възражението за изтекла погасителна давност, като същото е счетено за неоснователно /давността е започнала да тече на 05.06.2018 г. и не е изтекла към момента на предявяване на исковата молба/. Посочено е, че в тежест на ищците е при условията на главно и пълно доказване да установят извършените подобрения по вид, време и стойност. Анализирани са показанията на свидетеля Т. за това, че ремонтът е осъществен няколко месеца след закупуването на апартамента, като е прието, че същият няма преки впечатления за конкретно извършените работи, както и че показанията му противоречат на тези на свидетеля К.. Последният също не е участвал пряко в извършването им. Екпертизата, която е описала СМР, е изготвена през 2019 г. Дори да се приеме, че към този момент строително-монтажните работи са били налични, не може да се направи категоричен извод за това, че те са същите, които са били извършени през 2013 г. При положение, че са били направени през 2019 г., ищците имат право да претендират възмездяването им на друго правно основание – в качеството им на държатели. В обобщение е направен извод, че претенцията е изцяло неоснователна.

В изложението при обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:

1. Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждение от лицето, от името на което е сключен договорът. Твърди се противоречие с ТР № 5/1.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.

2. Как следва да бъде обезщетен подобрителят при унищожение, разваляне или отменяване на придобивното му основание? Сочи се противоречие с Постановление на Пленума на ВС № 6/27.12.1974 г., раздел 4 и т. 11.

3. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Поддържа се противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Посочва се, че по делото не е бил въведен спор относно времето на извършване на подобренията, както и тяхната идентичност с описаните в нарочното производство по чл. 207 ГПК.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в изложението втори въпрос. Следва да се извърши преценка на разрешението на този въпрос, който е обуславящ за изхода на делото, с възприетото в съдебната практика, обективирана в Постановление на Пленума на ВС № 6/27.12.1974 г.

Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 388 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.