Определение № 1 от 02.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 1123/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по повод повдигнат спор за подсъдност от Окръжен съд – гр. Силистра с разпореждане № 609/23.12.2024г., постановено по чнд № 551/2024г. В Окръжен съд – гр. Варна е било образувано производство по чнд №1825/2024г. по молба от защитника на българския гражданин Б. М. Д. за изменение на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека. С разпореждане № 2219 от 17.12.2024г., постановено по посоченото дело, съдът е прекратил съдебното производство и изпратил материалите по делото по компетентност на Окръжен съд-гр.Силистра. Въз основа на това пред Окръжен съд-гр. Силистра е било образувано чнд №551/2024г., производството по което с разпореждане №609 от 23.12.2024г., е било прекратено и е повдигнат настоящият спор за подсъдност. Първоначалната мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била взета от Окръжен съд – гр.Силистра с протоколно определение №231 от 17.10.2024г., по чнд №425/2024г. с предмет чл.42, ал.2 от ЗЕЕЗА. Пред Окръжен съд-гр.Силистра, в производство по чл.44 от ЗЕЕЗА мярката за неотклонение по отношение на Б. М. Д. е била потвърдена с решение №126 от 21.10.2024г. по чнд №426/2024г. С това решение е отказано изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 26.09.2024г. по дело №264/19г. от Главния прокурор на Република Италия в Апелативен съд Триест за задържане и привеждане в изпълнение с цел привеждане в изпълнение на Присъда №11/09.01.2024г. по отношение на българския гражданин Б. М. Д.. В производство по реда на чл.48, вр. чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА Апелативният съд-гр. Варна, с решение №128 от 05.11.2024г., постановено по вчнд №364/2024г., изменил първоинстанционното решение относно чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА и приел да приведе в изпълнение на основание чл. 41, ал. 1, 4 от ЗЕЕЗА наложеното наказание лишаване от свобода, като същевременно потвърдил взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо осъденото лице Б. Д.. При изложеното и поради това, че не е вземал мярка за неотклонение спрямо осъдения, Варненския окръжен съд е счел, че не следва да контролира същата и е изпратил делото на ОС-Силистра. Последният е повдигнал спор за подсъдност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Издадената от компетентните органи в Република Италия Европейска заповед за арест е била разгледана от компетентния съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЕЕЗА окръжен съд. Окръжният съд-гр.Силистра е постановил решение по изпълнение на ЕЗА, като с решението си се е произнесъл и по мярката за неотклонение на исканото за предаване лице. С решението на АС-Варна е изменено първоинстанционното решение и е прието да приведе в изпълнение на основание чл. 41, ал. 1, 4 от ЗЕЕЗА наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода, като същевременно е потвърдена взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Б. Д.. По силата на чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА в хипотезата, когато съдът приеме да приведе в изпълнение наложеното на осъденото лице наказание лишаване от свобода, той се произнася и по мярката му за неотклонение, която е в сила до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода. В случая осъденото лице е поискало от съда проверка именно на така взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е постановена от решаващия първоинстанционен съд – ОС-Силистра и която е предназначена да осигури присъствието на исканото лице до приключване на процедурата по чл.44, ал.9 – ал.12 от ЗЕЕЗА. Поради това компетентен да се произнесе по молбата е Окръжен съд – Силистра. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение