Определение № 308 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 85/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Д. И. и от детето Р. Д. Е., на лично основание, чрез адв. Р. И., срещу въззивно решение № 260035/28.08.2020 г., постановено от Плевенския окръжен съд по гр.д. № 449/2020 г. С него въззивният съд, като отменил решението на първостепенния съд по чл. 127, ал. 2 ГПК в частта относно режима на лични отношения, определил бащата Д. И. Е. „да осъществява лични контакти“ всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 14.00 ч., в присъствието на трето лице – социален работник, психолог, майката или друг близък/роднина, избран по взаимно съгласие на родителите. Страни по спора са двамата родители, така, че съдът приема, че касационната жалба е подадена от майката на детето – М. И., която е сезирала съда по чл. 127, ал. 2 СК. В касационната жалба се излагат касационни доводи за неправилност – между бащата и детето е налице отчуждение и няма как реално така определения режим на лични отношения да се осъществи, при това, без преходен период и без съответна работа на психолог с детето, евентуално и с бащата. Иска режимът на лични контакти да бъде ограничен (повече от определеното от въззивния съд), евентуално да се определи преходен период за възобновяване на контактите, както и работа с психолог по отношение на бащата и детето. Насрещната страна Д. И. Е. отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че въззивното решение е правилно, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: увредени ли са интересите на детето Р. с така определения от Плевенския окръжен съд режим на лични отношения с бащата, при условие, че по делото е установена и доказана отчужденост на детето от бащата; следва ли при определяне на какъвто и да било режим на лични отношения на детето с бащата да се определи преходен период и работа на психолог с бащата и детето, независимо един от друг. Счита, че по повдигнатите правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС 1/1974 г. и решение № 59/04.05.2018 г. на III г.о. на ВКС. Съставът на Върховния касационен съд намира, че осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото не живее, никога не е в негова вреда, ако поведението на родителя не е рисково. Казаното се отнася и в пълна степен за случаите, когато между родителя и детето е налице отчуждаване, като тогава задължително в интерес на детето е предприемане на действия по възстановяване на връзката с родителя. В случая важното е дали определеният режим на лични отношения е в интерес на детето Р.. Дали е в случая е необходим преходен период, съответно нужна ли е работа с психолог на родителите и на детето, определяне на други подходящи мерки за защита, е въпрос по съществото на спора и по него съдът може да се произнесе само при анализ на доказателствата по делото и конкретния интерес на детето. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне служебно, с оглед задължението да се прецени най-добрия интерес на детето и с оглед необходимото съдържание на въззивното решение, дължимата преценката на всички обстоятелства от съда, имащи отношение към вземане на решение в най-добрия интерес на детето, за необходимостта от ясно, точно и адекватно на обстоятелствата предписание относно личните отношения на детето с неупражняващия родителски права родител. В заключение налице са основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК Мотивиран от горното, съдът